Мила Роберт е певица, която не се побира в рамки. Дъщеря е на актрисата писател Ваня Щерева и баскетболиста Роберт Гергов, но успява да излезе от тяхната сянка и да тръгне по собствен път. Завършва НАТФИЗ, но нейната страст е музиката. Още в началото на кариерата си показа, че ще е различна като певица. Създава няколко кавъра на фолк хитове на Азис и Ивана, а вече има и самостоятелни албуми. Последният – „Съ̀рце“, излезе през юни тази година. В него е включен и дуетът й с „Азис“ „Полуживи“.
Миналата година името й бе забъркано в голям скандал. Певицата получи заплахи от националистически организации, след като по време на участието си в София Прайд свали рокля в бяло, зелено и червено и под нея показа друг тоалет с цветовете на дъгата.
– Мила, неотдавна излезе новата ви песен „Полуживи“ с Азис. С него се познавате отдавна, но как се стигна до дуета ви?
– Тази песен е на три години. Когато се роди, усещах, че е много специална и трябва да я споделя с някой, който да ѝ даде драматичността, от която тя има нужда. Това не е песен, която аз така натурално създавам, не мисля, че е много в мой стил. Просто тогава бях в такова емоционално състояние и я написах. Знаех, че някой трябва да й придаде драматичност, и много исках да бъде Азис. Минаха година-две, чудех се дали ще му хареса, притеснявах се. Но в края на миналата година, когато вече албумът беше готов, реших да му я пратя. На него много му допадна и я записахме. За мен Азис е културен феномен не само за България, но и за света.
– Песента наистина е различна, засяга темата за Бог и силата, която ни помага в трудните моменти. Явно тази тема ви вълнува.
– Когато започвах албума, преминавах през объркан етап от живота си. Исках да емигрирам, не виждах смисъл в нещата, които правя, не знаех накъде да поема и сърцето ми беше разбито. Бях обелка от човек. Тогава имах голяма нужда точно от тази подкрепа свише и я получих. Когато искаш да ти се подаде ръка, ти се подава. След това много бързо се подредиха нещата – започнах да работя по този албум, направих и друг. Намерих си пътя благодарение на тази песен и на това, че бях отворена да поискам помощ и да се облегна в нечии чужди невидими ръце. За мен вярата винаги е била водеща сила, освен в моментите, в които забравям, че е така. „Полуживи“ може би е точно за тези моменти.
– Извън публичния образ какъв човек е Азис?
– Аз съм силно респектирана от него. Друг на мое място спокойно би го нарекъл свой приятел. И аз го усещам като такъв, но изпитвам голямо страхопочитание и уважение. Вълнувам се всеки път като дете, когато му звъня или като го видя. Не мога да го поставя под общ знаменател. Той е много забавен и ненатрапчив човек. На снимки е по-спокоен и от мен.
– Отстрани изглеждате силно позитивен човек, обграден от хубави хора и любов. Какво ви тласна към мислите да емигрирате?
– Вече е така, но през 2022 година, когато е написана песента, не исках да живея тук не защото у нас се случват само лоши неща, а защото вярвам, че за креативен човек като мен навън би имало малко повече възможности.
– Какво ви показа, че има смисъл да останете?
– Най-големият ми проблем беше, че сякаш нямам среда, която да ме вълнува и вдъхновява. Но изключително бързо намерих съмишленици, по това време точно „Молец“ изгряха и станахме приятели. Видях начина, по който те промениха музиката тогава и че е наистина възможно с песен, китара и глас да разчупиш индустрията. Изведнъж този монопол, който е в радиата, започна да губи значение. В лицето на „Молец“, а и в други хора, открих съмишленици и разбрах, че тук ми е мястото. Дадох си сметка, че предпочитам да тръгна от тук и след това да продължа навън, а не да ходя немила-недрага.
– Доста дълго сте работили по новия ви албум „Сърце“. Колко време ви отне?
