„Най-красивата берлинчанка е българката Ива Ваня. Тя печели луксозен „Мерцедес-Бенц“ кабриолет“, пише през 1930 г. немският вестник „Берлинер Цайтунг“. Става дума за Иванка Янакиева от Карнобат – първата ни филмова актриса с международна известност, благодарение на която песента „Лили Марлен“, призната за шлагер номер 1 на XX век, придобива огромна популярност. По това време тя е звезда на европейското нямо кино, а на една от актовите й фотографии е сравнявана с Венера Милоска.
Освен това многократно е шампион на Германия по конен спорт, участва и в олимпийските игри през 1936 г. В средата на тридесетте години има победи и в моторейсинга – комбинация от конен спорт и мотокрос, както и в спортния бридж. Затова съвсем достоверно звучи припевът на една от популярните през 30-те години в Германия песни, посветена на нея: „Цял Берлин ми се покланя, аз съм българката Ива Ваня“. Вълнуващият й живот е описан от писателката Юлиана Вегенер в книгата „Ива Ваня, или Сладоледената фея“.
Парите си харчи главно за коне и автомобили, които кара бясно до 85-годишна възраст. Страстта й към конете идва навярно от раждането й на 10 октомври 1905 г., когато тя се появява на бял свят под опашката на кон. Болките на майка й започват на пътя София-Карнобат и Иванка проплаква на шосето до коня с каруцата. Баща й е много разочарован от появата й, тъй като очаква син. Затова в началото облича Ива като момче, подстригва я нула номер и се обръща към нея с „Ваньо“. Още едва проходила, я научава да язди.
Любовта й към филмите се ражда в кинотеатър „Одеон“ в София, където тя ходи всеки ден. На 17 години вече е убедена, че ще стане актриса, въпреки че строгият й баща е противник на „разврата, наречен кино“. По онова време Берлин се оформял като културна столица на Европа и се смята за Мека на киното, затова Иванка се насочва натам. Майка й успява да й осигури 100 долара, с които Ваня хваща влака за Берлин. Макар и да не знае дума немски, момичето вярва, че успехът му е неизбежен. „Което искам – ще стане!“ е нейното верую. И запретва ръкави да го постигне. За да плаща уроците си по немски и по танци, тя работи в различни заведения. Успява да се доближи до културния елит, тъй като в „Романското кафене“, където мие чинии, ходят личности като Бертолт Брехт, Андре Жид, Владимир Набоков и Макс Райнхард.
Постепенно Ваня събира кураж да се срещне с Паул Лени, директор на „Гондел“ – един от големите театри в Берлин. Пленен от вродената й грация и очарование, той й дава адресите на известни режисьори заедно с визитката си вместо препоръка. След месеци обикаляне по студиата късметът й се усмихва. Известният режисьор Роберт Вине, първомайстор на германския експресионизъм, решава, че свежият й типаж е подходящ за ролята на наивна 16-годишна девойка във филма му „Имах един приятел“, който излиза на екран през 1924 г. В него тя си партнира с голямата звезда Карл де Фогт. Присъствието й на екрана прави впечатление и скоро след това започват да я определят като „новата дива на немското кино“.
Тя променя името си на Ива Ваня, влиза от филм във филм и сбъдва мечтата си да бъде уважавана актриса. Талантлива и пленителна, е обект на желания. Готови да й свалят звездите са редица аристократи, бизнесмени, продуценти, артисти, на които обаче Ива не обръща внимание, отдадена на кариерата си. За първи път се влюбва в красивия студент по право Георг, който я кани на кафе с изискана покана, написана на кирилица. Цяла година актрисата не подозира, че любимият й е богаташки син. Тайната обаче се разбулва, когато той й предлага брак. Тогава се намесва баща му – магнатът д-р Щилке, който вече е уредил за сина си женитба с аристократка. Лудо влюбеният Георг нехае и придумва Ива, която нарича Сладоледената фея, да се венчаят тайно в Лондон. Правят го, но шпиони на индустриалеца, които ги следят, успяват да анулират документите за женитба и в Германия бракът им се оказва недействителен.
Полицията насила ги разделя, защото тогава съжителството без брак е забранено. След дълга съпротива Георг кляка пред натиска на баща си и оставя Ваня с разбито сърце. Все пак те запазват приятелски чувства и си общуват семейно след време.
Следващата любов на Ива също не е с щастлив край. Романът й с Фридрих, кронпринц на Хайлигедам, внук на Великия херцог на Мекленбург-Шверин, трае само 20 дни. Фриц е намерен удавен близо до семейния замък. Дни преди това Ива предвижда, че ще се случи нещо ужасно, но не иска да го повярва. Тъй като се занимава с нумерология и гледане на карти, тя решава на шега да врачува на любимия си и й се явява, че го чака насилствена смърт.
Докато тя страда, Германия е залята от пощенски картички с лика й. Ваня не престава да снима с най-големите звезди в предвоенна Германия и да жъне успехи. Вестниците публикуват снимки как лично Гьобелс й целува ръка.
Нацисткият идеолог е голям неин почитател и постоянно я ухажва. Дори й предлага да смени гражданството си с немско. Без да се замисля за последиците от отказа, Ваня му отговаря: „Никога не съм се срамувала, че съм българка. Точно обратното – навсякъде го афиширам. Няма да се откажа от националността си“.
Кариерата й продължава и след навлизането на говорещото кино. Ива вече владее немски съвършено, а режисьорите обожават богато нюансирания й глас. В някои от лентите тя изпълнява оперни арии или шлагери. Част от филмите с нейно участие са показвани и в България – „Дворцов концерт“, „Той ли беше на третия етаж“, „Отпуска срещу честна дума“.
Песни за нея създават едни от най-известните композитори в Германия, сред които е и Норберт Шулце – голямата любов на Ива. Един ден той нахълтва в студиото, където тя записва плоча. На всичкото отгоре е обут с къси кожени панталонки, което дава повод за сарказма на подразнената актриса: „Ти какво, бе, да не си някой клоун от цирка?!“. Това не само не обижда Норберт, но той хлътва до уши по 34-годишната българка. Макар тогава да е на 29 години, той вече е женен и с четири деца. Подава молба за развод и става като сянка на Ваня. Двамата се женят, раждат им се двама синове. С идването на децата Ива доброволно се отказва от киното.
Шулце става фаворит на фюрера заради марша „Бомби над Англия“, но се превръща в любимец на цял свят с песента си „Един войник на пост“, известна като „Лили Марлен“. Написана в духа на френския шансон, песента е забранена от Гьобелсовата пропаганда наред с американския джаз и руския романс. Изпълнена е за първи път през 1938 г. от шведската певица с дрезгав глас Лале Андерсен и от Ива Ваня. Песента става хит по време на войната и от 18 август 1941 г. с нея завършва вечерната емисия на германското радио. През 1942 г. Норберт Шулце уговаря „Телефункен“ да запише песента на български език с Ива Ваня и прави нов аранжимент. Превеждат „Лили Марлен“ на всякакви езици, дори на японски. Изпълнява се от над 45 знаменитости, сред които Марлене Дитрих, Едит Пиаф, Бинг Кросби.
Последния си филм Ива снима през 1954 г., а след това пише либретото за известния мюзикъл „Бай, бай, кепхен!“. Става и сценаристка на сериали.
„Животът може да се живее леко и на сцената, и на село – стига до теб да е мъжът, който те обича“, казва Ива, която с любов готви на съпруга си пълнени чушки и таратор до смъртта си през 1991 г.
Мария ПЕТКОВА
