„Три километра до края на света“ (Trei kilometri pâna la capatul lumii), 2024, Румъния, режисьор Емануел Перву, продуцент Мируна Береску, сценарий: Емануел Перву, Мируна Береску; оператор Силвиу Ставила, художник и костюми Богдан Йонеску, в ролите: Чиприан Чиужда, Богдан Думитраче, Лаура Василиу, Валериу Андриута. Награди: Queer Palm от Кан 2024, за режисура от Йерусалим, „Сърцето на Сараево“. Разпространява „Бета филм“.
Напоследък гей филмите са в изобилие по екраните. Този, за разлика от Queer (2024) на Лука Гуаданино, е свръхпестелив в показването на мъжки ласки. И е страхотен.
Хубавият и къдрокос 17-годишен Ади (Чиприан Чиужда) е гей. Учи в близкия град, където се достига през Дунава. Прекарва лятото в родното си село в делтата на реката. Има приятелка Илинка (Ингрид Береску). Родителите му (Богдан Думитраче и Лаура Василиу) са скромни, трудолюбиви и бедни хора, независимо че у дома си имат манеки неко – котката на късмета, според японците. Майката е набожна. Бащата пийва бира.
Една вечер с непознато момче от Букурещ намират таралежче, Ади се убожда някъде и онзи му смуче кръвта от пръста. Толкова са показани интимните им отношения. Но когато Ади се прибира у дома, виждаме, че е жестоко пребит. Момчето дава показания. Лекарка го преглежда. Бащата е нетърпелив. Местният шеф на полицията (Валериу Андриута) започва следствие. Проблемът е, че иска час по-скоро да се пенсионира и за тази цел може да му помогне местният деребей Зентов (Ришард Бовноцки), ала точно неговите синове са пребили Ади, защото е „обратен“. На всичкото отгоре бащата се бави с дълг към него. В кроткото семейство е всят смут. Родителите са в паника. Прилагат насилие над Ади – дори го връзват и му напъхват кърпа в устата, за да му прочете попът молитва. Заключват го. Нетърпими мерки за „сигурност“. Зентов увещава бащата момчето да си оттегли показанията.
Междувременно социална служителка от близкия град пресича Дунава с корабче, както всички, и търси истината (има любопитен диалог между нея и попа). Нищо в селото и поведението на обитателите му не е същото. Само реката се стеле сред буйна зеленина, неподвластна на никакви страсти и тревоги.
Няма музика. Чак след финала започва парче. Мимоходом виждаме, че в стаята, покрай иконите, има и снимка на U2, която Ади заглежда. Филмът се занимава и с бездната между поколенията, и с разликата в кръгозора, и с борбата за достойнство на различния тийнейджър, и с ролята на църквата, с окаяната румънска провинция. И дълбае навътре – от традиционните ценности до предразсъдъците, от властовите инструментариуми до душевните колизии, от стремежа за справедливост до дребните сметки.
Актьорите са и събрани, и въздействащи. „Три километра до края на света“ така е замислен и конструиран, че подобно на други съвременни румънски филми, въздейства като документален. И по този повод се сещам за прекрасния български документален „Европолис: Градът на делтата“ (2009) на Костадин Бонев по сценарий на Влади Киров и с оператори Константин Занков и Димитър Митов, който показва разрухата на град Сулина и непреходната красота на Дунав.
„Три километра до края на света“ е от рядко покъртителните филми, макар че едва ли у нас ще се радва на зрителски успех.
Геновева ДИМИТРОВА