„Битката със собствените демони – това е най-интересно във всяка роля“, казва Самуел Финци, един от най-известните актьори в България и Германия, който работи в цяла Европа и в Холивуд. Той отново е в родината за снимки в две продукции, чиито продуценти са го изкушили с колоритни персонажи. Финци е магьосникът Мирилайлай в „Ян Бибиян“, втория филм на Явор Гърдев, който преди години влезе в киното с „Дзифт“. Както се знае от едноименния детски фентъзи роман на Елин Пелин, злият владетел на подземното черно царство жестоко се разправя с двамата малки главни герои, Ян Бибиян и дяволчето Фют. В лентата по сценарий на Захари Карабашлиев очаквано ще има високотехнологични ефекти и компютърни анимации, като решението за образа на Мирилайлай със сигурност ще бъде повече от атрактивно. Явор Гърдев е пристрастен към визуалното пиршество, което доказва и във „Венецианският търговец“ в Народния театър, където видео дизайнът е истински важен за действието в спектакъла, а Самуел Финци е самият Шайлок.
Синът на арт титана Ицхак Финци и известната пианистка Гина Табакова е разследващият полицай в „Парчета живот“ – кино дебюта на Севда Шишманова по покъртителната история на взрива в Сарафово, при който загинаха петима граждани на Израел, българският шофьор на автобуса им и ливанският атентатор. Разказът е за последните 24 часа от живота на жертвите и техния убиец в терористичния акт на летище Бургас през 2012 година. Проектът е изпълнен с драматизъм, още преди камерите да се завъртят в Бургас, Якоруда и Тел Авив. Докато през лятото на 2024-а Севда Шишманова оглежда локациите по Черноморието, жестоко катастрофира с шофирания от нея автомобил. По-късно ще стане ясно, че е била фатално изтощена, а и напрегната покрай усложнената политическа ситуация в Израел, от където са основните й копродуценти. Севда Шишманова и Малина Петрова пишат сценария след проучване на интервюта с близките на загиналите и със свидетели на атентата, след анализи на разследването и на автентичния снимков и видео материал. „Като разказваме истории, намираме какво е общото в болката на всички – ценността на живота. Героите в моя филм минават през този единствен път, който имаме – да видим болката на другите“, коментира Севда Шишманова, която като журналист е отразявала различни международни конфликти. В „Парчета живот“ Самуел Финци отново е в екип със Захари Бахаров – както в „Януари“ на Андрей Паунов и в „Ян Бибиян“. Партнират им Калоян Трифонов, Шимон Мимран, Том Грациани, Алма Диши, Никола Парашкевов, Асен Лозанов, Стефан Иванов, Навид Афзали.
Еврейската тема е сериозно застъпена в кариерата на Самуел Финци. След 50-то представление на изключителния му моноспектакъл по романа на Давид Гросман „Един кон влязъл в бар“ – за житейските неблагополучия на стендъп комика Дов Гринщейн, зрител казва на актьора: „Сега разбрах каква е психограмата на един израелец“.
Във филма „Един живот“ Финци е равинът Херц от Прага, който участва в спасяването на 669 еврейски деца, изведени от града малко преди нахлуването на нацистите. Безпрецедентната акция е на филантропа Никълъс Уинтън, който организира евакуацията с влакове и самолети в навечерието на Втората световна война, като преди това е открил приемни семейства в Англия. Неповторимият Антъни Хопкинс играе вече възрастния Никълъс Уинтън.
„Не ми предлагат толкова често роли на евреи. Когато ми звъннаха за Херц, бях във ваканция. Пратих им видео, заснето от Неда Морфова в кемпер на гръцки плаж. После отидох на пробни снимки в синагогата на Прага“, разказва Финци. Той обаче е убеден, че състезанието с изкуствения интелект в киното вече е изгубено – и заради клаузата в някои договори, че могат да правят с лицето на актьора, каквото си искат.
„Киното се развива в изумителни посоки и виждам колко още неща са вероятни в него. Там всичко е възможно. Стига да е достоверно. Но го правиш веднъж и се запечатва. Край, консерва. Това му е природата“, коментира Финци. Споделя, че истинското щастие за актьора съвсем скоро ще остане единствено в театъра, където няма да бъде детрониран от холограми и компютърно генерирани дубльори. „Тази старомодност, театърът, се надявам да оцелее“, споделя той.
До края на годината ще гледаме Финци и в първия сезон на шпионския трилър на Нетфликс „Дворец от кости“ – съвременна история, в която героите брутално намесват миналото. Основният конфликт е между германските и руски тайни служби, а Финци е главният лош – по собствено желание. Всичко се случва в Берлин, в главните роли са Феликс Крамер и Сузане Волф, тайни агенти, чието убежище е компрометирано от бивша мишена. Самуел Финци е майстор в кримките, но понякога предпочита да се дистанцира от жанра – затова излиза и от култовата немска поредица „Мястото на престъплението“, която върви всяка неделя по централната телевизия като добре смазан германски часовников механизъм. Всички са супер учудени, когато той напуска толкова гледания сериал, в който облича престилката на патоанатом, а на него просто му става скучно.
Книгата на Самуел продължава
Синът на Ицко Финци подготвя втора част на романа за своя живот, в който разказва за абсурдите и арт бохемството в годините на социализма
На Санчо Финци му предстои да завърши продължението на „Книгата на Самуел“, която излезе в Германия със знака на престижното издателство „Улщайн“. Българските спомени на актьора, който от 30 години работи в Германия, пожънаха огромен успех сред немскоезичните читатели. Уви, поне засега, няма да четем на български тази „тъжна, фантастична, прекрасна приказка“, както я нарича известният писател и колумнист Максим Билер.
Самият Финци я определя като „автобиографичен роман“, забавен, остроумен, изпълнен с обрати и с логичната доза носталгия по детството. Той разказва за семейството си, за невероятния си дядо, за късмета да ходи във френска детска градина, да бъде в експериментално училище без оценки и да завърши Националната гимназия за древни езици и култури. Разказва за бохемството на арт елита сред сивотата и диктата на комунизма, за абсурдите в държавата, която Людмила Живкова иска да приобщи към цивилизования свят, а Тодор Живков да ни превърне в 16-та република на СССР. „Никога не са ме интересували мемоарите на артисти, защото са продиктувани от суета. Това е много скучно – кой с кого се е срещнал, кой с кого работил. Беше по-интересно да разкажа преживяванията на един юноша през тъмните години в непозната за читателите страна“.
Според Финци всеки носи отговорност пред обществото, та дори то да е толкова еснафско и апатично колкото българското. „Аз съм с либерални убеждения, но не можем да бъдем безотговорни към обществото. Освен правата, от които се възползваме, трябва да имаме и задължения“, убеден е той.