Ненчо Балабанов всеки делничен ден завладява тв ефира от 18 до 19 часа по Нова телевизия като водещ на играта „Сделка или не“, която се завърна след дълго отсъствие на малкия екран. Актьорът е водещ на предаването от септември миналата година и бързо успя да заплува в свои води.
Забавлява се, шегува се с банкера, радва се, когато участник си тръгне с голяма сума, утешава други без късмет…
Появата му в играта логично бе съпътствана и от спекулации. Медиите го противопоставиха на Ники Кънчев, който водеше в същия часови пояс „Голямото преследване“, но предаването му отпадна от програмната схема. А каква е истината за отношенията между двамата, ще разберете от интервюто ни с Ненчо, което той даде за „Филтър“.
– Ненчо, като ви гледа човек на екрана, има усещането, че като водещ на „Сделка или не“ сте си в свои води. Вие така ли се чувствате?
– Точно така се чувствам – в свои води съм. А и няма как да изглежда, че ми е приятно, без в действителност да е така. Това не може да го изиграеш, колкото и добър актьор да си. Радвам се, че зрителите преоткриха „Сделка или не“, след като дълги години предаването отсъстваше от тв ефира. Бяха го позабравили, но много бързо то отново спечели любовта им и доказателството е големият зрителски интерес. А това няма как да не ме прави щастлив!
– Изкушавали ли сте се и вие да си пробвате късмета! Играли ли сте с банкера и каква сума сте спечелили?
– Пробвал съм си късмета, но в онлайн варианта на американската игра „Сделка или не“. Жена ми влезе в ролята на водещ, а аз – на играч. Тя беше решила да ме изненада вкъщи и да усетя какво е да си от другата страна. Вариантите бяха да се играе за 500 000 долара или 1 милион. Заложихме на 500 000 и аз спечелих 430 000 долара. Малко не ми достигна да грабна максималната печалба, но определено ми беше много интересно и забавно да съм от страната на играча.
– Има ли участник, който е успял вас да ви изненада?
– В началото, когато стартирахме „Сделка или не“, много си мислех какво различно може да покажем във всеки отделен епизод, при условие че регламентът винаги е един и същ. Оказа се, че е възможно благодарение на комуникацията между мен и играчите и разбира се, на всички останали в студиото. Видя се, че пет пъти в седмицата всяко едно издание на „Сделка или не“ е интересно и различно.
Лично аз много се впечатлявам от участници, които специално се готвят за своята игра, когато дойде техният ред. Те са креативни, артистични и в никакъв случай не мислят само за парите, които ще спечелят, а и за начина, по който ще представят себе си. Един от играчите дори си беше донесъл чувал, от който викаше духа на своя чичо от арабския свят, хвърляше пари в студиото и беше изключително забавен. Ето той определено ме изненада много.
– А налага ли се да утешавате каръците?
– По-скоро се опитвам да ги убедя, че каръци сред участниците няма. Щом някой е попаднал в студиото и е избран да играе – няма как да се определя като карък, защото той със сигурност ще спечели.
– Е, все някой е плакал, когато се е разминал с голяма сума…
– Има и такива случаи. Ако някой е отказал голяма оферта от банкера и си е тръгвал с малка сума, тогава нервите се опъват до крайност и се случва да проронят сълза, да се разтреперят, да вдигнат пулс… Слава богу, не се е налагало да се намесват медици в тези ситуации, макар че имаме такива на терен.
– Има голяма мистика в образа на банкера. Ще ни издадете ли как всъщност изглежда този човек?
– Тази мистика за образа на банкера я има във всички формати на „Сделка или не“ по целия свят. Единствено водещият го чува по телефона. Не знам в другите страни дали е така, но аз си позволявам доста да се шегувам с него. Благодарен съм, че продуцентът и режисьорът се съгласиха с моето предложение, защото това е почеркът ми на водене.
– Значи няма да ни кажете стар ли е, дебел ли е…
– Определено е възрастен, а и щом стои толкова време на телефона и не се движи, логично е да дебел… но всичко това са мои предположения, тъй като и аз не съм го виждал. Нито съм му ходил на гости, нито сме празнували Коледа и Нова година заедно. Мога само да гадая как изглежда единствено по гласа му, който чувам по телефона.
– Нека погледнем малко и в бъдещето. Ще паднат ли тези прословути 100 000 лева скоро?
– Много се надявам и всеки път стискам палци на участниците това да се случи. Обичам да давам и съм щастлив, когато си тръгват с повече пари. От сърце пожелавам някой в скоро време да успее да спечели тези 100 000 лева.
– Вие самият хазартен тип ли сте?
