Мариус Куркински е от малкото актьори в България, които могат да предизвикат едновременно смях, възторг, умиление и сълзи у зрителите от няколко поколения. За да го гледат, слушат и аплодират, в НДК се събраха 4000 ценители на талантите му. Софийската премиера на моноспектакъла му „Нашенец“ по Чудомир несъмнено е топ събитието в календара на най-мащабните зали у нас за 2023 година.
Албена АТАНАСОВА
С представлението се отбелязват 30 години от премиерата на първия му моноспектакъл „Дон Жуан“. От тогава до днес за него висшия пилотаж в изкуството е да се изправи сам срещу огромна публика, предавайки посланията с думи, глас, лице и очи. Динамиката извира от него дори в най-статичната поза под прожекторите – както се случва и с героите от разказите на Чудомир. А те са неописуеми. Пръв в драматизацията е племенникът от „Горкият ми вуйчо“, който трябва да се справи с умиращия имотен и бездетен сродник Миладин, чието наследство застрашително намалява, докато той пъшка в частна клиника, както и с чудовищната алчност на гробарите. И когато човекът най-накрая отлита към отвъдното, фразите стават свирепо актуални – особено в цената на погребението. Финалът е парадоксален по гоголевски – трупът на вуйчото е изсипан и изгубен някъде по пътя. „Дудунът“ е за Доньо Дудунков, най-големият циция на чаршията, който чете вестници на аванта и лапа попара с гореща вода от съседа и трохи сирене от тенекията. Типичен персонаж – пълен с пари „като куче с бълхи“, но ги раздава само с лихва.
Безумието във вече социалистическите нрави се оглежда в „Кондрат“. Достатъчно е първото изречение: „Реших се, братя мои, прекръстих се три пъти и, да ви пази Бог, започнах къща да строя“. Крайният резултат е печален – хвърчат хилядарки, нарушават се договори, дъждът вали направо в недовършените стаи… В „Природата, Енчоо!“ чичото обяснява на депресирания племенник, че му е сбъркана граматиката и му е повредена система. „Нищо ти няма, чичовото, нищооо, само едно е то, само едно – дето робуваш на богатството си!“
„Хуморът ни откъсва от дребното, от всекидневното. Позволява ни, като си се надсмиваме, да се взрем по-дълбоко в себе си“, казва Чудомир. Но той не е просто хуморист – сатиричен е до жестокост към българския модел. Посипва го със смях, за да направи родните абсурди по-достъпни и по-разбираеми.
Мариус Куркински се справя виртуозно с говоренето на Чудомир. Лавира ловко сред метафори, асоциации, иронии, сарказми. Владее до съвършенство текста във всеки от моноспектаклите си – по Молиер, Чехов, Барнс, Достоевски, Ангел Каралийчев, Хайтов, но който познава добре литературата. Знае, че Чудомир няма равен във водопада от стилови похвати – а това е сложно за изиграване. Куркински смело се хвърля в живата народна реч, която от неговата уста се лее атрактивно и живописно. Всеки словесен етюд е театър с по няколко персонажа – монолозите се редуват с диалози, всичко е комично, драматично, трагично, никога скучно. Удивително е как с измамната лекота на перфекционист превръща класиката в зрелище.
Когато Куркински и продуцентът Кирил Кирилов, с когото от десет години са приятели и бизнес партньори, започват да обсъждат как да бъде отбелязана 30-годишнината му на сцената с моноспектакли, актьорът има други намерения. Търси нещо ново, непознато – за съвременния хаос, но така и не успява да открие текст. И решава да отведе публиката в миналото, при предците, защото срещата е „полезна, утешаваща и полезна“ извън времето и пространството. А и публиката има нужда да си припомня десетте Божи заповеди, каквато е и целта на Куркински във всяко негово представление.
И Чудомир, и Мариус ни казват нещо важно – настоящето е наясно, за бъдеще никой не говори. Само някакви балкански донкихотовци биха се пробвали да променят социума – всяко подобно усилие буди съжалителни усмивки в разказващия и наблюдаващия. Мариус чудесно се вписва в космогонията на писателя – той е вътре в нея, но успява и да се отстрани от провинциалната й псевдоидилия, от бедняшкото й бохемство. Разнищва културологичните пластове, сред които се крие душата на нашенеца. Както казваше незаменимия наш професор Никола Георгиев, основният диалог при Чудомир е между нацията и цивилизацията.
Крикор Азарян:
Продължавай, майна,
това е твоето!
Още с дебютния си моноспектакъл „Дон Жуан“ през 1993 година Мариус Куркински осъзнава, че е открил себе си. Той все още е студент във ВИТИЗ и суетата тепърва ще го блазни и подлъгва, но получава прозрение за силата на гениалната литература.
Преди началото на премиерата в камерната сцена на Младежкия театър при него идва един от най-важните хора в живота му – учителят му Крикор Азарян. Поднася му цвете с думите: „Вземи го сега, че не знам дали ще го заслужиш след края на спектакъла“. „Винаги ми казваше нещо съвсем различно от това, което предполагах, че ще чуя. Но винаги ме е подкрепял – от самото начало“, връща лентата Куркински. На премиерата е пълна лудница – на първия ред са още бащата на Мариус и Теди Москов. Куркински физически усеща как му дават енергия. След аплаузите Крикор Азарян го прегръща: „Продължавай, майна, това е твоето“.
