Годината е 1990, а месецът януари. Минали са само някакви си 60-ина дни от 10 ноември, а в единствената по онова време телевизия ври и кипи. Точно тогава се ражда и предаването, което кара цяло едно поколение да изкука, не в буквалния смисъл, разбира се. Студентската програма тръгва с анимационна заставка, без водещ и само с една кукла. „Ку-ку“ просъществува едва четири години, но остави ярка следа. За историята на предаването обаче най-добре може да говори Любен Дилов-син, който знае много тайни от телевизионната кухня.
„В началото на януари 1990 година група студенти започват да правят в Българската национална телевизия „Ку-ку“ – студентско телевизионно предаване, като един от първите плодове на свобододумието, настъпило след партийния преврат в БКП от 10 ноември 1989 година“ – пише в книгата „Ние сме Ку-ку“ настоящият депутат Любен Дилов-син. Самото създаване на предаването е плод на обществената шизофрения на деня – учредителите му са представители на паритетен принцип – на Федерацията на независимите студентски дружества (ФНСД) и останките от Университетския комитет на ДКМС – Комсомола, прекръстил се малко по-късно в БДМ (Българска демократична младеж), а след това – напълно изчезнал. От страна на телевизията за негови родители можем да определим Стефан Енчев – шефа на отдел „Публицистика“, и абсолвентката от Факултета по журналистика Снежка Симеонова. Изумителното е, че още след второто-третото издание на „Ку-ку“ създателите му разбират, че както не могат да се правят бебета на „паритетен политически принцип“, така не могат да се правят и телевизионни предавания. Една част от водените от политически намерения създатели на „Ку-ку“ се оттеглят, остават другите – тези, които желаят да се забавляват и да правят нова, различна телевизия. Още второто му издание обаче е спряно – заради скеч, адресиран към тогавашния президент Петър Младенов. До декември 1991 година „Ку-ку“ е просто едно от по-необичайните публицистично-младежки предавания, които провокират публиката и се мъчат да я заразяват с антиконформизма на младостта. Така е до датата 22 декември 1991 година! Тогава избухва и първият голям медиен скандал, разтърсил цялата страна. А и не само нея. Редовното издание на предаването е симулативно прекъснато от съобщение, „… че в Козлодуй не се е случило нищо страшно“. Режисьорът на предаването Нидал Алгафари, редакторът Петър Курумбашев, водещата на броя Жени Костадинова и целият екип съумяват по изумително правдоподобен начин да уподобят „срамежливата нечестност“, с която би се държала националната електронна медия, ако в „Козлодуй“ избухне авария. Свикналата да „чете между редовете“ аудитория изпада в паника. Девет десети от населението, което гледа в момента, е убедено, че атомната електроцентрала е избухнала. Убедени са и доста представители на чужди телеграфни агенции. Познавайки манипулативния характер на българските държавни медии, те не проверяват „сведението“ от поне още един източник, а бързат да разпространят сензацията! Сред подведените са немската ZDF, английската „Ройтерс“, Испанската телеграфна агенция, „Франс Прес“ и много други. Министър-председателят на България по това време Филип Димитров от СДС „научава от майка си, че нещо е станало в АЕЦ „Козлодуй“!“. Скандалът в обществото е огромен. Всички големи вестници (дори и всички локални и изданията на малки общини) излизат със заклеймяващи първи страници. БНТ се извинява официално, а в БНР – сензационното първо издание на радио „Свободна Европа“ от България, водено от знаменитата Румяна Узунова, е посветено изцяло на случилото се. Официалната версия на правителството е, че „кукувците“ са подсторени да направят тази манипулация, за да дестабилизират правителството. Председателят на Народното събрание Стефан Савов, след като прави опит първо лично да спре излъчването и се изумява, че „не е ясно откъде се спира телевизията“, създава нещо като парламентарна комисия, която специално да се заеме със случая. В цялата шумотевица изобщо нечути остават твърденията на създателите на предаването, че са искали: първо – да покажат колко силна е една безалтернативна национална телевизия, с монополно положение на пазара, контролирана от правителството, второ – повтаряйки медийния експеримент на Орсън Уелс с радиопиесата „Война на световете“, да накарат аудиторията да бъде скептична към всичко, което й се поднася, и трето – да демонстрират пълната неготовност на държавата да се справи с евентуална промишлена катастрофа от голям мащаб. 
