Навлизането в третото десетилетие за всяка културна институция е момент, който изисква не просто статистическа равносметка, а динамична нова посока. Галерия-книжарница „София Прес“ избира да отбележи този юбилей чрез метафората на плаването, представяйки изложбата „Никога съвършено“ на Гергана Николова. Експозицията, която продължава в пространството на ул. „Славянска“ 29 до 8 май 2026 г., обединява живопис, рисунки, видео документация и звукови пейзажи, пренасяйки зрителя към специфичната атмосфера на езерото Финкевен в Нидерландия.
В центъра на този визуален разказ стои историята на старата товарна лодка „Nooit Volmaakt“. Името, което в превод от нидерландски означава „Никога съвършено“, носи в себе си убеждението, че съвършенството е божествен прерогатив, докато всичко, сътворено от човешка ръка, се дефинира чрез своята автентична несъвършеност. Историята на този съд започва през 1917 г. в Леуварден, когато е построен като товарен кораб за превоз на камъни и картофи. Първоначално лодката носи името Arie, кръстена на сина на първия си собственик Герит де Бройн. След неговата смърт от испански грип през 1918 г., съдът преминава през различни ръце, докато през 1935 г. е купен от Ситсе Ринксма, който му дава емблематичното име Nooit Volmaakt.
По време на Втората световна война историята на кораба придобива героичен и съпротивителен характер. Ринксма използва специалното си разрешение за превоз на картофи, за да прикрива далеч по-опасна дейност – транспортирането на така наречените Engelandvaarders: хора, опитващи се да избягат от окупацията към Англия. В трюма на Nooit Volmaakt са укривани малки лодки, които по-късно са спускани в открито море, за да продължат към британския бряг. Една от тези лодки, Yvette, днес е в експозицията на Военния музей в Оверлон. 72 души се качват в нея, а 45 от тях успешно достигат целта си. През август 1943 г. опит за бягство завършва с германска засада в морето и арести, но лодката оцелява. След войната тя служи за улов на миди, преживява фалит на собствениците си през ледовитата зима на 1963 г., скъсена е с пет метра и променя името си на „Lenko“, преди да бъде преоткрита случайно през 1978 г. в Йерсеке и по-късно реставрирана от внука на първия си собственик.
За Гергана Николова тази историческа наслоеност и „белезите“ на лодката стават отправна точка към изследване на езерото Финкевен (Vinkeveense Plassen). Мястото в провинция Утрехт притежава особена топография – то е резултат от вековна човешка намеса чрез извличане на торф и пясък. Днес е от най-дълбоките езера в Нидерландия – до 50 метра, характеризиращо се с изключително бистра вода и дълги, тесни ивици суша (legakkers), които някога са служили за сушене на торфа. Тази специфична среда, където границата между суша и вода е постоянно размита, диктува ритъма на творческия процес. Динамиката на атмосферата, промяната на светлината и огледалните повърхности стават основни градивни елементи в платната. В своите произведения Николова използва отраженията като инструмент за изследване на дуалността. Чрез съзнателно обръщане на хоризонтите тя провокира ново възприятие за пространство и стабилност. Водата в нейните картини не е фон, а деформиращо огледало, което разкрива същността на обектите. Реалните ситуации от плаванията във Финкевен се превръщат в метафизични изследвания на „обърнатия свят“, предлагащ различен прочит на съвремието. Езерото и околните ландшафти отдавна вдъхновяват артисти със своята графичност и темата за живота под морското равнище. В контекста на „Никога съвършено“ Финкевен служи като естествен декор за изследване на преходността – докато рисунките фиксират реалността в нейната непосредственост, живописните творби са наситени със скрит емоционален заряд, пречупвайки съдбата на Nooit Volmaakt през усещането за вечност.
Гергана Николова, родена през 1991 г., е доктор по Изкуствознание в катедра „Живопис“ на НХА (2025). Още от първите си самостоятелни изяви („12 000 луни търпение“, SCHEIN) тя демонстрира фокусиран интерес към светлината, паметта и трансформацията на пространството. В радиоинтервю по повод проекта тя отбелязва, че лодката в нейната несъвършеност и устойчивост, е метафора за човешкия път и за самото изкуство – винаги в движение и винаги променящо се под натиска на времето. Звуковите пейзажи и видео документацията в залата допълват това преживяване, превръщайки експозицията в мултисензорна инсталация.
За своята двадесетгодишна история галерия „София Прес“ функционира по сходен начин – като адаптивен съд, който навигира през турбулентното море на съвремието, често сменяйки гледните точки, за да открие нови хоризонти. Кураторът Олимпия Даниел посочва, че проектът е и признание към визионерството на основателите на галерията, чиито идеали остават иманентна част от нейната ценностна система. Всички те са съавтори на тази жива хроника, която превръща екзистенциалната несигурност във философско убежище и пространство за нова интелектуална свързаност.
Проектът на Гергана Николова е пример за това как съвременното изкуство може да борави с конкретни исторически факти и географски локации, за да изведе общочовешки въпроси. Тя не предлага статични образи, а кани публиката на плаване, в което крайната цел не е идеалният резултат, а самото преживяване на пътя. За почитателите на живописта, читатели на „Филтър“, изложбата е рядка възможност да се докоснат до свят, в който несъвършенството е признато за най-висока форма на автентичност. Тя предоставя пространство за размисъл върху устойчивостта на нашия собствен курс в днешния ден.
Пламен В. ПЕТРОВ