Напрегнатият ден е приключил. Връщаш се вкъщи, след като си се скарал с шефа, забъркал си се в поредния конфликт с колегите, а вкъщи не е по-спокойно. Партньорът ти все от нещо е недоволен, децата те нервират, парите за сметките не достигат. Положението в цялата държава е драматично – стачка в транспорта, разправии за еврото. В парламента пак се карат, в целия свят ври и кипи – войни в Украйна и Ивицата Газа, Тръмп пак вдига митата, Мъск представя поредния си хуманоиден робот, който утре ще върши твоята работа. В целия хаос Джеф Безос се готви за сватба във Венеция, на която ще покани всички милиардери по света.
Включваш телевизора, за да научиш подробности за цялата тази бъркотия. Новините минават през едното ти ухо и излизат от другото, пък и вече си ги научил от социалните мрежи. Нужно ти е развлечение. Надяваш се да го получиш от риалити форматите. През целия пролетен сезон двете най-големи телевизии – „Нова“ и Би Ти Ви, водеха жестока война за зрителски интерес. За тях това винаги е било свръхзадача – колкото повече зрители, толкова повече реклами, а оттам и печалба за медиите.
Големите формати, които за частните телевизии са златни кокошки, вече приключиха. Във финансовите отдели теглят чертата и изчисляват печалбата. Зрителският интерес пък е показателен какво гледа днес българинът и защо. Непоръчана социология. Безспорен фаворит на сезона е шоуто за имитации на „Нова“ телевизия „Като две капки вода“, което приключи тринадесетия си сезон с грандиозно шоу на стадион „Васил Левски“, където събра 40 000 души – националите по футбол само могат да мечтаят за такава посещаемост. Зрителският интерес удари рекордни цифри – 55 на сто от всички хора, които са гледали телевизия в този часови пояс, са предпочели „Капките“. Предаването е лидер по гледаемост през целия сезон и вече се оформя като тв феномен. Успехът се дължи на професионалната работа на екипа, добрия подбор на участниците, пъстрото жури и впечатляващите импровизаторски дарби на водещите Димитър Рачков и Герасим Георгиев-Геро. Артистизмът и тънката ирония в „Капките“ се харесват, защото са дефицитни. Предаването заслужава искрени поздравления, защото доказа, че професионално свършената работа носи не само популярност, но и финансов успех. Напълно заслужен.
Със сребърен медал по гледаемост през изминалия сезон е готварското шоу Hell’s Kitchen. Не само българите обичат да гледат как някой приготвя разни рецепти – яденето е сред основните житейски удоволствия. Успехът на формата специално през този сезон се дължи и на смесването на елементи на кулинарно майсторство с ходове от „Биг Брадър“. Неслучайно отношенията между участниците бяха не по-малко коментирани от драмите кой как е приготвил омлета. В днешно време, в което ежеминутно сме заливани от всевъзможна информация, няма как да задържиш интереса само с тенджери и тигани. Враждите, разправиите и интимните разкрития са далеч по-интересни от пресолената манджа. А двете в комбинация носят добър рейтинг.
Стане ли дума за любов, ревност и интриги, всеки наостря уши. Затова не е учудващо, че „Ергенът“ е най-рейтинговото риалити на Би Ти Ви през пролетния сезон. Уж всички се подиграват на участничките, не че нямат основание, но гледат. Ако го правят умно, може и да си извадят изводи за обществото и да се ориентират накъде върви то. От сегашния сезон излиза, че има немалко млади жени, които смятат, че е препоръчително да получават по 50 000 лева от избраника си на месец, за да се обвържат с него. И за секунда през ум не им минава идеята, че те също трябва да полагат усилия за финансовата благодат, че е хубаво да се развиват и да разчитат и на себе си. Очевидно немалко моми се припознават в този образ. Гледат „Ергенът“ и мечтаят да срещнат избраник с точно такъв профил. Кой е виновен за подобна ценностна система – дълъг дебат, в който няма да има невинни. Няма нищо чудно, че се задава следващ сезон на предаването.
