Димитър Баненкин записа още две успешни роли в сценичната си кариера. Той е гаден, пресметлив и жесток готвач в „Майка Кураж и нейните деца“ на великия драматург Бертолт Брехт– премиерния хит на Сатирата с режисьор Стоян Радев. Играе и прочутия задкулисен кардинал Ришельо в „Тримата мускетари“ на Христо Раянов и Ивайло Ненов по романа на гениалния разказвач Александър Дюма баща в театъра на Шумен. През лятото снима и в два сериала – „Те, вълните“ и в „Клетката 2“. С Мая Бежанска, с която си партнират и във „Веселата карета“, и в „Тримата мускетари“, ще бъдат дует в култовата пиеса на Елин Рахнев „Боб“, режисирани от Анастасия Събева. „Щастлив съм, че винаги съм работил и продължавам да работя с хора, на които вярвам, независимо дали са от старата гвардия или от по-младата генерация“, казва Димитър Баненкин. Когато става дума за политика, той е по-сдържан, въпреки че следи какво се случва и у нас, и в Германия, където живее дълги години, и по света.
– Кога си позволявате волности на сцената, господин Баненкин?
– Само с благословията на режисьора и без да нарушавам общата хармония в драматургията. При Шекспир и Харолд Пинтър всякакви намеси са абсолютно невъзможни. Направих брутален моя готвач в „Майка Кураж и нейните деца“, който по пиеса си пада по главната героиня, но нищо повече. Стоян Радев ми позволи да се разпищоля в някои лафове, ругатни, жестове, пърдене, оригване, чесане по шкембак – без да преча на останалите и на самия Брехт. Стоян е толкова ерудиран, ироничен и самоироничен и толкова добре разбира театъра на Брехт. Не рецитираш, органичен си, самият ти си в образа, градиш го от собствената позиция към него, към темите, към посланията. Не някакъв плакат, а аз, Митко Баненкин, давам оценка на сюжета. „Майка Кураж и нейните деца“ не е героичен епос. Няма нищо героично в 30-годишната война, няма нищо по-цинично от всекидневието й, в което постоянно се чудиш как да оцелееш, а хората стават все по-зли и все по-натрапчиво разкриват истинския си животински характер.
Естествено, по-лесно е да работиш с живи автори. Когато на времето Крикор Азарян ме вкара като сина на Сусо в „Януари“ в театъра на Пазарджик, самият Йордан Радичков хареса решението му. Бай Данчо много ми се радваше, когато идваше на репетициите. Бях дете, но и досега го помня, разкошен човек. Майка ми ме заведе на кастинга, тя беше театралката вкъщи. Бях на 12, с голяма глава, кльощаво тяло и ококорени сини очи. На премиерата Коко каза на родителите ми „Пазете го това дете, носи голям талант“.
– И като кардинал Ришельо от „Тримата мускетари“ ли имате толкова свобода за импровизации?
– Да. Ивайло Ненов ми се довери, за да превърна Ришельо в ясен, точен и сочен персонаж. Лидер, по-важен от абсолютния лигльо краля. Моят Ришельо дърпа конците пред кадър или зад кадър, непрекъснато се бори, постоянно прави планове – подмолни или почтени. Винаги има своята мотивация – смята, че го прави за доброто на народа. Но иска да се възползва, да извлече лични облаги. Може да бъде всеки от големите диктатори – Наполеон, Мусолини, Сталин, Хитлер. Правим, разбира се, паралели и със съвременната ни политика, която е затънала в невъзможността да бъде избран председател на Народното събрание. Не спират да се джавкат в Парламента – не става, не става и не става. Ясно е, че всичко се върти около главния прокурор – ще го изберат през януари и нещата вероятно ще се оправят. Цялата тази работа ми е много противна, даже не искам да дълбая.
– С кого от актуалните ни политици можете да сравните Ришельо?