Започва и съдебно дело (Дело №1 за 1992 година) срещу създателите на предаването, което трае повече от три години. По-важното е, че целият екип около самото предаване „Ку-ку“, както и неговите горещи симпатизанти – предимно студенти и млади хора, се сблъскват „челно“ с политическата манипулация. Този скандал е използван в светлината на традиционното партийно разделение „сини“ срещу „червени“. Петър Курумбашев, един от създателите на СДС, пита в прав текст премиера Филип Димитров вярва ли, че предаването е направено, за да свали правителството. Отговорът: „Не го вярвам, но не мога да не го използвам политически“. В неформален разговор на мен пък ми предложиха: „Всичко ще простим, само излъчете за виновник Алгафари – той е комунист“… Героите от „Ку-ку“ завинаги се разделят с наивната си вяра в способността на обществото да се променя и с неполитическото си, чисто шоу битие.
В политически план се чете всяка „Ку-ку“ инициатива: например предаването, в което Жоро Крумов извежда един кон на Орлов мост, целейки да разтревожи зрителите за изключително високото ниво на замърсяване. През цялото време „Ку-ку“ трупа „излишък от власт“ (по Мишел Фуко), който трябва да бъде разходван, като му се „източва кръв“ в – условно казано – политически битки. В подобна светлина се интерпретират куп предавания, като знаменитото Нубийско „Ку-ку“, където депутати – и сини, и червени – са подведени, че дават изявления пред несъществуващата нубийска телевизия, и с упование говорят за връзките между двете държави! „Предаването за водата“ – аналогична телевизионна анкета, при която десетина от по-първите политически мъже „със загриженост констатират, че водородът е почти 66% в състава на водата“. Предаването е спирано неколкократно – най-ярък пример е емисията му от Москва, изготвена от Матей Константинов и Светльо Дукадинов с помощта на Татяна Ваксберг. Този невидял бял свят видеоматериал съдържа наистина сензация: показва нагледно, че българското посолство в руската столица по това време е буквално превзето от мутреещи елементи и търговци на цигари.“
Хачо Бояджиев спира шоуто заради „Мултигруп“ и „Трон“
Последното предаване така и не е излъчено, но пък се създава народно движение
През есента на 1994 година предаването „Ку-ку“ е спряно за пореден път, едностранно от БНТ, като договорът му с продуцента „КИД“ ЕООД е прекъснат. Дотогава често са падали отделни предавания, но за пръв път, вече частната копродукция е с прекъснат договор! Поводът е несъстоял се публично скандал с подготвено издание на „Ку-ку“, което представя България като разделена между две суперфирми – „Мултигруп“ и „Трон“. Обект на сатирична интерпретация са шефовете на фирмите Илия Павлов и Красимир Стойчев и техните връзки с политиката.
„Имал съм възможност да разговарям и с покойния вече Илия Павлов, и с Красимир Стойчев – разкрива Любен Дилов-син. – И двамата нямаха никаква представа за това, че са послужили за претекст предаването да бъде спряно. Очевидно тогавашното ръководство на БНТ се е опитало да се „намаже“ пред двамата олигарси. Самото спиране на предаването – актът от страна на БНТ няма никакво правно основание – веднага попада в раздела политически натиск върху медиите. Това е и основната причина, която тласва създателите на телевизионното предаване към учредяването на политическа партия с името „Народно движение „Ку-ку“.“
Политическият натиск върху медиите в досегашната история на предаването е убедил кукувци и най-вече продуцента Петър Курумбашев, доайена на актьорите Камен Воденичаров и сценариста Любен Дилов-син, че няма по-ефективен начин за самозащита от натиска на властта от политиката. Партията се създава на 19.10.1994 (регистрация по фирмено дело № 200082/1994 г. на Софийския градски съд), като нейни учредители са почти всички членове на творческия екип на предаването, техни близки и приятели, съмишленици. Партията „Ку-ку“ заплашва не само да обере негативния вот на предстоящите парламентарни избори, но и да се превърне в реална алтернатива на умората от противопоставянето „сини“ – „червени“! Социолозите дават минимум 11%, преди изобщо да е стартирала реална предизборна кампания. Изборната стратегия на „Народно движение „Ку-ку“ също е нетрадиционна – те обявяват идеята за фронтменска листа. Изборните списъци във всеки избирателен район се водят от прочути медийни, шоу или спортни звезди. Официалното обяснение е, че тези хора няма да стават депутати, но ще са реални морални гаранти за избора на следващите ги в листата – млади професионалисти, адвокати, лекари, офицери, журналисти. В листата им има девет национални футболисти от участниците в знаменитото Световно по футбол в САЩ, над 15 звезди на артистичния свят, драматурзи, писатели, актьори, популярни водещи от електронните медии. С този си ход „кукувци“, както ги наричат медиите, още в началото на кампанията обезоръжават едно от основните твърдения на сериозната политика – че правят шоу от политиката и в крайна сметка искат да подменят вота на хората!
