Малцина знаят името нa Маргарет Бърк-Уайт, но милиони са виждали нейни снимки: Oбеднели американци по време на Голямата депресия, ужасите на Бухенвалд, войната в Корея. Тя успява да запечата в кадър усмивката на Йосиф Сталин и да улови в обектива си индийския лидер Махатма Ганди. „Трябва да работя с воал над съзнанието си“, обяснява американската фотографка, когато я питат за тайните на професията ѝ и за способността ѝ да запазва самообладание, „почти не знам какво правя, докато не отпечатам собствените си снимки“.
Когато в Европа избухва Втората световна война, редакторът на списание Life решава да изпрати Маргарет Бърк-Уайт в най-горещите точки, след като си осигурява акредитация от въоръжените сили на САЩ. Това не е било лесна задача, защото военните не са искали да излагат жена на опасност, а и са били скептични към професионалните ѝ способности: да снимаш война не е същото като да снимаш хора, животни или архитектура.
Но главният редактор на известното американско списание знае, че Несломимата Маги, както я наричат в редакцията, може да превърне един кадър в сполучлив есеистичен материал като никой друг. „Правеше го толкова добре, че снимките ѝ не се нуждаеха от обяснения и дълги текстови описания“, споделя той. Бърк-Уайт има остър ум, тя е безстрашна и чувствителна. Редакторът оценява тези нейни качества и се радва, че е успял да забележи таланта в младата собственичка на фотографско студио десет години по-рано.
Маргарет Бърк-Уайт е пионер във фотожурналистиката, чиито проницателни снимки на Русия от 30-те години на ХХ век, германската индустрия и последиците от депресията и сушата в Средния Запад на САЩ утвърждават репутацията ѝ. След края на Втората световна война тя прави едни от първите снимки в германските концентрационни лагери в Ерла и Бухенвалд и заснема последните кадри с Махатма Ганди в Индия.
През 1921 г. Бърк-Уайт постъпва в Колумбийския университет, за да изучава херпетология (дял от зоологията) на следващата година обаче курсът по фотография оставя трайно впечатление у нея. За курса Бърк-Уайт получава първия си фотоапарат – втора употреба, 3 ¼ x 4 ¼ инча ICA Reflex със спукан обектив, като прави първите си снимки върху стъклени плаки. Въпреки че продължава да учи зоология в университета в Мичиган, тя не напуска тъмната стаичка.
През 1927 г. завършва университета „Корнел“ със степен по биология, но през по-голямата част от времето си се утвърждава като професионален фотограф. Бърк-Уайт отваря първото си студио в апартамента си в Кливланд, Охайо. С фотографиите си на архитектурата и промишлеността тя печели поръчки и привлича вниманието на Хенри Люс, основател на списанията Time и Fortune, който през 1929 г. я кани да стане първият щатен фотограф на Fortune. Завръща се в Ню Йорк и през 1930 г. създава фотографско студио в сградата „Крайслер“. Когато през 1936 г. Люс пуска на пазара списание Life, Бърк-Уайт се присъединява към екипа му.
