Жителите и гостите на София имат възможността до 25 януари да се срещнат с изумителния дух на един всевечен град, увековечен от погледа и чувствителността на големия турски фотограф Ара Гюлер. Експозиция, която няма как да те остави равнодушен към изкуството на обектива, към майсторството на артиста, към очарованието на мегаполиса, в който минало и съвременност съ-съществуват в респектиращо и вълнуващо единство. Изложба – обяснение в любов към Истанбул. Преди време Нобеловият лауреат Орхан Памук изповяда: „Нищо не е толкова удивително, както живота. Освен писането. Пиша, защото имам вродена нужда да пиша! Пиша, защото не мога да върша нормална работа като другите хора. Пиша, защото искам да чета книги като онези, които пиша. Пиша, защото се гневя на вас, защото се гневя на всички. Пиша, защото обичам да седя по цял ден в една стая и да пиша. Пиша, защото мога да участвам в истинския живот единствено, като го променям. Пиша, защото искам всички вие, целият свят, да знае какъв живот сме водили и продължаваме да водим в Истанбул, в Турция“.
Пламен В. ПЕТРОВ
Досущ като него се изявява и Ара Гюлер, но със средствата на фотографията. Прекарал по-голямата част от живота си зад обективна, той често се връща към любимия град, за да зарази с любовта си към него всички онези, които никога не са накусили очарованието, сладостта му, огорченията и опасностите му.
Сам Орхан Памук казва за Ара Гюлер: „Ара снимаше отдадено Истанбул над половин век, продължавайки и след началото на новото хилядолетие. С ентусиазъм разучавах фотографиите му, за да видя в тях развитието и промяната на самия град. Приятелството ми с Ара датира от 2003 година, когато разглеждах архива му от 900 000 фотографии като част от проучването за книгата ми „Истанбул“. Той бе превърнал голямата къща на три етажа, наследена от баща му – аптекар от махалата „Галатасарай“ в квартала „Бейоглу“, в ателие, офис и архив.“ Днес частици от този архив, 5 години след смъртта на Ара Гюлер, гостуват в изложбата „Истанбул“, организирана от Галерия „Синтезис“ и Музея „Ара Гюлер“ в Истанбул и в партньорство с посолството на Турция в България. Експозицията е истински празник на фотографското изкуство в страната ни – с дъх на хора, много хора и минало. Това е изложба, населена от „замислени мъже, седнали в кафене, уплътненият корпус на лодка, ферибот, който отплава в Босфора с притъмнени светлини – това са само част от моментите, които намираме в обширното изследване на града, който Гюлер нарича свой дом. На фона на свещените паметници и архитектурното великолепие на Истанбул Гюлер създава портрет на неспирното движение на града, чиито звуци и аромати се простират извън рамките на фотографиите.“ Хора и изумително чувство към привидно мимолетното, без което новото минало е непредставимо – тъкмо това като че ли е светът на Ара Гюлер.
По думите на организаторите Истанбул е вълшебният град на контрастите – разположен на два континента, той е едновременно хаотичен и спокоен, шумен и тих, сияещ в тюркоаз и злато, друг път е мрачен и черно-бял. Изложбата се опитва да покаже „вечния чар на Истанбул чрез творбите на световноизвестния фотограф Ара Гюлер, чиито черно-бели фотографии са се превърнали в синоним на самия град. Ара Гюлер улавя Истанбул през обектива на майстор разказвач – отражение и на късите разкази, които е писал на млади години, и на влиянието на киноизкуството върху собственото му творчество“. По думите на Самих Ръфат: „ако търсим фотограф, който – подобно на Судек, Атже, Брасай или Изис – почти напълно се идентифицира с града и се е превърнал в органична част от него, който вече се счита за негов символ, който през целия си живот го е обичал с безумна страст и го е снимал с чувствителността на поет и наблюдателното око на романист, мисля, че само един човек на земята отговаря на това описание и може да бъде наречен „фотографът на Истанбул“, това е Ара Гюлер. От момента, когато започва да се занимава с фотография, и до края на живота му Истанбул е единственият обект, който той никога не изоставя – не че някога е бил способен да го изостави“.
Ара Гюлер е роден през 1928-а и за 90-годишния си житейски път се превръща в едно от най-ярките имена на фотографията от арменски произход. През 1951 г. завършва арменската гимназия „Гетронаган“, а след това започва обучение в театралната сфера. Докато следва в Стопанския факултет на Истанбулския университет, публикува къси разкази в литературни списания и арменски вестници. Скоро след това Гюлер решава да стане фотожурналист и напуска университета. Работи като фотожурналист за американската издателска компания Time Life от 1956 г. и за Paris Match и Stern от 1958 г., а сетне става част от екипа на престижната агенция Magnum Photos. В изданието на British Journal of Photography Year Book от 1961 г. той е обявен за един от седемте най-добри фотографи в света. През 2002 г. Франция награждава Гюлер със степента Офицер на ордена за изкуство и литература, а през 2009 г. той получава Медала на Париж. Творчеството му е част от стотици изложби по целия свят, а фотографиите му са публикувани в десетки книги. Гюлер интервюира и фотографира множество забележителни политици и хора на изкуството – от Уинстън Чърчил, Вили Бранд и Индира Ганди, до Мария Калас, Алфред Хичкок, Пабло Пикасо и Салвадор Дали.
