Времето и обстоятелствата често отсъждат на забрава важни явления не само в политическото ни живеене, но и в света на красивото. Често в историята на изкуството се връщаме към личности и картини, които или не са били запомнени, или тяхното творчество се е покрило с прах. Тази игра на забрава и сетнешно откривателство като че ли действа отрезвително, напомняйки ни за преходността на собственото ни настояще. Но пък е и своеобразен маркер, че важните, значимите проявления на таланта винаги очакват да бъдат преоткрити. Като подобен може да бъде мислен случаят „Стефан Георгов“, за който ни разказва изкуствоведката Пламена Димитрова-Рачева, куратор на изложбата „Стефан Георгов – искрен и предан съзерцател на своето време“.
С нея се отбелязват 125 години от рождението на автора. През 2024 се навършват и 100 години от първата самостоятелна изложба на този художник, чието име за мнозина почитатели на изкуството остава непознато. Ето защо експозицията и издаденият към нея каталог с над 90 произведения живопис и рисунки, който се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата, ни дават възможност за опознаване.
Проучванията на Пламена Димитрова-Рачева ни доближават до житейския и творчески път на Стефан Георгов (1899–1987). Художникът, „чието творчество майсторски съчетава емоционална дълбочина и документална стойност“. Той е роден във Варна в семейство с дълбоки корени в културния и обществения живот. Развива талант, вдъхновен от учители като художниците Никола Петров и Виктория (Вита) Георгова. През 1928 г. се дипломира в Художествената академия в София, в класа по живопис на професорите Цено Тодоров, Иван Ангелов и Димитър Гюдженов. Още в този период на съзряване Георгов участва в множество изложби, включително в Биеналето на изкуствата в Прага. По думите на Димитрова-Рачева Георгов оставя важна следа в българското изкуство със своя широк тематичен диапазон. За себе си сам той споделя: „Аз съм един от художниците, които първи са рисували индустриален пейзаж в България“. И действително неговите пейзажи от мини Перник, създадени между 1931–1948 г., включват „сцени от откритите рудници и миньорския живот, наситени със силен социален заряд“, с което се нарежда сред пионерите в индустриалния пейзаж като Васил Бараков. Това се пейзажи, „създадени с дълбока чувствителност към ежедневието на хората и отразяват преломните исторически промени, които настъпват в живота след 9-ти септември 1944 г.“.
В рисунките и живописта на Георгов, в които са увековечени погледът му към бригадирските движения и новите индустриални строежи на Перник, „са отразени програмни теми, характерни за изкуството на соцреализма. Те носят документална стойност и силно емоционално въздействие на трудовия младежки ентусиазъм при строителството на жп линията Ловеч-Троян, жп линията Перник-Волуяк и новите заводи в Перник. В други – със сюжети от бригадирския живот – художникът търси хармонията между труд и природа.
В градските пейзажи от Варна и София Георгов улавя уникалната атмосфера на своето време – сгради, улици и паркове, които носят духа на модернизиращия се градски живот. Особено внимание заслужават произведенията му от Морската градина във Варна, Борисовата градина, улиците, пазарите и храмовете в София. Пейзажите от хълмовете около София, Искърското дефиле и Своге (1941–1947), както и от Варна и Балчик (1930, 1943), демонстрират умението му да пресъздава природата в различни състояния – от тихата меланхолия на зимния пейзаж до топлите багри на лятото и на есенни полета. В тях е отразена „Поезията на природата“.
Любопитството на Стефан Георгов обаче не се изчерпва с това. Той ни завещава и множество селски пейзажи – жътва, коситба, извори и стари къщи, които съчетават „идиличната красота на природата с битовия живот“. В тях съзираме „майсторска работа с колорита – меките преходи между топли и студени цветове, често в духа на импресионизма, създават усещане за движение и живот“. Художникът често се обръща и към личността на отделния човек. В автопортретите и портретите на членове на семейството му се „разкрива дълбоката му способност да изследва психологията на човека. В рисунки и ескизи той запечатва както близките си, така и образите на работници, интелектуалци и значими фигури от своето време“. Георгов създава и цяла серия портрети на актьори, уловени в естествени и сценични моменти – в гримьорните, на сцената или в приятелски разговори след спектакъл. Сред тези портрети се открояват изразителни образи на артисти, които запечатват техните жестове, театрални костюми и силата на лицата им.
Според анализа на Пламена Димитрова-Рачева живописният похват на Стефан Георгов трябва да бъде определен като „искрен и предан съзерцател на своето време е разпознаваем и иновативен. От академичната строгост в ранните му творби той преминава към деликатно преливащи тонове, подчертаващи светлината и движението в природата. Прецизното използване на щрихи и изчистената композиция му позволяват да създаде творби с изключителна хармония и емоционалност. Попаднал в ранните си години под влияние на изкуството на Никола Петров, Георгов създава свой стил, сравняван от критиката с френския импресионизъм, което подчертава европейския му дух и стил“.
Това е творчество, което се опазва предимно в частни колекции у нас и в чужбина. Именно това превръща изданието към изложбата във важен документ, даващ възможност за бъдещи изследвания и по-важното – за малки интимни срещи с него. Срещи, които ни припомнят, че следите може и да се губят, но все пак са следи. Следите, които очакват да бъдат преоткрити.
Пламен В. ПЕТРОВ