– Не бих казал, че съм хазартен тип. Разбира се, играл съм на бинго, пробвал съм късмета си в казино, но по-скоро работата на водещ на събития ме е водила на тези места. По различен начин съм настроен към парите. Свикнал съм да ги печеля с работа, а не чрез игри и хазарт.
– Все пак не сте ли печелили нещо?
– Печелил съм. На бинго спечелих добра сума преди много години, но не съм ходил повече. В тотото съм имал максимално четворка, а от талончетата – нищо.
– Няма как да пропусна следващия въпрос, защото тази тема много се коментира в медиите. Какви са отношенията ви с Ники Кънчев и има ли вражда между вас?
– Уникални, приятелски и колегиални са нашите отношения с Ники Кънчев и никога писанията в медиите, когато са обвързвали имената ни, не са променили това.
– Все пак вие заехте мястото му и сега водите в часовия пояс, в който той водеше „Голямото преследване“ по Нова телевизия…
– Да, часовият пояс е същият, но предаванията са коренно различни. А и аз не съм го изместил, както се писа. Това е решение на самата телевизия и няма нищо общо с нашите отношения като артисти и водещи. Ще ви издам, че ние се чухме по повод всички тези писания и аз му пожелах късмет. А това, че сега водя „Сделка или не“, уверявам ви, по никакъв начин не е повлияло на приятелството ни.
– Сега предстои да се конкурирате отново, защото Ники Кънчев ще се завърне като водещ на „Стани богат“ по Би Ти Ви. Притеснява ли ви тази конкуренция?
– Конкуренцията никога не ме е притеснявала! Даже напротив. Това дава допълнителен тласък и е двигател на всичко, което правиш. А и така предаването става още по-интересно и още по-гледано. Не ме е страх от състезание. Ники Кънчев е уникален колега, когото много ценя. Така че дай боже и двете предавания да се гледат и зрителите да им се радват. Да, за телевизиите е важен рейтингът, но това мерене на зрителската аудитория си е вътрешна работа на самата медия. Аз не мисля за тези неща. За мен е важно да си изпълня задачата, която ми е възложена, добре и най-важното – да се забавлявам.
– 2023 определено беше вашата година – поканиха ви да водите „Сделка или не“, участвахте в петия сезон на сериала „Ол инклузив“ и станахте баща за втори път. Да не би да сте си правили нумерологичен хороскоп, за да ви се подредят така добре нещата?
– Не, не съм правил нумерологичен хороскоп, а и не обичам предварително да знам какво ще ми се случи. Предпочитам Бог и Вселената да ме изненадват с хубави неща и да усещам, че и аз самият съм направил нужното, за да стане всичко това.
– Да очакваме ли шести сезон на сериала „Ол инклузив“?
– Много се надявам. За съжаление, у нас нещата се случват в последния момент, за разлика от света, където всичко се подготвя отрано. Така че ако снимаме май и юни, чакам да ми се обадят през февруари. Това за нас си е нормално. Естествено, ще съм щастлив да зарадваме зрителите със следващ сезон, защото те си го чакат.
– С Алекс Раева играете в спектакъла „На къс повод“, в който разказвате истории от живота си. Една от вашите е особено драматична. В нея разкривате как сте преживели катастрофа. Този случай промени ли възгледа ви за живота?
– Истинската история е малко по-различна от разказаната в спектакъла – разминах се на косъм от катастрофа. Тогава карах малък скутер и бързах за запис на дублаж. Огромен камион обаче ме засече брутално. Само някакви два сантиметра разстояние ме спасиха от смъртта. След стреса спрях 300 метра по-надолу и се замислих за много неща. Определено този случай промени настройката ми за това дали всичко трябва да се случва на всяка цена и нужно ли е винаги да цепиш секундата, за да си на уреченото място. Лично аз доста пъти съм си задавал въпроса накъде сме хукнали всички, защо все толкова бързаме… И добре че изживях тази случка, за да пренаредя приоритетите си и да спра с това препускане. Да, и сега бързам, но го правя по различен начин и доста по-спокойно. Дадох си сметка, че е безсмислено да се състезаваме с времето. Всеки ден, бързайки прекалено много, ние всъщност рискуваме един цял живот, както наш, така и на близките около нас.
– За да не останат хората с впечатление, че спектакълът „На къс повод“ е само с драматични истории, трябва да уточня, че има и много забавни. Една от тях е, когато отивате в казармата с наполовина обръсната коса.
– Много смешна е тази история. Разбира се, в спектакъла и тя си има допълнителна щипка подправка. Не се появих в казармата с наполовина обръсната коса, но наистина бях помолил брат ми да ме подстриже и машинката изгоря. Затова се наложи да отида на фризьор, за да остриже останалата ми коса.