– Първата песен от него е създадена през юни 2022 г., а той излезе юни 2025 г. С партньора ми L Padr3, с когото направихме албума и ходим по участия заедно, намерихме пространство да експериментираме и да не си даваме никакъв зор. Наслаждаваме се на това, че създаваме нещо, което не е правено, че импровизираме.
– Сама си пишете текстовете, което изисква много креативност и вдъхновение. Откъде го черпите?
– Не пиша бързо, затова и отнема толкова време създаването. Имам идея за дадена песен, но докато започнат на „капят“ думи, минават месеци, понякога и години. Песните ги рисувам като картина – отнема ми доста време да я завърша, но съм много последователна. Просто не може да се случи от днес за утре. Напоследък много хора искат да им пиша песни, но трябва да се науча да го правя бързо.
– Определяте стила си като чалга-пънк. Това ли е вашето място?
– Сега вече по нов начин искам да го определям. На един от последните ми концерти руснак нарече музиката ми соул-фолк. Но дали това е моето място – при мен никога не знаеш. Мога и естрада да правя утре. Така че аз конкретно място нямам. Обожавам всички жанрове и в момента ми е много интересно да експериментирам с попфолка, защото съм израснала с тази музика и мисля, че тя е оставила сериозен белег в нашата култура. Но имам интереси към толкова много други жанрове, така че ще си измислям свои стилове.
– Когато се насочихте към попфолка, страхувахте ли се да не бъдете отхвърлена?
– От самото начало започнах с джаз кавър на ретро попфолк хит, така че съм задала и показала посоката. В това, което правя, има чувство за хумор, държа на него, иначе ми доскучава.
– Хората от близкия ви кръг не бяха ли изненадани?
– Да, баща ми бе много стресиран и възмутен, но в същото време ме подкрепя и се радва, че живея от музика. Когато някой негов приятел му направи комплимент за моя песен, той го приема, но на мен ми казва, че това е чалга.
– Споменахте в началото за монопола в индустрията. Днес важно ли ви е да ви въртят по радиата?
– Още от началото знаех, че радиата няма да ме приемат с отворени обятия. Виждах, че да влезеш в радиото не се случва току-така и трябва да си в съответния лейбъл. Всъщност първите ми песни не бяха провокативни, в първия ми албум имаше много простички сингли с китари, които бяха радиофонични. Но въпреки това нямаше ротация, едно-две радиа само са ме канили. И в един момент си дадох сметка, че не това е важното, а да има хора, които се припознават в песните ти и ще ги слушат. Така че отдавна видях, че няма смисъл да ламтя да звуча по радиата. Това не е добра причина да правиш музика. Аз искам да променям нещата, да създавам нови течения и това ме кара да бутам напред. Радиата и наградите са формалност, която има значение само за тези, които ги печелят.
– Любо Киров повдигна темата на свой концерт и изглеждаше доста фрустриран.
– Беше интересно това клипче с неговото изказване. Наистина радиата никога не са формирали вкуса на народа, ротациите са окупирани от най-вещите в бизнеса. Има интереси и те се гонят, рядкост е да се върти нещо, защото е просто „хубаво“. Но пък според мен Любо Киров го въртят, и то точно благодарение на най-вещите в бизнеса, които нападна…
– А нужна ли е провокация, за да бъде забелязан артистът?
– Не, нужни са талант и постоянство. Последното дори повече. Аз не се виждам като провокативна, просто това е моето чувство за хумор и така действам. Нито едно от нещата, които съм направила, не са били с умишлена цел за провокация. Но пък и това е шоубизнес, защо да няма провокации!?
– Артистът винаги има мисия. Каква е вашата?