Народното движение пуска и членски книжки, а на гърба им има извадки от устава. Член 1, алинея 1 гласи:
Нас Десети ноември роди ни,
Тодор Живков ни беше баща.
Всички на Четвърти километър!
И ние сме дали нещо на света.
Член 54: „Членски внос на Ку-куво лято“, а член 69 е категоричен: „Дръж се здраво за члена до теб!“.
Малко е да се каже, че политическият елит на страната е стреснат от появата на „Народно движение „Ку-ку“! Още повече че секретарят на движението Петър Курумбашев и председателят Любен Дилов-син следват настъпателна изборна политика, която изключва всякакви заигравания с когото и да било от „сериозните играчи“! Единствената реална политическа фигура, с която приемат да се срещнат, е президентът на републиката д-р Желю Желев. На закуска, проточила се близо 4 часа, д-р Желев прави опит да ги разубеди от начинанието им. Той е достатъчно ясен: озлоблението на „кукувци“ от несправедливото спиране на сатиричното им предаване не трябва да ги тласка към политиката! От това нито те, нито политиката ще спечелят. Целият този разговор и развилите се по-късно събития оставят у „кукувци“ впечатлението, че политическата съдба на партията им е предрешена. И наистина – с формалния повод, че обявлението за регистрацията на партията не е излязло в „Държавен вестник“ (действие, напълно независещо от самите податели на обявата и режисирано от тогавашния политически елит), на „Народно движение „Ку-ку“ е отказано участие в изборите, по-късно потвърдено от решение на тричленен състав на ВАС. Но това не стига на политиците – те трябва да са сигурни, че „Ку-ку“ няма да е играч на политическата сцена, и главният прокурор Татарчев нарежда проверка по реда на надзора, довела до срамното за българското право заличаване на движението в пълно противоречие с конституционните принципи. Поради факта, че Българската конституция не позволява частни жалби до Конституционния съд, а имащите право – депутати, президент и главен прокурор, отказват да го сезират – присъдата е окончателна. Междувременно „Народно движение „Ку-ку“ е създало идеално работещ изборен център. Развило е един от най-агресивните и атрактивни пресцентрове, радващ се на голяма популярност сред медиите. Подготвило е цялостна рекламна стратегия за участие в изборите: вестник „Ку-ку“ излиза като първия в историята на българската журналистика сатиричен всекидневник и се продава в дневен тираж от около 30 000 бройки! В най-големите и най-важни от гледна точка на предизборната география 20 града на страната са запазени зали за подготвеното национално „Ку-ку“ турне! Изготвени са предизборни аудио- и видеоклипове, плакати, рекламни пана. Цялата подготовка за избори до момента е струвала около 150 000 долара – лични средства на “Ку-ку”.