– С кого ли не?! Никой от тях не иска да пусне властта. Но повечето са смешници, които гледат да мътят водата на другите. А през това време „Възраждане“ става все по-опасно. Подобни партии все повече надигат глава в мътните времена. Това сякаш не се разбира, а в Европа има толкова много примери. Когато Ангела Меркел вкара мигрантите в Германия, десните се надигнаха веднага, беше добре дошло за тях. Как да обясниш на хората, че няма кой да върши мръсната и черна работа, защото турците вече не я искат. Че Германия има проблем с раждаемостта като всяка държава по света, освен Китай и Индия. Че кръвта трябва да бъде освежена, смесвайки се с друга. 150 хиляди от мигрантите от Близкия изток бяха престъпници, освободиха се от тях. 200 000 се оказаха тесни специалисти с дипломи, а останалите – хора, които са съгласни да изкарват парите си с всичко, което им се предложи.
– Често ли правите паралел между политиката в Германия и България?
– Да, няма изненада. У нас обаче стандартът с мигрантите е двоен. Когато украинците започнаха да прииждат, живееха без пари по хотелите край морето и се хранеха без пари в тамошните ресторанти. Когато сирийците дойдоха, ги набутахме в някакви коптори. И едните са хора, и другите са хора. Бягат от войната и това е напълно разбираемо. И античният, и съвременният свят е създаден от мигранти. Във всеки голям град на планетата има многолюдни италиански квартали, а Италия си още тук, в Европа, не е мръднала от мястото си, не се е стопила като държава. Докато ние – без да падне и една бомба около нас, слава на Бога, намаляхме с два милиона, които се изнесоха. Така че мигрантите не са ни виновни за дереджето. Виж, друг въпрос е, че национализмът ни е фалшив и пошъл. От кога станахме толкова големи шовинисти? Тези батки, които си татуират по гърдите, раменете и прасците Ботев, не са прочели и един стих от него. Те не знаят кой е Левски, също нарисуван върху плътта им, нито какви са идеите му. Но на дебелите вратове под остриганите им глави пише „Свобода или смърт“. Къпят се голи в седемте Рилски езера, да не говорим за така наречените исторически възстановки, които са толкова жалки. Кои сте вие, та да питате колко е хонорарът на Джон Малкович? Все едно да снимам с Робърт де Ниро и да питам защо той взима 20 милиона, а аз 100 000. Не може да съм си купил билет за Народния театър и да не мога да вляза, защото така наречените националисти са го блокирали. Не може да посягат на Владо Пенев. Не говоря за качествата на пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“, става дума за други неща.
– Може би за същия двоен аршин, приложен и към филма „Любен“, където играете?
– Две момчета, едното е ромче, се срещат и се влюбват. Какво толкова е станало? Нима вече споменатите националисти не направиха кордон около кино „Одеон“, за да блокират прожекцията на белгийски филм „Близо“, чиято история е идентична? Ами какво ще кажат за световните хитове „Планината Броукбек“ и „Призови ме с твоето име“, които са за любовта между мъже? Просто филмът „Любен“ не се върти по кината, защото някого го е страх. Това е робското мислене от социализма, не го разбирам.
– Един от аргументите против тукашния гей парад е, че участниците в него парадират със своята сексуалност.
– Нима трябва да бъдат дискредитирани, защото са щастливи и доволни, весели и усмихнати и не правят нищо лошо на никого. Ама защо парадират? Ами защото дълго са били тормозени – Хитлер ги е трепал в концлагерите заедно с евреите, циганите и инвалидите. Всичко под ножа. През Средновековието са ги изгаряли на кладите заедно с умните мъже и жени, обявявани за вещери и вещици. Никога никой в България не е смеел да каже, че е гей – мъж или жена, да сподели трагедията си, че не се чувства добре в тялото си. Веднага го противопоставят на християнското семейство. Клаус Воверайт, кметът на Берлин, се движеше навсякъде с партньора си. 15 години за хората беше важно, че си върши работата, а не че е гей. Дали това може да стане в България? Кой депутат, градоначалник или министър ще излезе и ще каже: „Аз съм гей“? Нито един.
– Веднага ли се съгласихте да се включите в „Любен“ като бащата на един от главните герои?
– Да, разбира се, но не допусках, че ще има подобен скандал, че ще стане толкова напечено. Широко скроен човек съм, имам приятели и приятелки гейове, страхотни личности, със страхотна чувствителност и фантазия. Абсурд е да имам предубеждения. Проявявам ги единствено към хора с кофти характер.