Надежда обаче има. Оказва се, че доста хора все още смятат, че знанието е ценност, защото предаването на Би Ти Ви „Кой да знае“ диша във врата на ергените и момите и се нарежда на престижно място по гледаемост. Успехът на шоуто се дължи до голяма степен на импровизаторския талант на водещия Сашо Кадиев, както и на капитаните Милица Гладнишка и Христо Пъдев. Това предаване е важно, защото доказва, че във време, когато все повече хора се отказват от малкия екран и се насочват към YouTube, могат да се правят рейтингови, но смислени предавания, от които човек да извлече ценна информация.
„Домът на мечтите“, в което Николета Лозанова и Ники Михайлов обзавеждат новия си дом под наставленията на интериорния дизайнер Алек Ковачев, се нарежда след предаването за знания, но далеч не достига очакваните резултати. Интересът към живота на известните е пословичен в цял свят, проблемът на шоуто е, че то прелива от претенциозност. Успяла инфлуенсърка настоява гардеробната й да е колкото три апартамента. В същото време мнозина се чудят как да платят месечните си сметки. Контрапунктът е очевиден. Любопитството те кара да гледаш, но гневът у теб се надига. Разтвори ли се социалната ножица, последствията никога не са добри.
„Бригада „Нов дом“ на Би Ти Ви, което през сезона следва социална линия, също е напред в класацията. Историите на хора в нужда са трогателни, а това е гаранция за висока гледаемост, пък и у мнозина се поражда желание да помогнат. Доколко съпричастността е масова у българина, е спорна тема. И все пак е добре да се посочват добрите примери.
По-надолу в класацията по зрителски интерес се подреждат познати предавания като „Един за друг“, „Сделка или не“, „Стани богат“, „Аз обичам България“, „Живот на кантар“. На престижни места се класират и вечерните новинарски блокове. Нормално е, като се прибереш у дома, без значение в какво настроение, все пак да се информираш какво се е случило у нас и по света. Синдромът „казаха го по телевизията“ все още действа.
Като се тегли чертата на пролетната тв класация, под нея се оформя портретът на българина днес. Той има нужда от качествена забава, която му предоставят „Капките“, от воайорски поглед, който отправя в „Ергенът“ и донякъде в „Домът на мечтите“. Няма възражения да научи някоя и друга нова рецепта, но му е по-любопитно кой с кого ще скара в Hell’s Kitchen. Няма възражения да разшири общата си култура от „Кой да знае“, макар и в това предаване да са по-важни майтапите на участниците, отколкото знанията. Хвърля от време на време поглед на новините, които отдавна няма с какво да го изненадат. За най-голямо съжаление, интересът към предавания за култура и наука е мижав. Такива въобще липсват в програмните схеми. Качеството на журналистиката в публицистичните програми, в които доминира съобразяването с хората по високите етажи на властта, е обидно ниско.
Телевизиите все пак продължават да са сила, но все повече имат нужда от нестандартна гледна точка, дързост, неочаквани ходове и свобода. Това все по-отчетливо се открива в каналите и подкастите в YouTube. Не че там няма абсолютни безсмислици и простотии. Но вече се снимат предавания по стандартите на телевизиите, при това с повече гледни точки и счупване на политкоректността. Доказаните формати са гарантиран рейтинг, но започват да омръзват. Социалните мрежи се превръщат в сериозна конкуренция.
Време е телевизиите да се раздвижат и да надигнат глава, да експериментират с нови проекти и да не се отказват от посланията. Възможни са и в най-забавните предавания. Защото изкуственият интелект дебне и става все по-добър. Скоро ще прави сам това, което днес произвеждат куп продуценти, редактори, оператори и режисьори.
Спасението е да се правят неща, на които той все още не е обучен, а и не би могъл да вложи в тях емоция. Битката за зрителския интерес става все по-трудна. Който я спечели, той ще води аудиторията. А посоките са много и не всички са добри.
Кристина Патрашкова