Забележителни литературни заглавия са големите събития в програмата на фестивала Аполония, който започва на 28 август в Созопол. Очаквано най-любопитна е премиерата на „Градинарят и смъртта“ – четвъртият роман на Георги Господинов. „Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване – милостива и безмилостна едновременно.
Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина – има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхел на цигара, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на разменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада – баща ми. Сега миналото се пропуква тихо и започва да се срутва над мен с всичките си следобеди. Не книга за смъртта, а за тъгата по живота, който си отива. Има разлика“, пише Георги Господинов. Томчето със знака на „Жанет 45“ е посветено на баща му, който умира малко, след като Господинов през 2023 г. получи за „Времеубежище“ международната награда „Букър“ (последното стъпало преди Нобеловата), която раздели с Анжела Родел, превела романа му на английски език.
„Жанет 45“ има още три предложения за ценителите. В „Хагабула“ на Тодор П. Тодоров, познат с философския си неоромантичен език, авторът превръща историята в „магически шемет, едновременно пищен, но и мрачно-суров“. Иван Ланджев се включва в четенията с есетата си в „За неизбежната случайност“, а Надежда Радулова с 21 разказа, обединени в един – „Тук живее Йожи“.
В Созопол познавачите отново ще коментират „Антология на българския символизъм“, съставена от големия поет, драматург и преводач Иван Теофилов. Антологията излиза през 1995 година, а това е нейното второ издание, което разширява кръга на символистите. „И в най-мрачните тоталитарни години руснаците лансираха антологично дори дамгосани от режима поети, а ние – като „по-голяма“ литература, за щяло и нещяло измитахме родните си творци като есенни листа. Така че тази антология е и своеобразен призив за преодоляване на рутинните граници, като приютява в страниците си и вълненията на редица незаслужено затирени поети“, коментира Иван Теофилов.
На 2 септември в Художествената галерия любимият на няколко поколения студенти в алма-матер Кирил Топалов представя „Живот по неизбежност“, чудесните му напоителни мемоари със знака на „Бард“. „Имах нужда да разкажа за моите срещи, истории. В книгата има много политици, дипломати, писатели. Животът, който водехме преди 10 ноември, беше почти живот по неизбежност. Никой не те питаше как искаш да живееш. Като че ли и след това животът остана по неизбежност. Днес ни питат как искаме да живеем, но не ни чуват. Политиците страдат от такава глухота. Живеем в сложна епоха“, не се колебае Кирил Топалов. В същата зала на същата дата, но с час по-късно, един друг професор и също фаворит на различни генерации – Михаил Неделчев, ще продължи с прочутите си литературни, философски и всякакви други диалози. В разговора ще участва и професор Веселин Методиев. Ани Илков е третият жив класик в афиша на Аполония – с „Избрано“ („Да“).
„Виж ме: свободна и силна“ е сбирката, на която актрисата Елена Телбис ще чете творби на български поетеси и #ЖенитеSurvivors. На сцената ще излязат Албена Тодорова, Биляна Димова, Ева Гочева, Камелия Панайотова, Надежда Радулова, Ренета Бакалова и Силвия Чолева. Проектът, реализиран под ръководството на драматурга Стефан Иванов, е без аналог. През 2024 г. 12 жени в общността на Жените Survivors – първата българска общност от жени, успели да се спасят от домашно насилие, за жени, поели към промяна и нов живот, преминават курс по поетично писане под менторството на седем поетеси. „Оцеляващите“ създават собствени произведения, свързани с опита им на силни личности, като основните теми в тях любовта и грижата към себе си, пробуждането.
Александър Секулов и Цанко Лалев са двете тазгодишни аполонски остриета на издателство „Хермес“. Секулов ще раздава автографи върху „Възхвала на провинцията“, събрала остроумната му есеистична проза, блестящите му малки текстове, философските му прозрения, спомени, оцветени с хумор и любов, снайперистки афоризми. „Домът на пчелите“ е първият роман на Цанко Лалев, който съчетава няколко жанра – фентъзи, трилър, история, съвременна художествена проза, впечатляващо пътуване през времена и светове. Домът на пчелите всъщност е раят, където всички живели хора се събират. Това е блестяща метафора от старогръцки апокрифен текст, преведен на старобългарски, вероятно от богомили, преди хиляда години. „Изпитвам вълнение и понякога радостна надежда от тази древна тайна, известна на всяка религия. Познавали са я траките и обществата преди и след тях. Човешката душа е безсмъртна, а с нея и човекът е безсмъртен и свързан с това, което определяме като Добро“, казва Цанко Лалев.
„Колибри“ представя „Холивудобългарин“ на Владимир Тодоров. В тази своеобразна биография известният режисьор разказва как изглежда отвътре холивудската индустрия, как са създадени визуалните образи на триглавото куче Пухчо, Волдемор, кентавъра и Стюарт Литъл. Връща се към срещите си с Робърт Земекис, Крис Кълъмбъс, Том Ханкс, Стивън Тайлър. От издателството за Аполония са приготвили „Минало несвършено: Отдел „Издирване“ на Александър Чобанов и Владимир Полеганов. Криминалният психологически роман е по нашумелия сериал на Нова телевизия „Отдел „Издирване“. „Сиела“ влиза в маратона с „Рана“ на Захари Карабашлиев. Той разгръща някои от най-непознатите страници на българската история, „за да ни увлече в зареден с напрежение, но и лиричен разказ, който напомня колко непроменима си остава човешката душа – без значение какъв език говорим и от коя страна на окопите сме“. Дебютният роман на Неда Узунколева „Днес не ми се излиза“ („Рива“) също вече събра експертни комплименти, написан „енергично, бунтарски, почти по мъжки, с животворна ирония и плътни изречения“.
Почит за Алек Попов и Людмил Тодоров
Непрежалимите интелектуалци остават в литературните хроники с романите си, родени за кино
Аполония почита двама непрежалими интелектуалци, които наскоро напуснаха земния свят на суетата и материализма в порочната българска действителност. Техните романи, повести и разкази бяха родени за кино. Издателство „Сиела“ организира вечер в памет на Алек Попов, наричан „най-смешния сериозен български писател“. Автор на многократно преиздавани и превеждани на десетки езици романи, сценарист и драматург, носител на много литературни отличия. Човек, който до последния си дъх се опитваше да разгадае тайните на българското слово. Най-известната му книга, „Мисия Лондон“, излезе през 2001 г., за да се превърне в един от най-големите екранни хитове на всички времена. Последната, която се появи преди три години, е „Мисия Туран“ – алегорична история, абсурдна, но възможна.
Творчеството на Людмил Тодоров, който почина през ноември на 2023-а, е представено с „Посланичката“ („Знаци“). Известният сценарист и режисьор на осем игрални филма, между които са „Приятелите на Емилия“, „Шивачки“, „Емигранти“, „Миграцията на паламуда“, е автор и на два сборника с разкази и няколко романа. Трите новели в „Посланичката“ са съвременни притчи за самотата. „Людмил Тодоров проследява героите си с елегантен стил, прескачащ между минало и настояще, общество и вътрешна картина, хумор и драма, всекидневие и онзи поглед отгоре, който е там не толкова да ни съди, колкото да ни подсказва колко сме малки“, пише Кристин Димитрова.