„От моята камбанария краят на “Ку-ку” беше именно с прякото му включване в политиката, а не с датата на физическото му спиране от ефира на БНТ – казва Любен Дилов-син. – Това беше форма на капитулация пред „правилата“ именно чрез опита тези правила да бъдат заобиколени и надхитрени. По-късното развитие на Движение „Гергьовден“, партията „Глас народен“ и други форми на протестен вот доказват тезата. Политическият свят е безкомпромисен – или ставаш като него, или си вън от системата.“
Екипът на „Ку-ку“ създаде и първото куклено политическо шоу в България – „Пипе“, изцяло реализирано от създателя на куклата Ангел Манов и излъчвано по тогавашния „Ефир 2“. То също имаше бурна, макар и кратка съдба, неразделна от голямата Ку-ку история. Беше спряно с нелепия мотив, че не можели в един и същи кадър да пеят заедно куклите на Стефан Савов и Тодор Живков…
„Телевизионното предаване „Ку-ку“ е едно от малкото „явления на пр
ехода“, с което българите заслужено можем да се гордеем – категоричен е Любен Дилов-син. – Всички тези, които го правеха; тези, които го позволиха, дори и тези, които го забраняваха. Но най-вече благодарение на телевизионните зрители. Чувалите с писма, които пристигаха на 11-ия етаж на „Сан Стефано“ 29, в малката стаичка на „Ку-ку“, бяха почвата, хумусът, в който пораснаха десетки и стотици таланти. И ако някой заслужава голям поклон в тази „Ку-ку“ история, то на първо място това е Зрителят. Същият този, когото днес разстрелват с все по-налудничави световни формати и който оцени, подкрепи и направи възможно едно не просто оригинално, но уникално в световен план телевизионно шоу.“
Днес, почти всички участници в студентска програма „Ку-ку“, са реализирани личности със звезден статут. Любен Дилов е депутат и издател, Петър Курумбашев беше евродепутат и е успешен бизнесмен, Нидал Алгафари е режисьор и анализатор, съпругата му Мадлен е сред най-изявените психотерапевти, Евтим Милошев бе избран за служебен министър на туризма в последното служебно правителство, но е и един от много успешните телевизионни продуценти, Слави Трифонов е лидер на партия, собственик на телевизия и продуцент, Камен Воденичаров, Влади Въргала и Август Попов си останаха хора на шоубизнеса, Васил Василев-Зуека се посвети на рисуването, а Бойко Василев води „Панорама“… Може да се изброява и още, и още. „Ку-ку“ се оказа една истинска люпилня на кадри, която днес доказва, че да си кукувец е повод за гордост.
Евтим Милошев за шест месеца получава хонорар от 22 лева
Репортерът слънце се разхождал с кройки от списание „Бурда“ и търсел улици в София
Евтим Милошев, който стана известен като репортера слънце на „Ку-ку“ попада в предаването малко след неговия старт през 1990 година. Тогава той е студент първа година във ВИАС, но участва и в кукления театър на Софийския университет. Там се запознава с Мадлен Алгафари, която му предлага да работи за студентската програма. Именно тя е човекът, който среща Евтим с Нидал Алгафари, и той е първият, който го въвежда в кухнята на телевизията.
„Започнах като редактор и репортер – разказва в книгата „Ние сме Ку-ку“ Евтим Милошев. – Кръстиха ме „репортера слънце“ и до ден днешен в БНТ ме знаят така. Според моята оценка най-важни са всички предавания, на които бях автор, но това, с което останах в съзнанието на тогавашните зрители, беше анкетата с кройките на списание „Бурда“. Показвахме ги на минувачите и искахме да ни помогнат да се ориентираме къде да идем. Някои наистина повярваха, че са карти на града и се ядосваха колко неразбираемо са направени.
За пръв път разбрах, че има хонорари за това, което правя, на шестия месец и отидох да си ги взема. Бяха 22 лева за тия шест месеца. Не е важна цифрата, а това, че в нито един момент не съм го правил поради финансов мотив. След първи курс вземах стипендия за отличен успех, но като потънах в магията на телевизията, не завърших като отличник. Днес това е моя професия. Строителството ми е образование, но професионалният ми избор е телевизията.
