Мария Конакчиева, която от десетилетия е пресаташе във Френския институт, споделя емоции, срещи и авантюри в мемоарите си „Влюбена в живота“ на „Книгомания“. Елегантната дама, уважавана в дипломатическо-деловите и светски кръгове на София, Париж, Тунис и Алжир, разказва за общуването си както с прочути артисти, така и с президенти. „Имах късмета да разговарям с личности, които са променили света и завинаги са оставили имената си в изкуството и политиката“, споделя тя. Космополит е по род, възпитание и култура – още братята на баба й завършват медицина и право в Лион и Виена, но като истински родолюбци се връщат в България, за да бъдат полезни на народа си.
Само че през 60-те години този факт впечатлява само вече малобройната родна интелигенция. Човекът, който отваря вратата на Мария Конакчиева към Европа и Северна Африка, е временно управляващият посолството на Алжир у нас Хамза Бен Арман. „Случайността е другото име на Господ“, припомня тя, когато се връща към момента, в който дипломатът я спира късно вечерта на улица „11 август“ с невинния въпрос „Извинете, госпожице, къде по това време мога да си купя хляб?“. Не след дълго той вече е влюбен в студентката по геохимия в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Също толкова скоро започват да я привикват в милицията – насочват лампа в очите й като по филмите и й обясняват, че се държи като „леко момиче“. Когато напрежението ескалира, Хамза моли за протекция тогавашния министър на външните работи Иван Башев. Женят се на 10 ноември 1967 г. във Велико Търново, купонът за сватбата е на 8 декември в Дипломатическия клуб в Горна баня. Седмица по-късно се случва големият преврат в Алжир и младоженецът губи почти всичко.
До 1971-а Мария живее в Алжир и Тунис, където се запознава с мъже и жени, които и до днес са в елита на Северна Африка. Но докато обикалят различни страни с Хамза, винаги започва с фразата „Аз съм българка“. Алжир става нейният втори дом – докато не започва фанатичното ислямизиране. В началото на 90-те години Мария Конакчиева и синовете й пристигат в София. „Бяха годините на голямото разграбване. Лъжеха и мамеха народа, а сънародниците ми се бяха увълчили“, връща лентата тя. Работи в „Лекари без граници“, преди да я приемат първо във френската библиотека, а после и във Френския институт. Именно там започва серията й от незабравими срещи. Тя е на масата за 20-годишнината от прочутата закуска на Франсоа Митеран в посолството на Франция в София през 1989-а. На 24 юли 2007 г. е на летището, когато Сесилия Саркози връща сестрите в България. „Сълзите се лееха от очите й, докато нашите политици се бутаха с лакти, за да влязат в репортажите на най-големите телевизии в света. След това напразно я очаквахме в София, когато Никола Саркози дойде за кратко посещение. Оказа се, че тъкмо тогава са се развеждали в пълна дискретност. Сесилия се върна у нас чак през 2014 г. с втория си съпруг, Ришар Атиас, за да представи биографията си „Желание за истина“. Почувствах се изключително неудобно, когато се оказа, че в залата, където беше премиерата, няма нито един от политиците, които през 2007 г. се натискаха, за да се снимат до нея. Нито един човек от властта не благоволи да я уважи“.
Мария Конакчиева има удоволствието и честта да бъде и на официална вечеря в чест на президента Валери Жискар д’Естен при първата му визита в София. На толкова изискани събития през всичките години се убеждава, че българските политици има много още да се учат на красноречие и словесно-смислова адекватност. Единственият, който, според нея, във времето умее да се изразява фино и умно, е вече покойният Гиньо Ганев. „Той идваше в библиотеката на Френския институт и взимаше книги, в които можеха да се прочетат речите на Робеспиер и Дантон“, коментира Мария Конакчиева. В спомените си тя не щади ВИП персонажи, от които спонтанно се разочарова. Сред тях е и прочутата Юлия Кръстева, която извън блясъка на камерите се държи твърде неуважително. Когато тв каналът „Арте“ снима в София филм за известната интелектуалка, писателката семиотик едва ли не заповядва на Мария Конакчиева да осигури от името на Франция присъствието на Сергей Станишев и Симеон Сакскобургготски. Те се отзовават на поканата заради приятелството с Франция. По-късно се оказва, че главната героиня на въпросния екранен очерк не е благоволила двамата политици и френският посланик Ив Сен-Жур да останат в кадър.
Мария Конакчиева и досега съжалява, че за малко не е успяла да доведе Ален Делон в София. „Подържах добри отношения с неговия издател. Влязохме в преговори заради „Жените на моя живот“ – албума, който Ален Делон пусна на международния пазар за 75-ия си рожден ден. Но точно тогава той влезе в болница заради сърдечна недостатъчност“, разказва Мария Конакчиева. „Ще умра щастлива, ако оставя поне една тухла в моста между България и Франция и ако съм провокирала поне един човек да мине по него“, категорична е тя.
Албена АТАНАСОВА