Днес ми е особено тежко, приятели!
Разбрах, че Националната Художествена Галерия, която притежава десетки шедьоври от творческия свят на Васил Стоилов, няма да отбележи дори с малък жест 120 годишнината от неговото рождение!
Слава Богу, че честването на 100-годишнината му беше организирано по един грандиозен начин от НБУ в залите на НХГ!
Присъствието на Васил Стоилов по начало е твърде скромно във водещата ни Национална Галерия – само с няколко изложени творби, сред които за щастие са “ Гостенка“ и „Еремит“. Останалите картини са натъпкани в мазетата с надежда, че обучението на младите изкуствоведи ще се подобри! Защото така ми казаха: „новите арт- критици, назначени в художествените галерии не познавали творчеството на българските класици и нямали отношение към него!…“ В това бил основният проблем. Странно защо тогава салоните в една частна галерия – “ Финес“, организирала изложба от рисунки на Васил Стоилов с куратор Маестро Светлин Русев преди няколко години, бяха претъпкани с млади хора.
Същото важи и за друга изложба с непознати шедьоври на баща ми в галерията на Лаврен Петров!… Все частни галерии!… Това ме кара да се замисля дали пък вината не е в младите изкуствоведи, а в държавата, която се грижи за културата, също толкова добре, колкото за икономиката, селското стопанство и гражданите си! Всичко в нея се развива в обещания за бъдеще Велико неопределено!… Срам ме е пред паметта на хора като баща ми и болна или не, се държа жива, защото не знам какво ще се случи с духовния храм, в който съм живяла, след като си тръгна!
Явора Стоилова
*Текстът е публикуван в социалния профил на дъщерята на големия ни художник