„Ку-ку“ само ми е дало. Аз съм днес това, защото съм бил част от този екип. Това, което ми взе, е солидното образование и реализацията като строителен инженер. И днес се чувствам „Ку-ку“ по отношение на свободата и независимостта да правя това, което мисля и което искам без да се съобразявам винаги с обстоятелствата.“
Зуека напуска кораба, тръгва си заради Слави
Той води куклата на шоуто, след като Камен и Тончо заминават по разпределение в Кукления театър в Бургас
Васил Василев-Зуека попада в „Ку-ку“ абсолютно случайно. Режисьорът Нидал Алгафари го кани да снима реклама за презервативи. И той приема. Отива заедно с първата си жена Румяна Узунова. После идва и още една покана – за клип против тютюнопушенето. И до днес актьорът се чуди как е приел, като самият той пуши от ученик. После телевизионната машина се завърта и Зуека започва да снима редовно в студентската програма. В един момент се налага да застане и зад прословутата кукла на шоуто, създадена от Ангел Манов. Това се случва, тъй като титулярите Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев са изпратени по разпределение на работа в кукления театър в Бургас. Всъщност и до днес куклата се пази от Камен.
След като „Ку-ку“ е спряно Зуека продължава да се изявява на екран и в „Каналето“. Но той е първият от звездния отбор, който през 1997 година решава да напусне кораба. Това става официално, а екипът кани журналисти на пресконференция. На нея актьорът съобщава, че си тръгва, защото иска да се посвети на това, което обича най-много – театъра. Години по-късно обаче истинската причина ще се окаже друга.
„За мен един от най-големите творци в България е Любен Дилов, защото той ме научи на лаконизъм – признава след време Васил Василев-Зуека. – Аз съм се учил да се изразявам лаконично от трима души – от моя професор, от Нина Димитрова и от Любен Дилов-син – що се отнася до скечове, телевизия… Изключително много неща – с изключително малко думи, гениално. Колкото повече години минават и колкото повече се занимавам с тая работа, все по го оценявам.
От Слави пък научих, че човек трябва да гони собствения си интерес. Той не беше актьор и се чувстваше много неловко сред нас. Казвам го така… не със съжаление, но с умиление, защото искахме да му помогнем всичките. Един ден вкъщи Нина му каза: „Дълъг, вземи и си хвани цигулката. Там, това ти е твоето можене“. Чудех се дали това му е повлияло, честно казано. Ако го помни, ще го признае… Те всъщност, Дългия и Нина, въобще не се понасяха. Говоря за периода, когато той беше много (ще използвам дума, която той не обича) безпомощен – от актьорска гледна точка. Слави наистина не знаеше какво да прави. И не е тайна, че аз напуснах „Каналето“ заради него. Макар че за официална причина пишат друго.“
Влади Въргала бил най-богатият от всички
Отказал да стане част от ООД, защото печелел много от халтури
Звездата на Владислав Карамфилов изгрява в „Ку-ку“, а образът на Въргала е негова запазена марка и до днес. Колкото и да се опитва през годините да влиза и в други образи, всичко го свързват с прочутия магураджия с ланците. Самият Влади разказва как усетил любовта на света, като слушал сутрин в рейса хората да обсъждат негови скечове, без да знаят, че той се вози до тях. „Хората се избиваха за мене и взимах по 2–3 хиляди долара на вечер – разкрива актьорът. – „Ку-ку“ започна да се занимава с бизнес, когато аз вече не бях в „Ку-ку“. А до този момент всички ние бяхме водени от една идея – как да направим света около нас по-справедлив, по-артистичен. Когато стана ООД, започнаха разприте между членовете на ООД-то и големият Любо Дилов беше казал една мисъл – че всяка велика идея се ражда, написана на салфетка с химикалка в ресторанта, и свършва в съдебната зала. Така и стана с „Ку-ку“.“
Влади е човекът, който води в студентската програма Слави Трифонов. Но за това има и различна версия. Тя е на друга участничка в предаването Сребрина Йорданова. Според нея Дългия е доведен от Август Попов.
„Трябваше ни човек, който да е гол, само по шлифер и да разтваря шлифера срещу хората на моста на НДК – спомня си Сребрина Йорданова. – Мисля, че беше мартенско предаване. Та това беше нашият поздрав към дамите за 8 март. Нямахме такъв човек и тогава Август ни каза: „Знаете ли какъв образ има в подлеза на ЦУМ? (Заедно продавали мартеници там.) Сигурен съм, че ще се навие. И така дойде Слави.“
Според Георги Крумов от „Ку-ку“ обаче Слави е доведен от Въргала – „за да свири на цигулка в странна музикална група“, на която Зуека е барабанист. Самият Трифонов също потвърждава, че Влади го е завел в студентската програма.
