В „Ню Йорк таймс“ знаят цената на времето и не го губят в излишни протоколни поводи – без да чакат специална годишнина направиха класацията „100 най-добри книги от началото на века“. Единственото условие е било творбите да са издадени в САЩ след първите дни на 2000 година, независимо от националността на авторите им. За да се стигне до окончателната засега подредба на заглавията, са проведени анкети сред 503 елитни участници в литературния процес – писатели, преводачи, редактори, критици, библиотекари. Допитването е стигнало до световни знаменитости от различни жанрове, които е трябвало да посочат своите десет най-любими четива през последния четвърт век. Сред отговорилите са Стивън Кинг, Джеймс Патерсън, Сара Джесика Паркър, Елин Хилдебранд, Марлон Джеймс, Роксан Гей, Мин Джин Ли.
Европа отново е на върха – победител е Елена Феранте с романа си „Гениалната приятелка“, първата част от прочутата тетралогия на един от най-загадъчните персонажи в културата на Стария континент. Сигурното обаче е, че за по-малко от две години, са продадени 5,5 милиона екземпляра от „Гениалната приятелка“. Българската четяща публика отлично познава Елена Феранте – издателство „Колибри“ пуска на родния пазар всяко нейно ново заглавие. Още две прозаични произведения на Феранте фигурират в списъка на „Ню Йорк таймс“ – „Историята на изгубеното дете“ – също част от поредицата, започнала с „Гениалната приятелка“, и „Дни на самота“.
Изабел Уилкерсън с непревежданата у нас „Топлината на други слънца“ е на второ място, на трето – Хилари Мантел с „Вълци“ („Еднорог“). Само тези, които познават въпросните две книги, могат да преценят дали в избора е намесена политическа коректност и подкрепа на феминизма. За чест на българските издатели трябва да се каже, че повечето от фаворитите в топ 10 присъстват и в домашните ни библиотеки – „Поправките“ на Джонатан Франзен („Колибри“), „2666“ на Роберто Боланьо („Рива“), „Аустерлиц“ на В. Г. Зебалд („Стено“), „Подземната железница“ на Колсън Уайтхед („Лист“), „Никога не ме оставяй“ на Казуо Ишигуро („Лабиринт“), „Галаад“ на Мерилин Робинсън („Лист“). Американският писател и професор по английски език в Университета на Южна Калифорния Пърсивал Евърет присъства в списъка с романа си „Изтриване“, екранизиран успешно под заглавие „Американска литература“. Наскоро „Колибри“ купи правата за най-новата му книга, „Джеймс“, оригинален прочит на „Приключенията на Хъкълбери Фин“ на Марк Твен през очите на Джим, поробения приятел на Хък.
В класацията са още „Пътят“ на Кормак Маккарти, „Годината на магическото мислене“ на Джоун Дидиън, „Пачинко“ на Мин Джин Ли, „Линкълн в бардо“ на Джордж Сондърс, „Изкупление“ на Иън Макюън, „Американа“ на Чимаманда Нгози Адичи, „Облакът Атлас“ на Дейвид Мичъл, „Бели зъби“ на Зейди Смит, „Годините“ на нобелистката Ани Ерно, „Щиглецът“ на Дона Тарт, „Мидълсекс“ на Джефри Юдженидис, по две книги на Алис Мънро и Филип Рот, Кейт Аткинсън, Тони Морисън, Стивън Кинг.
Най-влиятелната писателка може да е мъж
Само издателите знаят кой стои зад псевдонима Феранте, ако тайната бъде разкрита, той или тя ще спре да пише
Елена Феранте продължава да бъде сериозна загадка за любителите на конспиративните литературни и други теории. Знае се, че тя – или той, е от Неапол. Тази информация и годината на раждане – 1943-а, са случайно „изпуснати“ покрай така наречената „треска Феранте“. Въпреки многото въпросителни, през 2016-а списание „Тайм“ включва Феранте сред 100-те най-влиятелни личности в света.
Първият роман, подписан от Феранте, излиза през 1992 година – „Тягостна любов“. Веднага получава четири големи награди, а през 1995-а е екранизиран от режисьора Марио Мартоне. Следващият, „Дни на самота“, се появява през 2002 г., а Роберто Фаенца го превръща в кино. Маги Джилънхол снима поредната творба на Феранте – „Непознатата дъщеря“, изкушена от постоянната тема за травматичната и деструктивна любов.
Тетралогията, започнала с „Гениалната приятелка“, продължава с „Новото фамилно име“, „Тази, която си отива, тази, която остава“, „Историята на изгубеното дете“. Главните героини, Елена Греко и Лила Черуло, са от най-бедните квартали на Неапол през 50-те. Всяка от тях е опората в живота на другата, те са неразделни, но въпреки това си нанасят емоционални и интелектуални удари. Феранте се занимава най-вече със серпентините в психиката, изследва вътрешните драми, привидно невидимото насилие над душата. Когато Лила изчезва безследно, Елена решава да напише историята за живота им. HBO снима три сезона по сагата за двете жени. Последният засега роман на Феранте, „Измамният живот на възрастните“, вече е сериал на Нетфликс. Неслучайно авторката или автора се смята за от най-големите майстори на реалистични психологически истории, наричани още „трилъри за душата“.
И досега издателите на Феранте – семейство Сандро Фери и Сандра Оцола, предупреждават, че ако човекът зад псевдонима бъде разкрит, тя или той ще спре да пише. Според някои това е Елса Моранте – единствената жена в учебниците по литература в Италия. Хипотезите отвеждат към есеистката и преводачка Анита Рая – разследващият журналист Клаудио Гати твърди, че рязкото й забогатяване съвпада с триумфа на тетралогията първо в Америка, после и в Европа. Заподозрени са още сценаристът Доменико Старноне, филмовият и театрален критик Гофредо Фофи, Марчела Мармо, професор в Неаполитанския университет „Федерико II“, философът Марчело Фриксионе.
Без да разкрива подробности за себе си, Феранте издава публицистичната книга „Отломката“, в която се опитва да отговори на някои въпроси, публикувайки лична кореспонденция – с издателите си и с някои привилигировани читатели. Споделя още, че желанието й да спазва дистанция, е категорично. И че книгите, подписани с името Феранте, трябва да се възприемат като „самодостатъчни организми“, без снимки и биографии. „Веднъж излезли, те вече нямат необходимост от своя автор“, твърди Елена Феранте в едно от редките си онлайн интервюта. Критици сравняват глъбините на философските анализи на Феранте с тези в творбите на Вирджиния Улф, а директният й, почти лаконичен стил я приобщава към Симон дьо Бовоар.
Албена АТАНАСОВА
