Спектакълът на Стоян Радев „Джъмпи“ е актуална дисекция на войната между поколенията днес
В Малък градски театър „Зад канала“ тече истинска война между поколенията – това е голямата тема в „Джъмпи“, съвременна британска пиеса от Ейприл де Анджелис.
Един от най-нашумелите драматургични текстове в Англия е носител и на престижната награда „Лоурънс Оливие“. Историята попада в полезрението на режисьора Стоян Радев и го изкушава с болезнената си актуалност. В нея комичното и драматичното се преплитат, а крайностите не са хиперболизирани – въпреки че в някои моменти изглеждат точно така. Сюжетът преминава в отношенията на няколко двойки, през които се оглеждат любовта, сексът, възпитанието, младостта, остаряването, безпътицата и надеждата. Героите са брутално откровени. Василена Атанасова е чудесна като секси майката, гонеща 50-те, която неволно отмъква мъжете край 16-годишната й дъщеря – Сара Драгулева. Зрялата Хилъри и израстващата Тили неволно влизат в нерегламентирано състезание за вниманието на силния пол, от което излизат разбити. Майката се впуска в поредица от фалове и стратегии, които почти винаги се оказват неуспешни – провалилата се дидактика отвежда всички до ръба на полудяването. За десерт я уволняват от работа, защото вече не е в първа младост и така се стигна до големия проблем на женското население в съвременните общества.
Но дори жестоката самота на Хилъри е пропита с тъмен британски хумор, който тя проявява между две глътки джин. Къде са мъжете? Те, по традиция, се опитват да се изкарат жертви на женските истерии. Колоритен е Леонид Йовчев като Роналд – бащата на Джош, който е гадже на Тили. Ролята му е на посредствен актьор, който постоянно се страхува от живота и от жените, но не желае да осигури почивен ден на сексапила си, тъй като той го изхранва. Леонид Йовчев обаче трябва да внимава – иначе ще се сдобие с имиджа на артист, който прекалява с клоунадата, независимо че драматургията го позволява. Той е силно изразителен и пластичен, но е време да сложи спирачки на сценичната си фантазия и безпределния си темперамент, тъй като режисьорите с удоволствие експлоатират тези му дарби.
Марк /Емил Котев/, бащата на Тили, е безволев домошар, макар че трезво оценява катастрофичните последици от лошото домашно възпитание. „Вперили поглед в геополитически проблеми, забравяме, че дори зад най-големите световни кризи стоят объркан родител и тъжно дете. Докато следим новините, изпускаме истината за това, което се случва около нас“, обобщава Стоян Радев.
Сценографията на Никола Тороманов по традиция е впечатляваща. Тук е гигантска парцалена фигура, която се разпада на съставните си части. Това е Джъмпи – любимата кукла на Тили, която момичето се кани да метне в огъня, както повелява първият ден на колежанския протокол. Тя вече се е опарила от съдбата и дори не предполага колко жестоко ще й се отрази отричането от детството.
Ейприл де Анджелис е звезда в Англия. Както при някои от най-забележителните й колеги в Европа, и тя започва като актриса през 80-те. В творбите й често се появяват исторически фигури. Тя обаче не е от драматурзите, които робуват на тенденциите и често адаптира известни литературни творби. Сред популярните заглавия в нейната богата театрална биография са „Скитничество“, „Смях“, „Брулени хълмове“ по едноименния роман на Емили Бронте. Пиесите й се играят на най-престижните британски сцени, като особено гостоприемен за тях е „Роял корт тиътър“.
