„Напълно непознат“ (A Complete Unknown), 2024, САЩ, режисьор Джеймс Манголд, продуценти: Фред Бъргър, Боб Букман, Тимъти Шаламе, Алън Гасмър, Алекс Хайнеман, Джеф Росен и др.; сценарий: Джеймс Манголд и Джей Кокс по книгата Dylan Goes Electric! (2015) на Илайджа Уолд; оператор – Федон Папамайкъл, ролите: Тимъти Шаламе, Ел Фанинг, Едуард Нортън, Моника Барбаро, Скут Макнейри, Бойд Холбрук.
Награди и номинации: 8 номинации за „Оскар“, включително за филм, режисьор, главна мъжка роля на Тимъти Шаламе, поддържаща женска роля на Моника Барбаро и поддържаща мъжка роля на Едуард Нортън; номинация за операторско майсторство на Федон Папамайкъл от Американската асоциация на операторите; 6 номинации за BAFTA, награда за мъжка роля на Тимъти Шаламе от Санта Барбара и Палм Спрингс и други. Продължава моята „Оскар“ одисея.
Не съм сред заклетите фенове на Боб Дилън (1941), но детството ми е свързано с неговите песни и на Джоан Баез (1941), както и с борбата им за граждански права. Неговите хитове Blowin’ in the Wind и The Times They are a-Changin’ завинаги белязват американската контра култура. И днес изопват и въодушевяват. А авторът им е на 83, да е жив и здрав. И е дал идеи за последния вариант на сценария на филма със заглавие от думи на негова песен.
Боб Дилън може да не ми е любимият музикант, но ужасно харесвам Тимъти Шаламе още от лъчистия „Призови ме с твоето име“ (2017) на Лука Гуаданино, а и навсякъде, където играе, е различен и прелестен. Така че с тръпка отидох да гледам „Напълно непознат“.
С рамка срещата на младия Боб Дилън (Тимъти Шаломе) с болния му идол Уди Гътри (Скут Макнейри) филмът разказва за пристигането на непознатия младеж с китара от Минесота в Ню Йорк и придобитата му чутовна слава, променила историята на популярната музика. От 1961 г. до 1965 г. Боб Дилън изпълнява доста кавъри и написва много песни. Във филма е показан като своенравен егоист, готов на всичко за своята музика, която изпълнява с китара, хармоника или на пиано. Както си е истината, за известността му помага Джоан Баез (Моника Барбаро), а и не минават без любовна връзка и последствия. За него неведнъж се застъпва и Джони Кеш (Бойд Холбрук). Във филма пътят към славата на Дилън е трасиран от Пийт Сийгър (Едуард Нортън) – певец, приятел на Гътри и един от основателите на фолк фестивала в Нюпорт. На екрана присъства и многострадалното гадже на Дилън Силви (Ел Фанинг) – в леглото, на концерт или на мотор. А той е с неизменните китара, цигара, черни очила. Да не забравя – и чаша червено вино.
Всъщност филмът акцентира върху скандала в Нюпорт през 1965 г., когато Боб Дилън засвирва на електрическа китара Like a Rolling Stone и дързостта му вбесява и организатори, и публика, и всички пуритани. Той е повече от фолк музикант, не може да бъде сложен в рамки. Това доказва с по-нататъшната си кариера. Но филмът, ситуиран в критично за САЩ и света време, е адски актуален в днешното планетарно безумие. Както и размирните текстове на Дилън. Закономерно получи Нобелова награда за литература. Джеймс Манголд определя филма като „опера“ за Боб Дилън. Възможно е, но към финала е досадно разтеглен. И го гледаш без дъх не само заради зашеметяващото превъплъщение на Тимъти Шаламе (променя се пред очите ни) и чудесното присъствие на другите актьори, а и заради невероятната камера на Федон Папамайкъл, която пресъздава човешките и културни колизии през фокуса на епохата. Страхотен оператор, работил още с Александър Пейн и Джордж Клуни.
Тимъти Шаламе бе с филма на Берлинале, където сподели: „Мисля, че Боб беше много истински – няма да говоря от негово име, защото той е жив и здрав в Малибу – но моето тълкуване е просто предпазливо към всякакви фигури, подобни на спасители … Бъдете предпазливи към всеки, който казва, че има решение“.
Гледайте „Напълно непознат“. Вълнува. Но на екран вече е магичната притча с политическо звучене „Стадото“ на Милко Лазаров, за която съм писала във „Филтър“. И още – „Есента на ловеца“ на Андре Шандел, който предстои да гледам.
Геновева ДИМИТРОВА