Слави Трифонов:
Никога не ме е блазнело да съм известен, да съм велик
Първата му телевизионна изява е с казанче от тоалетна чиния на гърба
Безспорно най-голямата звезда в родния шоубизнес у нас е Слави Трифонов, чийто път също тръгва от „Ку-ку“. Той признава, че в студентската програма го е завел Влади Въргала. По това време Дългия е гадже с колежката на Влади във ВИТИЗ – Силвия Лулчева. Слави и Силвия си седели в кафето на Сатиричния театър, когато Въргала го взел и направо го завел в Студио 4 на БНТ. Зуека играел роля на барабанист, а на Слави му дали някакви топузи и му сложили казанче от тоалетна чиния на гърба. Освен това свирил на виола и имал една реплика: „Мразя Росица Кирилова“. Просто защото по сценарий певицата била враг на групата.
Истинската звезда на Слави обаче изгрява, когато заедно с Август Попов влизат в образите Станислава Тодоровски и Августа фон Попоци, по известни като БСП(к) или Български свободни професии, в скоби Курви.
„Това е образ важен за моето артистично израстване – признава Слави Трифонов в книгата „За стърчането“. – Имахме богат репертоар, но много беше трудно с обувките. 47-ми номер дамски обувки не се срещат често, а специализирани магазини нямаше. Аз бях с черна перука, а Август – с оранжева. По халтурите сами се гримирахме.
Животът с „Ку-ку“ наистина беше купон – не само на сцената, но най-вече зад кулисите. Режисьорите се учеха върху нас, а ние се учехме в движение. Безспорно най-яркият и умел актьор беше бате Кацко (Камен Воденичаров – б.а.). Истината е, че в началото, когато дойдох в „Ку-ку“, Камен изобщо не ми обръщаше внимание. Той е човек от жълтите павета, завършил ВИТИЗ, а аз селянин, който не е завършил Консерваторията. Много дълго време ни беше нужно, за да се сприятелим и да изградим доверие помежду си. Когато това стана, аз имам само прекрасни спомени от него. Камен се беше убедил, че въпреки скромните ми актьорски способности, имам много други качества – упорит съм, преследвам целта си докрай и най-вече – мога да намирам пари. Дали за аудиоалбуми, дали за спонсорство.
Мисля си, че краят на „Ку-ку“ бе ознаменуван не само от спирането му, но и от невъзможността на Петър Курумбашев да разбере, че времената са се променили. Че старата формула на собственост е абсолютно изчерпана. При раздялата ни през 1995 година ние не сме гонили Курумбашев. Той се беше запънал на постановката „или всичко – или нищо“. Или сто процента съм продуцент, или изобщо не участвам. Това не беше зряло и не беше правилно. Знам, че Камен е предлагал схема на равно делене, такава каквато по-късно се появи в „ТриВоДи“ ООД, но Петър не се е съгласил. Имаше при „Ку-ку“ една странна ревност от страна на Курумбашев към лицата на предаването. Дори контактите, които някои от нас имаха с потенциални рекламодатели, трябваше да се прехвърлят към него. Според мен той се страхуваше, че не е равностоен на ставащите все по-ярки звезди.
Последната година на „Ку-ку“ имах чувството, че тъпчем на едно място. Ние изкарвахме пари от халтури, а не от самото шоу. Никога не ме е блазнело да съм известен, да давам автографи, да съм велик… Просто най-много исках да правя нещо, което ми харесва, което ме предизвиква, което обичам. И тогава си казах – защо аз трябва да си ходя?! Ако някой трябва да си ходи, това не съм аз! Аз нищо лошо не исках, аз исках нещата да стават по-добри, всички да сме по-богати и да имаме повече възможности.
В крайна сметка „Ку-ку“ е най-хубавото нещо, което ми се е случило. Изключително малко хора по света имат щастието да работят работа, която обичат, да им носи пари и удовлетворение… На мен ми се случи.“
Антон СТЕФАНОВ