Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Възпоменания за homo sapiens на Павел Койчев (видео)

С 30 скулптурни образа в новата си забележителна изложба изключителният творец ни превежда през хилядолетната ни история и през собствената ни преходност

Пламен В. Петров

В необятния свят на изкуството вся кога е имало артисти, които се движат изключително от собствената си чувствителност към вселената и без никаква рефлексия към светлините на рампата и шумотевицата на славата. Те са рядко срещани, още повече на българската територия, изпълнена с много ежби, национални комплекси и остри дефицити както в познавателен план, така в етически и морален. Това предопределя явяването на подобни мохикани да бъде не само веднага забелязвано, но и да се обособява в своеобразна притегателна сила за изключително разнородни публики.

Сред тези ярки артистични присъствия едно от тях има особено важно място на родната ни художествена сцена – това на Павел Койчев. Скулптор, който от първите си творчески крачки до днес, когато вече е достигнал почти до своята 85-годишнина, като че ли си движи единствено от пристрастеността си към това, което може да прави най-добре. Артист, чиято поява в изложбените зали отдавна се е обособила в свидетелство за предстояща среща с изкуство на откровението.

Такъв го виждаме и в новата му изложба, която той откри в зала „Райко Алексиев“ при Съюза на българските художници. Озаглавена е многозначително „Homo sapiens – възпоменания“. В нея Павел Койчев с 30 скулптурни образа ни превежда през дълга хилядолетна история. История за нас самите. Организаторите поясняват, че в експозицията са диференцирани седем микро разказа: „Огънят, ловът, земеделието, създаването, масата, фър-люш, изпращането. Формиращи човека в неговото еволюционно и социално развитие, тези жизненоважни открития и дейности са съпътствани от паузи за радост и общуване. За да стигнем до края, до изпращането на човека. Буквално и метафорично“. Този опит на Павел Койчев за сътворяването на тотална история на нашия вид, с неговите най-важни действия, съдържащи несъзнавана от нас самите ритуалност, провокира размисли за пътя на човека и човечеството. За сложността „на израстването, за отговорността към поколенията, които отново и отново ще търсят огъня, ще ловуват и ще обработват земята, за да си доставят храна, ще създават свой свят, ще празнуват, но в нов кръг от спиралата на живота“.

В центъра на експозицията – нелогично за природата на скулптурата, върху централната стена е изявена фигурална композиция с тринадесет човешки фигури, насядали край дълга маса. Композиция, която ни препраща към библейския разказ, към вярата, към религиозния опит, който има така важно значение за моралното ни и етично израстване. Този пластически прочит на извечния сюжет на „Тайната вечеря“ няма как да не ни изправи пред размисъл върху големите теми за любовта, предателството, покаянието, очищението. Към съзнаването, че „ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм“.

За пореден път Павел Койчев създава тотален визуален наратив, който не само вълнува, дори усмихва със своето изпълнено с мъдростта на времето чувство за хумор, но и ни дава възможност, кратък отрязък от време, в което да се обърнем към себе си. Към собствената си преходност и преоценим важните прояви в нещото, наречено „живот“. Със сигурност много от нас ще бъдем така респектирани от видяното, че ще остане единствено емоционалната възхита от работата на художника. Други навярно ще се огледат невярващо, ще се заиграят с образите и тълкуването им и ще си тръгнат като откриватели. Но има една трета група хора, която, иска ми се да вярвам, че е и най-многобройната, която ще надникне отвъд образа, за да разчете вълненията на автора. Отвъд образа, където се крие смисъла, от който имаме така важна потребност днес.

„Винаги тръгвам от общото, голямото“, каза неотдавна за подкаста „Без филтър“ забележителният скулптор. Може би затова творбите му провокират всевъзможни тълкувания, но всички те са свързани със смисъла на човешкото съществуване, с ангелите и демоните в душите на homo sapiens.

Смисълът на живота е в основата на всичките му творби

Павел Койчев е роден на 30 май 1939 г. в София. През 1959 г. завършва Художествената гимназия в столицата, а през 1966 г. се дипломира в специалност „Декоративно-монументална скулптура“ в Художествената академия. Реализира множество самостоятелни изложби, сред които: „Стадото“ в Златни пясъци – Варна (2000), „Обиталище“ – София, съвместно с архитект Бойко Кадинов (2001), „Европалия“ – в парк „Лаюл“ – Брюксел (2002), „Градски пейзаж“ – галерия „Райко Алексиев“ – София (2004), „Високомерна разходка“ – галерия „Райко Алексиев“ – София (2006), „Водна паша“, махала Владовци, с. Осиковица (2009) и други. Участва в представителни общи изложби в Европа. Негови произведения са притежание на Софийска градска художествена галерия, Националната художествена галерия, градските художествени галерии в Добрич, Варна, Пловдив, Стара Загора, Кърджали. Скулптури на автора са част от частни колекции в Германия, Дания, Швейцария, Франция, Холандия, САЩ, Белгия, Италия, Испания.

 

 

Последни публикации