Малко се знае за Николай Стефанов Тошкович, макар че той е първия признат български изобретател, съпритежател на първия патент в историята на българската техника (1857 г.) и първия патент в българската морска история (1859 г.). Сведенията за него са оскъдни и дори няма запазена негова снимка. Може да се види рисунка, правена в Одеса, но не е много ясно доколко достоверна е тя. Николай е роден в Одеса през 1831 г. Син е на известния търговец от Калофер Стефан Тошкович, който се преселва в руския град през 1819 г., а домът му е едно от най-известните огнища на българския дух. Николай учи в Практическия технологичен институт в Санкт Петербург. По-късно се връща в Одеса, където авторитет му расте. Той подпомага много българи да учат в тамошните училища и си спечелва уважението на сънародниците, за което споменава и Захари Стоянов. Николай Тошкович е член на Селскостопанското дружество в Южна Русия и работи в областта на парните машини.
През 1855 г. заминава в Париж, където започва обучение в заводите на известната френска компания „Жан-Франсоа Кай и с-ие“ – един от най-големите производители на парни локомотиви, селскостопански машини и други, за да изучава „художеството как се правят машините, които действат с пара, а особено ония машини по железните пътища“, пише Сава Филаретов в „Цариградски вестник“ през 1857 г.
Париж е мястото на най-плодотворна творческа дейност за Николай Тошкович – там през 1857 и 1859 той получава два патента, с което се превръща в първия български патентопритежател, а според световните принципи на техническата история това го прави и първия официално признат български изобретател. Освен това през 1860 г. завършва и ръкописа си „Практически бележки за параходите“.
Сложното изследване, което прави по отношение на корабостроителната техника, му е заръчано от Руското дружество за параходство и търговия, пише Иван Алексиев в свое проучване за живота и дейността му. След 1860 г. Тошкович се връща в Одеса, където дълго време работи като главен инженер на работилниците на Руското дружество за параходство и търговия.
Освен приноса си за науката и корабостроенето той дълги години е активен член на Одеското българско настоятелство. Съосновател е на Българското книжовно дружество. Активно съдейства за материалната подготовка на четата на Ботев. През 1885 г. Паисиевата история се отпечатва за пръв път, благодарение на Тошковичевия препис, който Николай наследява от баща си. Ценният препис, за който съобщава Марин Дринов през 1871 г., се връща в Калофер след смъртта на Николай.
Първият патент, който Тошкович регистрира заедно с френския механик Франсоа Жерар, е много важен за онова време, в което конструкторите на парни двигатели се стремят да получат по-високо КПД с по-малък разход на гориво и от по-малък двигател, като подобрят конструкцията. Тогава парният цилиндър бил най-слабото място на парната машина, и то най-вече поради недоброто уплътнение на буталото, което бързо се износва и заедно с това поврежда и цилиндъра. Тошкович предлага бутало, чийто натиск върху парния цилиндър се регулира автоматично чрез нова конструкция с вградени пружини. Пружините са хитро решение, защото те притискат двата пръстена, от които се състои буталото, и така компенсират износването, пише Антон Оруш, също изследовател на видния българин. Освен това буталото на Тошкович можело да се центрира без разглобяване на машината след работа. По данни на Сава Филаретов новото бутало постига икономия на пара и гориво от 16 до 18 процента, освен това е три пъти по-евтино от всички тогавашни.
Преглед и оценка на изобретението са направени от сериозни френски институции – Дружеството за подкрепа на националната промишленост и Комитета за механични изкуства. За изобретението на 17 януари 1857 г. е издаден френски патент, който е пъpвият извecтeн, дaдeн нa бългapин. Той има и съпритежател, но приносът на Тошкович е значително по-голям и затова името му е на първо място.
Второто му изобретение е от 1859 г. и френският патент за „гребен винт с двойно действие“ е само на негово име. Става дума за корабна част – гребно витло от нов вид с двойно действие, което има непозната дотогава ефективност. Както е описано в патента, разработената от Тошкович конструкция е много по-икономична и с нея „получавате печалба за хода на кораба и за горивото, която общо е поне 25 %“. Това е мощна стъпка напред в сравнение с познатите дотогава витла, пише Оруш.
Изобретателят разработва чертеж, показващ принципа и някои от параметрите на съоръжението. Създава и опитно устройство, на което корабен модел се движи както с дотогавашно, така и с неговото ново витло, и така доказва предимствата на изобретението си.
Ръкописът на Тошкович „Практически бележки за параходите“ от май 1860 г., който е първото българско техническо изследване по корабостроене, остава неиздаден. Родолюбивият му автор го подарява на младия Софийски университет още в края на ХІХ век, за да подпомогне развитието на българската наука и техника. Ръкописът е бил положен в специално шкафче в Университетската библиотека с отбелязан върху капака надпис „Pъĸoвoдcтвo и плaнoвe пo мexaниĸa“, съдържащи още бележки.
„Бележките за параходите“ са висококвалифициран нayчeн тpyд за корабния двигател и е първият български принос в областта на морската техника. Тошкович paзглeждa в пo-гoлямa пълнoтa пapнaтa тягa във вoдния тpaнcпopт, ĸaтo ocoбeнo пoдpoбнo ca изcлeдвaни гpeбнитe витлa. Той прави oпиcaниe и aнaлиз нa пoзнaтитe дo мoмeнтa гpeбни винтoвe и ce cпиpa нa тexнитe пpeдимcтвa и нeдocтaтъци. Haлицe e дoбpa epyдиция зa мaтeмaтичecĸи и xидpoдинaмичeн aнaлиз, тpyдът e изпълнeн и c пpeцизнo изpaбoтeни чepтeжи. Неговите прогнози за бъдещия ефект от противоположно въртящите се съосни гребни витла се потвърждават от историята на корабостроенето в следващите десетилетия.
Целият живот на Николай Тошкович е безспорно доказателство, че една талантлива творческа личност има нужда да попадне на подходящото място в подходящото време, за да развие своите теории и да ги приложи на практика. Със сигурност той не би бил първият български изобретател, ако не бе успял да достигне до един от най-големите производители на двигатели и машини в тогавашния свят, защото във фабриката на Кай намира достойно място за изобретателския си ум. Едва ли в България от средата на ХІХ век Тошкович би намерил тези възможности. Но понякога е нужно да извадиш диаманта от глухото местенце, в което е скрит, за да заблести той със своя неповторим блясък, пише Антон Оруш.
Тошкович обаче винаги е заявявал своя български произход, помагал е на българите навсякъде, където е живял, с любов е оставил диря в първите години на българското университетско образование. Първият ни изобретател си отива от този свят в Одеса през 1893 г., а жена му изпълнява неговата воля и изпраща в Калофер преписа на Паисиевата история заедно с ръкописа „Практически записки по параходите“.
Мария Петкова
