Националната галерия отбелязва 100 години от рождението на Владимир Гоев (1925-2013) – едно от значимите имена в българската живопис, утвърдили се през втората половина на ХХ век. С ретроспективна изложба в Двореца се потапяме в света на творец, чийто живот е преминал между морския бряг, ателието и активната обществена дейност.
Владимир Гоев е роден на 28 март 1925 г. в Бургас, в семейство на преселници от костурското село Мокрени. През гимназиалните си години среща Петко Задгорски, който го насърчава да се посвети на рисуването. Този ранна насока прераства в професионален път и през 1952 г. Гоев завършва специалност „Живопис“ във ВИИИ „Николай Павлович“ в класа на проф. Илия Петров, като същевременно учи и при проф. Дечко Узунов. През 1949 г. идва и първото признание – сребърен медал от конкурса „Младежко творчество“. Година след дипломирането се той става член на Съюза на българските художници, където над 20 години е в Управителния му съвет. Активно участва в национални и международни изложби, а самостоятелни експозиции организира в София през 1962, 1969, 1972 година и в Унгария през 1972 г.. За 80-ата си годишнина той представя юбилейна изложба в галерия „Райко Алексиев“ в София.
Един от най-значимите периоди в живота на Гоев е между 1975 и 1985 г., когато заема поста директор на Националната художествена галерия. Той е запомнен като един от успешните директори с безспорни заслуги за утвърждаването на институцията и развитието на нейните колекции. В интервю от 2005 г. художникът споделя за този период: „Като млад губех много творческо време по заседания, събрания, срещи в Съюза на художниците, в Министерството на културата. Но всяка зло за добро – участвах в много журита с най-големите наши художници, като директор на НХГ пътувах по света с наши изложби, посетих повече от 20 страни, богати с галерии и музеи на изобразителното изкуство.“
Ето защо съвсем не случайно неговата 100-годишнина се отбелязва тъкмо в залите на Националната галерия. Ретроспективната изложба под кураторството на Анелия Николаева и Иван Милев има за цел да представи творческия път на Владимир Гоев, подчертавайки неговия принос към българската живопис. Акцентът е поставен върху определението за автора като художник на „тихото съзерцание“. Проследена е еволюцията на Гоев – от ранните му платна, които показват влиянието на реализма, но и стремежа към по-модерно и синтетично разбиране на формата, до характерните за него пейзажи от 70-те и 80-те години. Посетителите ще видят произведения от колекциите на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия и от наследниците на художника. Един богат и представителен поглед върху неговото изкуство, което днес, от дистанцията на времето ни позволява да се приближим много по-същностно до постиженията му в живописта, които имат своето важно място в историята на българското изкуство от втората половина на ХХ век.
И понеже е лято, нека кажем, че особено място в изложбата заема темата за морето, която пронизва целия творчески път на автора. В интервю от 2005 г. Владимир Гоев споделя: „Роден съм на море, отрасъл съм на море. … В последните 20 години съм в Черноморец, къщата ми гледа към морето. Изправен съм срещу изгревите и залезите и виждам как за пет-десет минути морето се преобразява.“ А сетне допълва: „Никога не съм го рисувал от натура, никога не съм стоял изправен срещу него с четки и бои… Не отричам правото на мои колеги да рисуват от натура. Важен е резултатът. Но според мен рисуването от натура те вкарва в плен на подробности, от които майсторът трябва да се освобождава.“ А относно отсъствието на хора от пейзажите си, художникът обяснява: „Присъствието им се усеща – те са в спокойствието, в тишината. Големите майстори – маринисти като ненадминатия Айвазовски, например, рисуват движението, дълбочината, дори теглото на морето. Но съвременните художници се интересуват повече от настроението, от атмосферата.“ Тези думи като че ли разкриват дълбочината на неговото съзерцание и стремежа му да улови същността, а не просто външната форма. Външната форма, с която всички ние ежедневно се сблъскваме, но малцина от нас успяват да преминат отвъд нея, отвъд материя и виртуалност, които като че ли днес са завладели цялото ни физическо живеене.
Изложбата ще продължи до 21 септември 2025 година. Не пропускайте възможността да се докоснете до поетичния свят на Владимир Гоев – художник, който успява да превърне тишината и съзерцанието в дълбоко емоционални образи.
Пламен В. Петров