Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Как предадохме Владимир Димитров Майстора!

Иво ДИМИТРОВ

143 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора! Един велик българин, художник от голяма световна величина. Ако Майстора беше французин, италианец, холандец, австриец, германец, руснак или испанец, щеше да се нареди до своите велики съвременици като Анри Матис, Пикасо, Густав Климт, Жорж Брак, Фернан Леже, Василий Кандински, Хуан Миро, Егон Шиле, Умберто Бочони…

Вече 143 години никой не полага каквото и да било усилие да извади Майстора извън границите на България, да представи творчеството му по подобаващ начин в голям световен музей. Напротив. Дори се намират случайници, които стъпвайки върху името му, опитват да бъдат забелязани. Преди няколко години един смотльо го нарече провинциален художник. Същият този смотльо по-късно бе избран за служебен министър на екологията, след като заемаше този пост в друго служебно правителство. Та смотльото, наречен Юлиан Попов, „авторитетно“ обясни, че Майстора бил посредствен, провинциален и декоративен художник, и го сравни със Слави Трифонов. Върху Майстора се упражняваха и сбърканяци от ЛГБТИ общността с проекта „Другите българки“, финансиран от Национален фонд „Култура“. Проектът представляваше фотосесия на транссексуални, имитиращи жените от картини на забележителния ни художник.
Ето такива зелени еуглени и едноклетъчни оставиха Владимир Димитров Майстора заключен за големите световни галерии и музеи. Творчеството на Майстора обаче продължава да вълнува и ще надживее всякакви прости форми на съществуване, без значение от имената им. И това, че засега му е определена ролята на художник с балканска значимост, не прави изкуството му по-малко въздействащо, вълнуващо и по-малко велико. Сигурен съм, че когато водата отмие тинята у нас, Майстора ще се разположи до най-големите си съвременници в световното изобразително изкуство.

Последни публикации