„Операция Сабя“ в Сърбия и толкова много прилики с България

Сръбският сериал „Операция Сабя“, една от най-награждаваните балкански кино продукции за последните няколко години, най-после тръгна и по българския ефир. Учудващо е, че епизодите се въртят по Би Ти Ви аction, а не по основния кино канал на частната телевизия, тъй като не става дума за обикновено криминале или гангстерски гонки, а за сериозен политически трилър, при това с българско участие и с достатъчно много аналогии с родната реалност.

На 12 март 2003 година в центъра на Белград отеква изстрел, който променя хода на сръбската история. Първият демократично избран министър-председател, Зоран Джинджич, е застрелян посред бял ден от снайперист на „Червените барети“. Следва светкавичен отговор от правителството под кодовото название „Операция Сабя“ – най-мащабната полицейска акция, насочена срещу организираната престъпност и старите структури на властта. Над 10 000 са разпитаните заподозрени, 4500 са арестувани, много от членовете на Земунския клан, най-голямата престъпна групировка на Балканите, бягат в България. В извънредното положение са разкрити още 28 убийства, включително и на бившия сръбски президент Иван Стамболич.

Следват критични дни на хаос, страх и решимост, през които Сърбия повежда битка за собственото си оцеляване. Те са разказани през очите на полицейски инспектор, млад изпълнител на мокри поръчки от Земун и журналистка, чиято страст към истината я отвежда в недрата на прогнилия от корупция държавен апарат. Образите са събирателни, базирани на истински личности сред заговорите и интригите от висшите етажи на властта до службите за сигурност.

Сюжетът ловко преплита действителни събития с художествени интерпретации, за да представи сложната реалност. Фокусът е и върху революционно настроените младежи и политиката, която се е сляла с мафията. Всичко е изключително актуално, социалната криза в Сърбия продължава и днес, а гражданските вълнения не спират след трагедията през миналия ноември в Нови сад, когато срутена конструкция на гарата убива 15 души.

Режисьори са Горан Станкович и Владимир Тагич, сценаристи – Дежан Причич, Владимир Тагич, Горан Станкович, Мая Пелевич и Марян Алчевски. Копродуцент на „Операция Сабя“ е Мартичка Божилова от „Агитпроп“ с подкрепета на НФЦ, а Бета филм осъществява световните продажби на сериала. Неда Миланова е мениджър продукция, Снежана ван Хоувелинген е делегиран продуцент на “Операция “Сабя”.
На сръбските актьори Драган Мичанович, Милица Гойкович, Любомир Бандович, Лазар Тасич, Златко Бурич, Федя Щукан и Ясна Джуричич отлично партнират нашите Доля Гавански, Линда Русева и Стефан А. Щерев.

В деня, в който се случва убийството на Джинджич, Стефан А. Щерев, възпитаник на Академията в Нови сад, е съвсем близо до лобното място на престъплението. По това време софиянецът живее в Белград, където играе в поредния международен проект. В „Операция Сабя“ е в ролята на лекар, който се опитва да осмисли злото и търпимостта към него. Доля Гавански също владее до съвършенство езика на съседите, тъй като баща й е от Черна гора – тук тя е съпругата на главния разследващ полицай. Полиглотът Линда Русева с лекота влиза в кожата на прочутата Карла дел Понте, главния прокурор на Международния наказателен трибунал в Хага за бивша Югославия. В сериала са включени архивни кадри както от погребението на Джинджич, на което се стичат стотици хиляди хора, така и от протестите в Белград преди 22 години, които по нищо не се различават от днешните.

Екипът, начело с Горан Станкович и Владимир Тагич, рискува кариерата си, докато работи по сериала, който всеки момент може да бъде блокиран и стопиран. След завършването на целия процес в Сърбия настъпва пълно мълчание, но прожекциите на фестивала в Кан, огромният отзвук и наградите променят ситуацията и централната телевизия в Белград в крайна сметка излъчва „Операция Сабя“ при твърде сдържана рекламна кампания.

„Операция „Сабя“ показва какво става, когато политиците допуснат мафията да стане по-силна от властта, докато гражданското общество си затваря очите. „Мога да ви обещая какво ли не, но исторически погледнато, никога няма да се върнем към 90-те. Ние сме 10 години по-стари, по-бедни, по-западнали и това е цената на нашата глупост и нашата безотговорност, и само ми се иска никога повече да не се повтаря. Един народ не може да избере грешна политика и да не си плати“, казва Зоран Джинджич, който напразно се опитва да отдели държавата от диктата на подземните кукловоди.

Албена АТАНАСОВА

Последни публикации