-Какво ви предстои на сцената?
– В Сатирата с Николай Урумов започваме репетиции на „Когато розите танцуват“ на Валери Петров. Предстои и „Веселата карета“ 2, продължение на хитовия авторски спектакъл на Елин Рахнев в Хасковския театър. Там моят драматург – той е централният персонаж, около когото се случват събитията, ще слезе от „горе“, за да стъпи отново на земята.
-Не е ли смущаващо за един интелектуалец да се озове „долу“?
-Игор Стравински казва, че интелектуалците са хора, които нямат вкус, на тях винаги нещо им пречи, никога нищо не харесват докрай. Само депресията може да ги мотивира.
-Какво според вас се случва с българския театър?
-Има постижения и достойнства, като изключим скандалите с източването на парите. Всичко ще си дойде на мястото. Аз нямам проблеми, работя в театър, управляван от перфектен мениджър – Калин Сърменов. Сатирата е като аптека, в която има постоянно производство, за да играят всички актьори.
-Как мислите, дали халтурата по времето на соца беше по-елегантна?
– Халтурата си е халтура, винаги е за пари. И в близкото минало най-известните ни актьори знаеха как да се продават, да не говорим за легендарните комици от Сатирата. Няма нищо лошо, популярността винаги печели. Сега халтурата е много повече, защото системата позволява. Трябва да си голям загубеняк, за да откажеш. Проблемът не е в халтурата, а в нивото на риалитата. Не че ги гледам.
Теди Москов те смазва с ерудиция, побърква те с щуротии
Тъкмо си научиш текста, и той му разкатава фамилията. Димитър Баненкин е сред късметлиите в театралната вселена на Теди Москов. Казва за него, че смазва с ерудиция, с бърз и остър ум, със страхотното чувство за сарказъм. Актьорът може да разказва до безкрайност за репетициите и представленията на „Тъпи ентусиасти“ в Сатирата, чийто сюжет и постановка прочутият режисьор създава заедно със Симон Шварц. „Теди целият е случка. Изключително интелигентен, с невероятна фантазия – от едно изречение пише две страници. Идва на другата сутрин и казва: „Махайте тези щуротии, започваме отначало“. Тъкмо си научил текста, и ти разкатава фамилията. Ако искаш да те псува, протестирай. В един момент всички се озовахме на сцената с телефони, за да следим постоянно променяните от Теди реплики в монолозите и диалозите. Всеки ден ни ги изпращаше по имейлите. Най-интересното при него е, че колкото и да е нервно-нетърпелив, каквото и да прави, както и да го прави, то накрая става. Теди е явление, той прави авторски театър“, разказва актьорът пред „Филтър“.
И Баненкин, и Теди Москов, и колегите им от „Тъпи ентусиасти“ гледат на живота от смешната страна и това ги обединява. „Знам, че когато след репетицията пием кафето си, Теди ще каже: „Баненкин, хубаво го направи, не ме слушай какво ти говоря, не обръщай внимание, че те връщам, много добре ти се получава. Не гледай, че те псувам, това е, защото те обичам, продължавай“.
Баненкин предлага на Москов да придаде на героя си в „Тъпи ентусиасти“ визия, която да наподобява Владимир Каракашев – един от най-спорните професори във ВИТИЗ в годините на социализма. „Преподаваше ни руска класика – пълен, плешив, с преметнат кичур коса върху голата глава, характерен с артикулацията си, с начина на говорене“. Абсолютна конюнктура и номенклатура, Каракашев остава в хрониките от онези години с разгромяващата си статия във вестник „Работническо дело“ за филма „Една жена на 33“ на режисьора Христо Христов. Преди едно от представленията Баненкин излиза пред завесата и казва: „Да бъдеш или не, да си изключиш телефона или не“, а Москов се обажда от шестия ред: „Спри“. „Кажи, Теди“, отвръща му актьорът пред слисаната публика. „Чакай, че онези две патки пред теб все още не са изключили мобилните си“. След като шашнатите зрителки най-после се справят със ситуацията, Теди Москов се провиква: „Баненкин, започни отначало!“.
Албена АТАНАСОВА
