Режисьорите от тежката кавалерия и познавачите на стойностното кино ликуват – Даниел Дей-Люис загърби безметежното спокойствие след обявеното оттегляне от киното и се завърна пред камерите. А трейлърът на новия му филм „Anemone“ се превърна в събитие. От няколко минутното видео става ясно, че, както винаги, Дей-Люис няма равен – абсолютен титан в извайването на образа, в който напира характерното му излъчване на демон. От кадрите лъха предчувствие за апокалиптичност, знаково за радикалните превъплъщения на Дей-Люис. Трикратният носител на „Оскар“ се завръща заради сина си Ронан, който дебютира като режисьор, а сценарият е писан от двамата. Първата прожекция е на престижния фестивал в Ню Йорк, който започва на 26 септември. Световната премиера е на 7 ноември.
„Anemone“ е „всепоглъщаща семейна драма за хора, чийто живот е разкъсан от привидно непримиримите спомени за политическо и междуличностно насилие“. Действието се развива в Северна Англия. Двама братя се срещат след дълга раздяла, за да бъдат заедно на преход в планината. Те се опитват да възстановят фатално скъсани кръвни връзки от сложното минало, пълно с мистерии. Отношенията са особени, изпълнени с напрежение, но и с обич. Разтърсващи събития от преди десетилетия ги бележат с противоречиви чувства. На Дей-Люис партнира Шон Бийн, който, като всеки британски театрален маестро, е истински хамелеон пред камерите, независимо дали е злодей в „Джейс Бонд“, терорист в холивудски екшъни или раздава правосъдие във „Властелинът на пръстените“ и „Игра на тронове“. Шон Бийн, също като Дей-Люис, е известен с абсолютната си сдържаност пред медиите. Продуцент на „Anemone“ е компанията на Брад Пит Plan B и това е съвършено красноречиво за очакваните бокс офиси и номинации.
Както се знае, Дей-Люис стопира кариерата си през 2017 г., малко преди да излезе „Невидимата нишка“ на Пол Томас Андерсън. Там е ненадминат като супер шикозен стилист, който попада в лабиринта на разрушаващ романс с млада муза. Актьорът тогава споделя, че моделиерът Рейнолдс Уудкок го привлича заради всичко английско в историята.
„Англия е дълбоко в мен. Дълго време филмите за Англия бяха в света, от който бях избягал – от именията, от класическия Шекспир. Но съм пленен от Лондон след Втората световна война. Родителите ми разказваха за живота през блиц-криг бомбардировките. Изпитвам силни чувства към онзи отрязък от историята. А и баща ми много прилича на Рейнолдс Уудкок“, коментира Дей-Люис. За да се подготви за ролята на Уудкок, той започва да работи като стажант в ателието на градския балет в Ню Йорк. Толкова е амбициозен, че на финала Даниел, син на писателя Сесил Дей-Люис и на актрисата Джил Балкън, ушива рокля за „Баленсиага“.
Около премиерата на филма сър Дей-Люис обявява, че слага край и няма да обяснява мотивите си. По-късно ще разкаже за колебанията си пред списание „W“.
„Преди „Невидимата нишка“ не знаех, че ще спра да играя. После с Пол бяхме погълнати от тъга, която ни хвана неподготвени. Беше трудно да я преживеем. И все още е. Тогава отговорността на артиста надвисна над мен. Имах нужда да вярвам, че това, което правя, е ценно. Работата ми да изглежда жизненоважна и неустоима. Преди ми беше достатъчно публиката да вярва в ролите ми и в мен. Но вече не е“. В онзи момент Дей-Люис не крие, че и друг път е изпитвал сериозна необходимост да направи пауза, да спре, за да се огледа какво се случва със света, в който живее. „Но вече наистина исках да тегля чертата преди да ме погълне нов проект. Трябваше да го направя отдавна“.
През 1997-а Дей-Люис за първи път се оттегли от екранната индустрия – след филма на Джим Шеридан „Боксьорът“. Напуска многомилионното шоу, за да стане обущар в Италия. През 2002-а изиграва Били Касапина в „Бандите на Ню Йорк“ на Мартин Скорсезе. Сега отново спазва алгоритъма на петилетката. Едва ли някой може да го заподозре, че отново ще пожелае да снима. Напълно в неговия стил. И на 68 години той остава един от най-загадъчните мъже в седмото изкуство.
Първият „Оскар“ получава през 1990 година за невероятното си изпълнение на парализирания Кристи Браун в британско-ирландския „Моят ляв крак“ на Джим Шеридан. Вторият – за участието си в „Ще се лее кръв“ на Пол Томас Андерсън, третият за Ейбрахам Линкълн в едноименния филм на Стивън Спилбърг. Има още две номинации – за ролите си в „Бандите на Ню Йорк“ и „В името на Отца“.
След като напуска Изабел Аджани, се жени за дъщерята на Артър Милър
Живеем тихо, нормално и земно, е единственият му коментар за битието им
Даниел Дей-Люис, който е чистокръвен лондончанин, живее в Ирландия с жена си Ребека, дъщеря на великия драматург Артър Милър, един от съпрузите на Мерилин Монро. Запознават се през 1995-а именно в дома му. Актьорът току-що е напуснал бременната си бивша приятелка Изабел Аджани. Двамата са заедно в продължение на пет години, през които той публично обявява, че французойката е жената на живота му. Съжителството им в Лондон обаче се оказва фатално и Дей-Люис си тръгва от Аджани, дори без да изчака раждането на първия си син Габриел.
През 1996-а се жени за Ребека, която ражда Ронан през 1998-а и Кашел Блейк през 2002-а, и приема Габриел като свое дете.
След като слагат ред в семейството, Дей-Люис и Милър решават, че е време да работят в тандем. Той е в ролята на самотен баща във филма й по собствен сценарий „Балада за Джак и Роуз“ и отново се потапя в ролята до маниакалност – живее отделно от Ребека и децата, за да не излиза от образ. Показват продукцията за първи път на „Сънданс“, фестивала на независимото кино, създаден от Робърт Редфорд. „Всеки актьор знае какво чувства и как да го представи. Тази магия е много важна за Даниел и нищо не бива да го отклонява и разсейва“, твърди Милър пред „Вашингтон пост“ преди премиерата. Тя говори пред медиите за мъжа си, само когато става дума за кино.
Дей-Люис е повече от лаконичен за частното си битие. В редките си интервюта казва, че живеят „тихо, нормално и земно“, докато се наслаждават на компанията си.
Ребека Милър, чиято майка е родената в Австрия и израснала в Германия прочута фотографка Инге Морат, е от най-сериозните автори в документалистиката. Доказва го с филма „Артър: писателят“. В него тя най-после приема баща си. „Докато работех, осъзнах, че напълно разбрах Артър Милър от позицията на зрял човек. Беше освобождаващо“, споделя тя пред „Лос Анджелис таймс“.
Албена Атанасова