– Да направя средата по-приемаща и благоприятна за различните хора, които имат усещането, че не принадлежат тук. И не говоря само за България, а за цялата човешка измишльотина, за това монополи, в което живеем. Моите песни са за хора, които вярват, че има нещо повече от това, което им се предлага. Искам с музиката ми да се почувстват забелязани и разбрани, да знаят, че не са сами. Ако мога чрез странните си облекла и гримове да мотивирам тези, които искат да се изразяват по този начин, да го правят, без да се притесняват и да се страхуват, че ще бъдат пребити. Но не знам до колко мога да влияя на батките. Дори и това, което Азис е направил навремето – да се облича в рокли, е изпреварило времето си. Със сигурност той по този начин е повлияло на обществото да е малко по-приемливо.
– На вас случва ли ви се често да се чувствате неразбрана?
– Да, имам понякога много тежки екзистенциални кризи. „Полуживи“ също е написана в такъв момент, в който не виждаш смисъл във всичко, което ти се предлага като програмиране тук. Да направиш семейство, да родиш дете, да караш кола, да имаш работа, да отидеш на почивка. Всички тези неща понякога ти се струват изключително празни. Аз нямам дете, сигурно това е смисълът на живота, но като двайсет и няколко годишен човек понякога тези неща са ми изглеждали безинтересни. Вече съм по-голяма, отивам към 30, започвам да знам къде стоя, но в началото на 20-те ми беше тегаво да намеря смисъл. В същото време понякога съм консервативна и искам да имам всичко, което изредихме. Човек на крайностите съм постоянно. Но в корена на всичко стои едно постоянно чудене и поставяне под съмнение, което според мен е готино, защото означава, че човек мисли. Обичам да срещам хора, които размишляват.
– Наближава рожденият ви ден на 6 септември. В кои отношения се усещате по-зряла?
– Малко по-спокойна съм сякаш. Тази година много неща се промениха за мен. Трябваше да довърша албума „Съ̀рце“, което изискваше много голяма концентрация и съответно трябваше да съм спокойна. А баба ми, която ме е отгледала, не е пример за спокойствие, за най-малкото нещо се притеснява и аз нося тази черта в себе си. Но сега ми се наложи да поработя върху това и каквато и ситуация да има, да подходя спокойно. Вероятно тази промяна се дължи и на факта, че имам гадже от три години, с което се разбираме и той много ми помага. Заобиколена съм от хора, които ми мислят доброто. Това е доверие. Научих се и на него.
– Миналата година попаднахте в голям скандал след участието ви на София прайд. Преодоляхте ли този момент?
– Мисля, че да. Минах през много кръгове на ада, обвинявах се сама себе си. Трябваше да преодолея много себеомраза. Това беше страхотен урок по много параграфи и ме научи да обичам повече себе си. Показа ми, че трябва да съм по-дебелокожа. Преди този случай коментари като: „Тоя травестит не може да пее“ ми сдухваха деня. А сега вече нямам никакъв проблем как ще ме нарекат.
– Кое е най-ценното, което научихте от случилото се?
– Може би най-ценният урок е, че не знаеш как животът ти може да се промени за секунда, така че бъди много внимателен с всяко твое действие. Видях и че трябва да внимавам на кого се доверявам, че не всеки ще е до мен, когато положението не е купон и сватби.
– Притеснявахте ли се дали това няма да сложи край на кариерата ви?
– Тогава намерих утеха в правенето на музика. За пореден път тя ме изцели и прероди. Не съм мислила толкова, че може да е краят на кариерата ми, а че може наистина да ме накара да емигрирам. А и създаването на музика се случва на първо място, защото го искаш, а след това вече става бизнес и кариера.
– Не се вписвате в рамки, но как бихте се описали сама?
– Човек, на когото му се живее много, обичащ околните и искащ да ни е хубаво. Хедонист. (Смее се.)
– А след 10 години каква ще е Мила Роберт?
– Тогава ще съм на 38 – в най-доброто си време. Майка ми винаги е казвала, че 36 е най-хубавата възраст, защото хем си красива, хем си умна вече. Надявам се след 10 години да имам едно дете и да продължавам да правя музика с готини хора и да пътувам. Общо взето си се представям като сега, но да имам дете.
Ивет САВОВА