Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Смирненски изживява голямата любов две години преди края си

Женя Дюстабанова

Макар и само две години да е със своята любима – момичето с „бръшлянени очи“ Женя Дюстабанова, Христо Смирненски изживява голямата любов. Тя е толкова разтърсваща и споделена, че поетът пише: „Гледам сивата усмивка на Витоша и се мъча – защо във всички свои отношения с момичета съм можел да поставям всичко в юзди, да опаковам в сандъци и да определям: любов, флирт, скука, спорт, а защо с Женя въпроса не мога да го определя нито чрез математиката на чувствата, нито с логиката на ясната любов…

Невъзможно е да туря рамки на този океан от чувства. Ти си най-тънката и най-болната струна в моята психика.
Женя – това съм аз, аз – това е Женя…“.
Въпреки че двамата млади минават през всички емоции – ревност и раздели, караници и сдобрявания, те се чувстват едно цяло. Единствена Жълтата гостенка – коварната туберкулоза, ги разделя, като отнася едва 24-годишния поет във вечността. След смъртта му Женя си затваря в себе си и години наред не продумва и дума за тяхната връзка. Тя така и не се омъжва и си отива от този свят като стара мома.

Преди да срещне Женя, Христо изживява и други емоции – къде по-мимолетни, къде по-сериозни, но несравними с чувствата му към нея. Сигурно някои помнят неговото стихотворение „Черешката“: „Пристегната гиздаво в пъстър костюм, / пристъпваше свежа и лека / и скоро възви ти по прашния друм / от малката тиха пътека. / На нас, чужденците, със поглед смутен / по шепа череши подаде. / И всеки въздъхна, от тебе пленен – / зер бяхме и тримата млади…”. За него го вдъхновява красивата Елена Попова от Павликени, в която е влюбва, когато е на 21 години. Двамата се запознават, когато той, като работник в бригада, трасира пътя за жп линия от Павликени до Сухиндол. Гиздавата и напета мома, както я помнят земляците й, също го харесва, но родителите й са твърдо против женитбата й с човек, който не е от техния край. Затова Елена е принудена да вземе местен. За да не го ядосва, изгаря всички „красиви писма“, които Смирненски й пише, разказва самата тя вече като баба.

Две години след тази неосъществена любов, поетът среща 16-годишната Евгения (Женя) Дюстабанова, ученичка във Втора софийска девическа гимназия. Освен от „бръшлянените й очи“ той е изумен от познанията й по литература, от нейното чувство за хумор, остроумие и ведра общителност. Момичето е от рода на легендарния революционер и участник в Априлското въстание Цанко Дюстабанов, осъден на смърт и обесен през 1876 г. Майка й Ана е известна деятелка на работническото движение, а по-малката й сестра Дора, която по-късно става изгора на Теодор Траянов, пък често рецитира в Ючбунар стихове на пролетарския поет. Христо среща Женя благодарение на сестра си Надежда, която е нейна първа приятелка. Двете често си гостуват и обсъждат прочетените романи. Казват, че в следвоенните години книгите са единственото наслаждение за бедните момичета от Ючбунар.
Христо и Женя бързо се сближават и за поета тя скоро се превръща в „най-нежната муза и най-огнената отрова“.

Запазените писма помежду им разкриват, че връзката им съвсем не е безоблачна. Влюбените често се подозират в изневери, макар и двамата да не са способни на това. Бившите приятелки на Смирненски и неговата общителност не дават мира на Женя. Той се опитва да я убеди в чувствата си: „За мене ти не си кукла, не си послеобеден десерт. Ти си и любима, и сестра, и другарка“. Той дори оприличава себе си на малко дете, което носи препълнената си с обич душа като преливаща чаша и затова е така неловко на вид.
В друго свое писмо й пише: „Ти излизаш пред мене замислена, скръбна и тъй много любима. Помня те: за нещо сме скарани. Ти вървиш мълчалива пред мене из калта и аз разбирам какво най обичам в тебе: оная вечна скръб по живота и заради живота… “.

Христо също намира основания да я ревнува, защото
в Жени се влюбва един от най-добрите му приятели
Матвей Вълев, който по-късно има пламенна връзка с Елисавета Багряна. Той сътрудничи в редактираните от него списания „Българан“ и „Маскарад“ и едва 20-годишен, е популярен и търсен хуморист.

Той е така пленен от момичето на приятеля си, че го засипва с писма, в които излива чувствата си. Женя обаче дава интимните изповеди на Христо. Вместо да се гневи обаче, поетът гледа великодушно на това и дори я съветва да бъде по-благосклонна към Матвей. „Първо: той наистина много те е обичал. И ако в писмата му има доста глупост, което и сам той признава, това се дължи на любовта му. Второ: в писмата е едно явно – ти никога не си му писала. Това наистина сочи един корав и забележителен характер, но той съветва още: „Женя, никога не бъди тъй неумолима, да не кажа жестока! “, пише й Смирненски в писмо от 1922 г. „На такива вопли на една човешка душа като „Женя, пиши ми, моля те, пиши ми!“, ти би трябвало да отговориш макар с две-три официални или даже отрицателни думи“, съветва я той в друго писмо.

Благородството му и желанието да не товари близките си е характерно за чувствителния поет. Женя споделя в спомените си след години, че дори когато се разболява много тежко, Христо посреща близките си винаги засмян, без да сподели и частица от болките, които всекидневно го измъчват. „Само веднъж го заварих отчаян.
Дали предчувстваше близкия си край? Не знам. Дори пред мен не показваше слабост. Никога не говореше за болестта си“, казва тя.

Дори когато през април 1923 г. разбира диагнозата си и знае, че дните му са преброени, той успява са се шегува с болестта си. „Слава Богу, че имам само два дроба – догодина туберкулозата няма вече къде да се приюти. Всъщност на мене какво ми трябваше да отивам „На гости у дявола!“ Ето, че опашката му остана в ръцете ми…“
Любимата му Женя ходи да го вижда всеки ден в квартирата му в Горна баня, където той отива по лекарска препоръка заради чистия въздух и спокойствието. Оттам тя взима и последните му стихове, за да ги носи по редакциите. Независимо че се виждат, той непрестанно й пише влюбени писма. Сутринта на 13 май 1923 г. тя взема от бюрото му последното, което той не е имал сили да довърши и изпрати. Обещава, че след като го прочете, ще му го върне, за да го допише. Двамата никога повече не се виждат.

Последни публикации