„Не е измислица морето и щастието съществува!“, твърди поетът. И няма как да не се съгласим с подобно твърдение, особено ако се вгледаме в художественото наследство на Кръстю Тодоров-Кеца. Наследство, което контрастира с често мрачните ни делници, сивотата на големия град, безлюбовието и монохромността на бързането ни от тук за там. Творчеството на Кеца е създадено, за да вълнува и колоритно, и емоционално и го прави без претенция за височина, дълбочина, а единствено като неподправена детска игра. Новата изложба на художника, която преди няколко години той запланува да се случи в залите на Художествена галерия „Петко Задгорски“ в Бургас, вече е факт. Както е и факт физическото отсъствие на автора, който неочаквано реши да си тръгне от света на живите през 2022 г. Но живите помнят и разказват за него. Те разказват за него, а творчеството му, като мним свидетел, илюстрира истинността на спомените.
Бургаският художник има своя наистина богата творческа биография. Роден на 8 юни 1959 г. в бургаското село Трояново, той ще завърши средното си образование в Художествената гимназия в Казанлък, а през 1985 г. ще се дипломира в специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Любовта към морето обаче ще го накара да се завърне при брега, за да свърже целия си сетнешен път с Бургас, където ще живее и работи до последно. Завръщане към морето, защото той ще откаже да е от капитаните, които го предадоха, от проститутките, които го забравиха, от поетите, които го изгубиха.
Кръстю Тодоров е член на Съюза на българските художници от началото на 1991 г., а изявите му започват в групови общински и национални изложби, както и в изложби на Дружеството на бургаските художници в Белгия, в градовете Лиеж, Малмеди и Брюксел през 1991 г. В рамките на това турне на бургаски автори е и първата му самостоятелна изложба в Малмеди. Следват групови изложби във Франкфурт на Майн, Анкара, Париж, Ланкастър, Пенсилвания. Редовно ще участва и в няколко знакови международни арт форума в България: Балканското квадринале на живописта „Митове и легенди на моя народ“ в Стара Загора, Биенале на хумора и сатирата в изкуството – Габрово, биенале „Приятели на морето“ – Бургас, както и в националните изложби на „Алианц – България“.
В своя творчески път Кеца има над 50 самостоятелни изложби в България – в Пловдив (галерия „Аспект“), София (галериите „Мирели Арт“‚ Алтера“), Варна (галерия „Ларго“), Габрово (Дом на хумора и сатирата) и разбира се, най-вече в Бургас. За изложбите в Бургас казва: „Всеки път изпитвам притеснение, все едно е първа самостоятелна изложба”. От 1999 г. започва работа с френската галерия „Алтернанс“ в Арделот, департамент Па дьо Кале. Галерията организира вернисажи на художника в Париж и Лион.
От 2015 г. Кръстю Тодоров е представен на големите международни арт форуми за модерно изкуство в Делхи и Мумбай, Индия (2017, 2018), след като печели голямата награда на международния конкурс Confluence’15 („Сливане“) на галерия „АртЕтерне“ в Ню Делхи. Успешно е представянето на автора и на международните фестивали за съвременно изкуство АРТАнкара 2019, AРТАнкара 2020 и АРТконтакт Истанбул 2022, Турция, както и на Панаира на съвременно изкуство – Залцбург, Австрия, 2019. През годините става носител и на две отличия на община Бургас: 2011 г. – наградата „Художник на годината“, а през 2015 г. по повод празника на културата 24 май – за най-добро международно представяне. Номиниран за голямата награда на Биеналето на хумора и сатирата в Габрово 2011, през 2013 г. печели наградата на Дома на хумора и сатирата.
Фактите свидетелстват еднозначно: с отдаденост на изкуството, бохемски размах и с чувство за хумор Кръстьо Тодоров създаде безчет картини, акварели, графики, изгради своя неповторима вселена с образи и озарени от светлина цветове, получавайки обичта на зрителите. Тръгнал си от света на живите, за да остане завинаги на 65, Кеца всякога се завръща с изкуството си. Спомените не са избледнели все още, но дори и тогава, когато това се случи, със сигурност картините му ще го припомнят. Защото, както виждаме в последната му изложба, за съжаление превърнала се в посмъртна, това са картини, които имат способността да очароват. Неподправено, отвъд фалша и сантимента. Сюжети, топли и меки, живописни и белязани от майсторство. Сюжети, без които никой от нас не може, но се научаваме да живеем без тях. Но не и Кеца, който до последно отстоява мястото на човешкото в нечовешкото ни живеене в ХХI век.
Пламен В. ПЕТРОВ