За мен казармата е важен етап от моя живот, защото там си калих егото. Дадох си сметка, че нещата невинаги зависят от нас, тъй като има решения, които се взимат от твоите началници и ти трябва да се съобразиш с тях. Въобще казармата си ме подготви за нещата от живота.
– Мислите ли да обогатявате спектакъла ви с Алекс Раева с нови истории?
– Да, има идея да се направи втора част. Освен това замислям мой моноспектакъл. С диригента Левон Манукян пък работим по музикален проект със симфоничен оркестър. Така че 2024, да сме живи и здрави, се надявам да е годината на моите авторски театрално-музикални спектакли.
– Как бихте озаглавили вашия моноспектакъл?
– За заглавие още не съм мислил. Може би „Истинският живот на артиста“. Това ми хрумва на първо четене.
– Сега ще си говорим за любов. Как ви промени вашата съпруга Катрин?
– Любовта с Катрин ме направи по-пълноценен, по-удовлетворен и по-щастлив.
– А какво е да станеш баща на 42?
– Уникално е. Много съм щастлив, че синът ми в същата година 2023, в която се роди дъщеря ни, стана пълнолетен. Той навърши 18 само месец след като на бял свят се появи Алина. Горд съм с него и в същото време спокоен, защото вече е готов да бъде самостоятелен. Богомил е много трудолюбив. Той също е творец, в сферата на изобразителното изкуство.
– Смята ли да кандидатства в Художествената академия?
Предстои му тази година да завърши 12-и клас и все още умуваме къде да кандидатства. Предлагам му да следва в чужбина, но той държи да си е тук и след това да специализира извън България. Обмисляме кое би било най-добро за него.
– Какво бебе е Алина?
– Алина е уникално съкровище. Спокойно бебе е. Вече се усмихва и търси контакт с нас. Отсега приятели ме подготвят за времето как няма да мога да й отказвам нищо, когато, като попорасне, си поиска нещо. Тя си е принцесата на тати.
– Правих сметки и те показват, че Алина е зачената по време на вашия меден месец на Малдивите…
– Много вероятно е така да се е случило. И нашите сметки водят натам. А и аз сега се шегувам с нашите приятели, които отиват на Малдивите, че е напълно възможно, като се върнат, да се окаже, че положението е по-различно от преди заминаването им.
– Знам, че е рано да задавам този въпрос, но говорите ли си с Катрин за още едно дете?
– Наистина е рано за този въпрос. Едно бебе иска много грижи, любов, внимание и отдаденост. Нека дадем на Алина всичко това, пък после ще мислим и ще резервираме почивка на Малдивите пак. (Смее се.)
– Намирате ли време за любимите си занимания – тенис и фитнес?
– Намирам време, защото си го крада. Никой не ми го подарява. Гледам всеки свободен момент да съм или във фитнес залата, или на корта. А и час и половина на ден всеки може да намери. За мен е важно да спортувам, защото изградих това като начин на живот.
– Като че ли позагърбихте пеенето. Така ли е, или се лъжа?
– Не, как ще съм го загърбил?! Пеенето винаги е вървяло успоредно с всичко друго, което правя. Даже имам намерение да запиша лятна песен. Предстоят и нови музикални проекти. Така че пеенето няма как да остане на заден план.
– Предстои нов сезон на „Като две капки вода“ – предаване, в което вие станахте победител през 2015 година. Какви изненади очаквате от шоуто сега?
– Очаквам да бъда изненадан от нови лица, които дори не съм подозирал, че могат да се справят с имитации на любими изпълнители. Естествено, и аз се чудя кои ще участват в този сезон. Така че го чакам с нетърпение.
– А „Господари на ефира“ липсват ли ви?
– Липсват ми – да. „Господарите“ липсват както нас, които сме работили там, така и на зрителите. Защото това предаване е не само хумористично и разтоварващо, то е и социално. Сега продължава да съществува като „Господари на уеба“, но е съвсем различно да го гледаш по телевизията. Предаването е сериозен коректив на всичко, което се случва в държавата.
– Вярвате ли, че ще се върне на екран?
– Вярвам, разбира се. Нужно е да се върне.
– Накрая – за какво си мечтае Ненчо Балабанов сега?
– Мечтае си да има все такова вдъхновение, все толкова сили да прави хората щастливи, а и да го забавляват нещата, с които се занимава. Да плува в свои води, както сега, и сутрин да се събужда щастлив, че го чака нов ден, в който ще има шанс да усмихне някого и да направи света едно по-добро място за живеене.
Антон СТЕФАНОВ