„Дворецът”, 2023, Италия/Швейцария/Полша/Франция, режисьор Роман Полански, сценарий Ева Пиасковска, Роман Полански, Йежи Сколимовски; оператор Павел Еделман, художник Тонино Зера, костюми Карло Поджиоли, музика Александър Деспла, в ролите: Фани Ардан, Оливер Мазучи, Мики Рурк, Джон Клийз, Лука Барбарески, Жоаким де Алмейда, Милан Пешел, Фортунато Черлино, Ирина Кастринидис. Разпространява Бета филм.
След толкова сериозни екранизации – като „Оливър Туист“ (2005), „Писател в сянка“ (2010), „Касапница“ (2011), „Офицер и шпионин“ (2019), изобщо не допусках, че 90-годишният Роман Полански здравата ще ме разсмее с филм по оригинален сценарий. „Дворецът“ е разпищолена комедия на абсурда, където е замесен и друг голям полски и европейски кинематографист – Йежи Сколимовски. Той е съавтор на сценария и изпълнителен продуцент.
Подобно на „Касапница“, действието е почти затворено – този път във величествения хотел The Palace в швейцарския ски курорт Гщаад, който, разбира се, има постоянни богати клиенти. И е заобиколен от сняг.
Филмът започва на 31 декември 1999 г., когато изрядният управител на хотела Хансели Копф (Оливер Мазучи) прави строева подготовка на персонала за предстоящото посрещане на гостите и съответно – на Новата 2000 г. Насърчава подопечните си рецепционисти, готвачи, келнери…, че трябва да са перфектни, както винаги. Уверява ги, че няма да настъпи очакваният край на света. Свидетели сме на кипежен труд.
Гостите започват да прииждат. Млади „нови руснаци“ с бронирани лимузини, манекенки и тайнствени тежки куфари… Разни възрастни дами, чиито лица са като извадени от калъп – оперирани са все при прославения пластичен хирург д-р Лима (Жоаким де Алмейда). Сред женски възгласи на ски се отправя бившата порно звезда Бонго (Лука Барбарески), който не подозира какво го очаква. Пристига отказващият да остарее американски плейбой Бил Кръш с тен, слънчеви очила и нескопосана руса перука (Мики Рурк) – постоянен клиент. Оказва се, че няма резервация. Все пак го настаняват – в най-неугледната стаичка на хотела. И живо пингвинче е докарано – подарък от свръх богатия американски старец Артър Уилям Далас III (Джон Клийз) на 22-годишната дунда Магнолия (Бронуин Джеймс) по случай първата годишнина от сватбата им. Красивата маркиза (Фани Ардан) се ужасява, че любимото й чихухуа мистър Тоби се е изакало върху чаршафа й. Камериерки спешно сменят спалното бельо. И тъй като няма ветеринарен доктор, тя трескаво се обажда на д-р Лима, чиято съпруга (Луизиана Корнута Щефен) е болна от алцхаймер…
Господин Копф търчи от апартамент до апартамент, от стая до стая. Вездесъщ е. И си пийва от патронче. И за всеки се погрижва – дори за чех (и семейството му), който твърди, че е син на Кръш, но онзи отказва да го приеме. Междувременно американецът говори по телефона с някого и след време в хотела влиза дребничкият Каспар Тел (Милан Пешел) – типичен швейцарски банков чиновник…
И документални кадри са намесени. При руснаците настава суматоха – в новогодишното си приветствие Борис Елцин обявява, че повече няма да е президент и на негово място ще бъде Владимир Путин. Виждаме го млад – обещава на руснаците свобода. Сред вакханалията на новогодишната нощ се случват какви ли не нелепости и премеждия. Има и смърт. Ситуациите са и забавни, и пошли. Шампанското се лее. Черният хайвер е в изобилие. Както и капризите на гостите. И забавата на целия филмов екип. От десетилетия, преследван от правосъдието на САЩ заради секс с малолетна, сега Роман Полански си го връща тъпкано на американците – не бихте могли да си представите по-големи карикатури. Събрал все страхотни актьори, той се гаври на воля – от Путин до края на света.
Може да се открие паралел с „Гранд хотел Будапеща“ (2014) на американския ексцентрик Уес Андерсън, но „Дворецът“ е по-близък до „Идиотският триъгълник“ (2022) на шведския предизвикател Рубен Йостлунд – и в двата филма пеят „Интернационала“, има повръщане и смърт. Но, ако онзи е важен, защото се занимава с планетарната политкоректност, филмът на Полански е смешен, защото не се съобразява с абсолютно нищо.
А финалът е просто кикотен. Все пак да напомня, че Полански е направил две неувяхващи класики: „Бебето на Розмари“ (1968) и „Китайски квартал“ (1974). И може да си позволи на тази възраст всичко.
Гледайте „Дворецът“, но не пропускайте и новото изкушение на гърка Йоргос Лантимос „Клети създания“ (2023) – един от най-силните филми на изминалата година. И още – по екраните вече е и премиерният български „Чума“ (2023) на Иван Владимиров по сценарий на Боян Биолчев, вдъхновен от разказа на Йордан Йовков „През чумавото“.
Геновева ДИМИТРОВА
