Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Старомодно чародейство в „Жан дьо Бери“

„Жан дьо Бари: Фаворитката на краля“, 2023, Франция/Великобритания, режисьор: Майуен, сценарий: Майуен, Никола Ливеки, Теди Луси-Модест; оператор Лоран Даян, художник Анджело Дзампарути, костюми Юрген Дьоринг, музика Стивън Уорбек, в ролите: Джони Деп, Майуен, Бенжамен Ланверн, Мелвил Пупо, Пиер Ришар, Паскал Грегори. Разпространява Бета филм.

Геновева ДИМИТРОВА

Кан бе открит с този филм, а също и „Любовта е лудост“ (25 август – 3 септември). Франция. ХVIII век. Епохата на Луи XV (1710 – 1774) и Просвещението. Убийствено красивата Жан Бекю (моделът Лоли Байя) е извънбрачна дъщеря на шивачката Ан.

Има шанса майка й да се омъжи за богаташ. Получава образование. Отказва на художник да я рисува гола. Когато пораства (Майуен), вече не е толкова красива, но е интелигентна и с пленителна усмивка. Става прочута куртизанка. Минава през ложетата на разни благородници и се спира при граф Дю Бари (Мелвил Пупо), който на свой ред забогатява благодарение на авантюрите й. Голямата му цел е да я представи на краля и това се случва с подкрепата на херцог Ришельо (Пиер Ришар).

Отегченият, своенравен и застаряващ Луи XV, обграден с разточителния рококо разкош на Версай, мигновено се влюбва в нея. И тя в него. Тъй като Жан е от простолюдието, се омъжва за своя покровител и става графиня Дю Бари. Вече няма пречка да стане фаворитка на краля, та дори дъщерите и свитата му да я презират.

Двамата се забавляват славно. Той я обсипва с подаръци – замъци, бижута, дори и малко негърче, за което тя нежно се грижи. Тъй като правилата във Версай са смахнати и стриктни, за поведението и маниерите на Жан дю Бари се грижи личният камериер и най-доверен човек на Луи XV Ла Борд (Бенжамен Лаверн). Един от най-смешните акценти във филма е ходенето назад – никой няма право да показва гръб на краля. Жан дю Бари прави, каквото си иска в двореца напук на враговете си. И в мъжки дрехи се облича. Но кралят заболява от шарка и умира. Жан дю Бари е безутешна. Престолът е зает от младия крал Луи XVI (Диего льо Фур) със съпругата му Мария Антоанета (Полин Полман). Съдбата на фаворитката е ясна – манастир. Спестена ни е екзекуцията й от санкюлотите в края на 1793.

Майуен, чието пълно име е Майуен льо Беско, е феминистки настроена режисьорка. Не за първи път представя свой филм в Кан. Но за първи път той е високобюджетна напълно традиционна костюмна мелодрама, където феминизмът се прокрадва бегло. Атмосферата е изваяна до най-нищожния детайл. Снимано е във Версай. Има страшно забавни моменти. И се гледа с лекота, въпреки обилния задкадров текст. Така че „Жан дю Бари” е старомодно чародейство. И, макар да няма нищо общо с постмодерното предизвикателство „Мария Антоанета” (2006) на София Копола, Майуен споделя, че се е вдъхновила от Азия Ардженто като Жан дю Бари тъкмо в този филм.

Като актриса тя е симпатична, без да е изключителна. Страхотен е 88-годишният Пиер Ришар като Ришельо. Невероятна роля прави звездата на „Комеди Франсез” Бенжамен Лаверн като Ла Борд. И все пак магнитът на филма е Джони Деп – не само говори на приличен френски, ами и изглежда като крал. Нещо повече – влюбен крал. Отдавна не е показвал подобна класа. Вероятно „Жан дю Бари” ще излезе скоро по екраните. Не го пропускайте.
Когато четете този текст, във Варна ще тече 41-вият фестивал на българския игрален филм „Златна роза” (20–28 септември) и в конкурса ще се състезават 12 нови пълнометражни и 25 късометражни заглавия. За фаворитите ми – по-нататък.

 

 

Последни публикации