Рафи Бохосян и оркестърът на Русенската опера се завърнаха от Скопие, където представиха спектакъла с най-великите хитове от мюзикъли Live on Broadway. Дали обаче този концерт успя да победи насажданата с години омраза между македонци и българи? Имаше ли нужда публиката в Скопие от преводач и с какви впечатления си тръгна нашият музикален състав от столицата на Северна Македония – всичко това ще разберем от интервюто, което Рафи даде за вестник „Филтър“.
– Рафи, правим това интервю броени дни след като се завърнахте с оркестъра на Русенската опера от Скопие, където представихте спектакъла Live on Broadway. Как ви прие македонската публика?
– Публиката в Скопие беше изключително любвеобилна. Получихме толкова силни аплодисменти, че спокойно мога да кажа – това е може би една от най-хубавите публики, които сме имали до този момент.
– Може би защото не сте пели на български?
– В спектакъла през цялото време говоря на български. Между песните разказвам истории и прецених, че в Северна Македония е по-добре да направя това на нашия език, отколкото на английски. Хората се забавляваха, трогваха се, накрая дори станаха да танцуват с нас – така, както се случваше и в градовете в България, където представяхме спектакъла ни.
– Какво се оказва – за разлика от политиката, културата няма нужда от преводач!
– Така е. Но ще съм честен и ще кажа, че видях доста неприятни за мен надписи из града, на които пишеше: „Българи предатели!“. Когато обаче става дума за култура – това е език, на който всички се разбираме брилянтно. Щастлив съм, че не видяхме тази страна, за която се говори постоянно в медиите. Няма да крия, че имахме опасения и бяхме подготвени за евентуални провокации. Но наистина на сцената не усетихме езика на омразата!
– Вие посетихте и българския културен център в Скопие. Какво видяхте там?
– Това е едно прекрасно място в центъра на града. Разгледах изложбата с невероятни картини на Гергана Змийчарова, подредена там, и бях много впечатлен, откривайки, че тя освен прекрасен артист е и много талантлив художник и фотограф.
– А как ви се стори духът в самия град?
– Няколко пъти съм бил в Скопие. Това е много пъстър град. Има както впечатляващи неща, така и не чак толкова впечатляващи. Но едно е ясно – всички трябва да намалим нивото на омраза, а тя идва от многото лъжливи послания, които се прокарват с идеята да има напрежение помежду ни. Това е абсолютно излишно. Адекватните хора са адекватни, без значение къде се намират. А тези, искащи да провокират, ще се видят и в България, и в Северна Македония, и навсякъде по света. Когато на някого насаждаш в съзнанието години наред, че трябва да мрази другия, вместо да го обича, то все ще се намерят хора, приемащи това за свое верую.
– Ще ви провокирам. Готов ли сте да се върнете на сцената в Скопие, изпълнявайки български песни?
– Разбира се, стига да усетя, че има интерес за това. Човек прави концерт там, където има публика за него. Ако на някой наш артист песните му са популярни в Северна Македония, той със сигурност би се радвал на голям успех там.
– Връщам ви към спектакъла Live on Broadway. Турнето ви приключи с голям концерт в Зала 1 на НДК. Какво беше това приключение за вас?
– За мен беше предизвикателство, тъй като никога до този момент не бях пял с толкова голям оркестър и хор. На сцената с мен са близо 50 човека. Благодарен съм на Русенска опера и диригента – маестра Вилиана Вълчева, че приеха идеята ми да направим този концерт-спектакъл. Създадохме Live on Broadway с идеята да е само един концерт, но след това обиколихме 18 града в България и хората бяха във възторг. Едно от най-хубавите неща беше, че навсякъде имаше и много деца. Прекрасно е, тъй като хората от малки трябва да посещават такива концерти, защото само така може да се породи любовта към изкуството.
– Представяли ли сте си, че един ден може да пеете на Бродуей?
– Честно казано – не. Не съм от хората, които могат да се посветят на един конкретен спектакъл и да играя години наред само това. Обичам да влизам в различно амплоа, да експериментирам в изкуството и смятам, че Бродуей не е моето място. Но имаме много млади изпълнители, изключителни таланти, чието бъдеще виждам именно на Бродуей. Силно се надявам скоро да аплодираме голямо име, което да е звезда на сцена там.
– След успеха ви с оркестъра на Русенска опера замисляте ли нов спектакъл?
– Най-вероятно – да. Освен това подготвям и няколко авторски песни, които ще представя през следваща година. Направих доста дълга пауза като солов изпълнител, но не съжалявам, защото това беше време на откриване на други измерения на изкуствата, които винаги съм искал да опозная. Това ме зарежда и ми дава енергия за различни творчески предизвикателства.
– Телевизионерът Рафи не измести ли певеца Рафи?
– Не. Аз не съм спирал да концертирам. А и съм убеден, че издаването на музика не бива да бъде самоцел. Един артист трябва да е наясно, че ваденето на песни само за да се въртят някъде, не е причина за създаване на музика.
– Какви нови песни да очакваме от вас?
– Правя музика, която ме кара да се вълнувам, да разказвам истории, преживени от мен. Някои ще са забавни, други не толкова. Но понякога негативните емоции ме предизвикват много повече да пиша музика.
– Почти всички големи творци са създавали най-великите си произведения във време, в което не са били щастливи. Преди две години съдбата и вас ви изправи пред сериозно лично изпитание – загубихте баща ви. Ще му посветите ли песен сега?
– Баща ми беше критичен към мен, но и най-добрият ми съветник. Ако напиша песен за него, най-много да го разсмее горе в момента. Знам обаче, че ще се зарадва на това, което съм решил да направя и да представя песни, каращи хората да се вълнуват. Радваше се, когато правя музика за танцуване. Самият той обичаше да слуша Джеймс Браун, Фреди Меркюри. Смятам, че ще е щастлив, когато види как хората танцуват, докато аз изпълнявам моите песни.
– Преодолява ли се такава загуба?
– Не се преодолява. Не смятам, че времето лекува. То просто те кара да приемеш това като част от живота. В мюзикъла ни сме включили песен на Елтън Джон от „Цар лъв“ и в нея се казва, че тези, които обичаме, каквото и да става, ще живеят вътре в нас, чрез нас. Така че трябва да живеем и заради тях.
– Как върви любовта?
– Любовта сега е в застой, но не ми е цел да я търся. Смятам, че тя се появява в най-правилния момент.
– Къде ще посрещнете Новата 2025 година?
– За пореден път ще се погрижа хората да я посрещнат по най-добрия начин и заедно с моя бенд и балета ми ще веселим гостите на голям хотел в Казанлък.
– Забъркан сте и в новогодишната програма на Нова телевизия. Ще ни повдигнете ли леко завесата какво да очакваме?
– Подготвили сме две шоута – новогодишното издание на „Пееш или лъжеш“, на което съм режисьор, и празничната програма с водеща Гала, където съм музикален продуцент. И двете са изключително забавни и ще има такава палитра от емоции, че хората, които са избрали да си останат вкъщи, нека гледат Нова телевизия.
Антон СТЕФАНОВ
