Иво ДИМИТРОВ
Имам много приятели в Пловдив, които са изкушени от изобразителното изкуство – и галеристи, и колекционери. Винаги съм казвал, че в този град изкуството е по-високо от тепетата. В това отношения Пловдив няма конкуренция у нас и слага дори столицата в малкия си джоб. В същото време съм озадачен, че при толкова ангажирано по темата общество някак си между капките мина една голяма измама, извършена с любезното съдействие на Градската галерия.
При откриването на обновената галерия в Стария град, на първия етаж бе показана експозиция от картини на чужди автори, огромна част от които гръмки имена – Камий Коро, Моделиани, Егон Шиле, Репин, Айвазовски, Верещагин. Обясниха ни, че изложбата е много интересна, а творбите са собственост на частен колекционер, чието име галеристите отказваха да назоват (нещо абсолютно недопустимо за сериозен музей!!!!!!!). Още преди да вляза знаех какво ме чака и какво ще видя, защото повечето от големите автори, които са „представени“ в тази така наречена колекция, не са в колекцията на нашия Национален музей.
За съжаление очакванията ми се потвърдиха – една зала, пълна с ментета. По този скандален случай написах цял репортаж във вестник „Филтър“. Но ангажираното по темата пловдивско общество от колекционери и галеристи не ме подкрепи публично. Да не говорим, че тогавашните министри на културата също се скриха и не взеха мерки. Сега ви показвам една от „творбите“ от онази изложба, атрибутирана, че е от Модилиани (вдясно) и оригиналът на италианеца, рисуван една година преди смъртта му и озаглавен Gypsy Woman with a Baby 1919. Междувременно бившият кмет на Пловдив Здравко Димитров-Зико, изплю камъчето, че собственик на картините бил един олигарх, който се занимава с търговия на розово масло. Държавата продължава да се движи по картата на винаги актуалния Алеко Константинов. А изкуството винаги ще остава на втори план след нашенските ментета.
