От вече две години имена на големи световноизвестни художници като Йожен Дьолакроа, Марк Шагал, Хенри Мур намериха присъствие в българското медийно пространство. И не, любопитството не идва от случайно явило се любопитство към културните процеси на международната художествена сцена преди XXI век, а заради простичкия факт, че в различни галерии из страната подреждат изложби с техни творби.
Преди няколко дни ни застигна и новината, че в художествената галерия в Димитровград ни очаква изложба с „истински оригинални творби на Салвадор Дали“. В добавка към тях можем да видим и произведения на Джорджо де Кирико. А срещата на двамата автори в експозицията е не само заради възможните пластически сравнения, от които публиките често изобщо не се вълнуват, а преди всичко заради голяма и изконна обща творческа тема – библейските сюжети. Както поясняват домакините, „след успеха на тази изложба в Латвия, Румъния, Словакия и Полша, оригинални творби на Салвадор Дали и Джорджо де Кирико, вдъхновени от библейски теми, ще бъдат показани в галерия „Петко Чурчулиев“ Димитровград.
Може да се насладим на 84 оригинални творби на двама от големите майстори на нашето време – литографии, скулптури, медали, сериграфии върху сребро и коприна, както и на други оригинални произведения, изпълнени върху различни медии. Всички на религиозна тематика. Дали и Де Кирико ни показват как религията е играла важна роля в техния духовен живот и е намерила израз в създадените от тях шедьоври. Организатор и партньор на изложбата е Художествена галерия „Петко Чурчулиев“ в сътрудничество с Art Expo S.I.A. (Латвия) и Collection Kesauri (Франция). Проект, който си поставя за цел „да привлече семейства, младежи, учащи и работещи в света на изкуството“.
Експозицията бе открита шумно на 25 януари и съвсем очаквано привлече множество любители на изкуството. Тя е организирана около няколко тематични фокусирания на Салвадор Дали като „Отче наш“, „Дванадесетте племена на Израел“, „Десетте Божии заповеди“ и „Седемте дни на сътворението“. Отделно от тях са ситуирани заниманията на Джорджо де Кирико с текста „Откровение на свети Йоан Богослов“, по-известен просто като „Апокалипсис“. Творби на Салвадор Дали са гостували неведнъж в България, както в несъществуващата днес вече Национална галерия за чуждестранно изкуство, така и в Националната галерия. Всъщност последната голяма мащабна изложба на автора беше реализирана през 2010 г. В нея тогава бе показана цялата серия „Божествена комедия“. Илюстрациите бяха предоставени специално за изложбата от колекция от САЩ и включваше 100 оригинални цветни графики на испанския сюрреалист. Това е най-голямата изложба от графични творби на Дали, представяна някога в България. Нещо повече – изложбата започна своето световно турне именно в София – факт, който направи събитието още по-значимо не само за българската, но и за публиката в други културни столици. Графични творби от тази важна за творчеството на испанския художник неокласична серия са в постоянната колекция на Театър музей „Дали“ във Фигерас. За по-малко от два месеца тогава изложбата предизвика огромни опашки в София.
Първата изложба на Дали в София след рухването на Берлинската стената беше още през 1990 г. Тогава бяха показани 42 офорта от Националния музей на писмеността в Прага. Днес организирането на подобна изложба в Националната галерия не е приоритет, а и това е доста сложна задача предвид особено рестриктивните мерки по отношение на условията за показване на подобни експозиции – музейни стъкла, специални осветителни системи и редица други, които често се оказват и непосилни във финансово отношение за българските музейни институции.
Друг обаче е случаят с изложбата в Димитровград, където „кацна“ и Джорджо де Кирико. По думите на идеолозите й „Джорджо де Кирико има смелостта да погледне на видението на Йоан с очите на дете, което се уповава изцяло на добротата на Отца и Сина, на нежността във Витлеемската нощ. И тук картината е свещена свобода, завладяваща: тя е надежда и игра в едно, литургия и сцена. Всичко е прието и въображаемо, с изключение на страха и ужаса от бездната. Няма незачитане, а съзнание за милосърдие“. Изобщо – възвишена ситуация, каквато предполага експозиция, обединена около библейския текст. Не толкова възвишена обаче е темата около оригиналността на творбите. Ако прочетем внимателно пресинформацията за изложбата и проследим всички интервюта на организаторите й, ще се убедим, че непрекъснато се настоява за „истински оригинални творби“. Като че ли да са само оригинални не стига – трябва да са истински. Факт е, че в изложбата се показват тиражни продукти – графични отпечатъци, медали, текстил, често дори и такива, които са реализирани от музейни институции post-mortem на авторите с търговска (сувенирна) цел. За това вече неведнъж съм споменавал и в други свои публикации в страниците на вестник „Филтър“. Както и за не особено коректната от страна на фамилията Кесаури политика за изкарване на пари. Фамилията Кесаури притежава подобни тиражни продукти, които презентира в редица малки музеи в разни градчета в различни държави. От две години са твърдо стъпили на наша територия, представяйки цикъл от безспорно образователни изложби с голямо значение за местните публики, но изложби, в които често вместо оригинални, подписани от авторите графични отпечатъци, виждаме техни принтове. Фамилията Кесаури сама финансира тези образователни изложби, като в замяна от музеите, в които се показват, изисква солидно отчисление на приходите от продажба на билети и сувенири. И в това няма нищо лошо. Но трябва да се отбележи, че „оригиналите“, показвани в изложбите, се транспортират от град в град с личен семеен лек автомобил при доста непрофесионални условия за съхранени и транспорт на подобни творби. Понякога са съпътствани и от домашния любимец – кучето на семейство Кесаури. Често „оригиналите“ се експонират под полимерни прозрачни плоскости и в условия, които съвсем не отговарят на музейните стандарти за презентиране на оригинални графични творби.
Изобщо играта с думичката „оригинално“, употребявана ловко от основните идейни двигатели на тези образователни изложби – баща и син Кесаури – е опасна, твърде опасна. Нещо повече – тя е индикатор за огромните професионални дефицити, от които е прорязана цялата мрежа от музейни институции в страната ни. Дефицити, които ще доведат до реални катастрофи. Защото живеем в епохата на изкуствения интелект, с когото ни се налага да съжителстваме все по-интензивно. А в това съжителство отграничаването на истина от лъжа, на добро от лошо, на оригинал от фалшификат ще става все по-важно.
Пламен В. ПЕТРОВ
