Когато Захари Карабашлиев изпраща пиесата си „Неделя вечер“ на Бина Харалампиева, известната режисьорка и директор на Малък градски театър „Зад канала“ веднага казва, че тя ще се превърне в следващия й спектакъл. Миналата седмица зрителите аплодираха премиерното представление. Историята, писана преди 18 години, е за екзистенциалните драми, които, ако не убиват, дават сила, енергия и различен поглед към „аз“-а и към света. За това, че и щастието, и нещастието идват без предизвестие, но винаги се случват. Затова в трактовката си Бина Харалампиева залага на дисекцията и обратите в човешката природа в моменти на изпитание, а „Неделя вечер“ звучи в най-добрите традиции на Едуард Олби и Сам Шепърд.
Ник – бивш боксьор и далавераджия, който през 90-те е кръстосвал мутренска София със затъкнати на кръста пистолети, случайно разбира, че жена му Роза /Анастасия Лютова/, с която отдавна са емигрирали в Щатите, е влюбена в друг мъж. Ник е неспособен да се справи с егото си, отказвайки да приеме, че Роза има собствена воля и е талантлив художник. Иван Юруков, който за пети път работи с Бина Харалампиева, успява да придаде на Ник привкуса на български пост соц абсурд, който някак естествено се вписва в американската еко система. А публиката започва да усеща привкуса на документалност, когато в действието се включва Стела – приятелка и съседка на Ник и Роза. Василена Атанасова е някогашната кинозвезда, която страда, че не може да стигне до сериозна роля заради проблеми в семейството – Джени (Мартина Тодорова), дъщеря й от първия брак, бавно, но сигурно се пристрастява към дрогата, а съпругът й Франк, който е психотерапевт, се отнася брутално с момичето. В крайна сметка Стела се самоубива с пистолета на кварталния полицай, който пияният Ник успява да открадне в разгара на поредна разправия. Тук повечето от изкушените зрители започват да се питат дали тази сюжетна линия не е предизвикана в някаква степен от последните години на известната актриса Мариана Димитрова в Сан Диего. Звездата от кинохитовете „Скъпа моя, скъпи мой“, „Бъди благословена“, „Осъдени души“, „Самодивско хоро“, „Мъжки времена“, „Елегия“, „Почти любовна история“ и „Дами канят“ сама слага край на живота си отвъд океана.
Още когато преди време в България за първи път се разчу за „Неделя вечер“, Захари Карабашлиев написа в блога си, че пиесата му не е за Мариана Димитрова. Нито пък че Франк и Джени имат нещо общо със съпруга на известната актриса, психиатъра д-р Игор Куценок, и сина й Иво, който по-късно ще се пребори със зависимостта си от наркотиците. Драматургът твърди, че „Неделя вечер“ е за човешката криза – дълбока и неизбежна за всеки, от която две семейства излизат по различни начини. Според Карабашлиев „Неделя вечер“, която има „Аскеер“ и номинация за „Икар“, поставя на изпитание вроденото ни чувство да съдим другите. „В нашата природа е да търсим някой, когото да посочим с пръст, да задоволим тази изконна потребност за идентифициране и унищожаване на злодея. Но какво, ако бъркаме в присъдата си? Какво, ако злодеят е невидим? Какво, ако е химична субстанция или състояние на духа? Какво, ако злодеят е всъщност самата идея за злодей?“
Скандал, свързан с „Неделя вечер“, се случва през 1993 г. Тогава Захари Карабашлиев протестира чрез Държавен вестник, че авторските му права са пренебрегнати и потъпкани – в няколко театъра в страната поставят „орязан, непълен и дописван от други хора вариант на „Неделя вечер“ под заглавието „Американска мечта“. „Тази версия е правена без мое съгласие и въпреки волята ми. Отстранени са образи и сцени „по икономически причини“ с оправданието, че и без тях можело“, казва драматургът.
Здравко Митков поставя вече оригинала на „Неделя вечер“ в театър „София“ с Иван Ласкин като Ник в обкръжението на Лилия Маравиля, Мила Банчева, Гергана Плетньова, Мартин Гяуров. Режисьорът е впечатлен от това „зряло и талантливо произведение“, родено в емигрантската екзотика. Според Здравко Митков „Неделя вечер“ звучи като „изкупление за страданията на съвременния интелектуалец в неравното ни и озъбено битие“. Тъкмо заради това кани и Ласкин, който тогава играе в Театър „Българска армия“. Избира него, защото в личната природа на актьора има от авантюристичния дух на Ник, а Ласкин като никой друг умее да хвърля цинизми по сцената, без това да възмущава зрителите.
Драматургът и звездата от соца се запознават в Америка
Тя имаше усмивка, която съм виждал у малко хора, сякаш дошла специално за теб
Захари Карабашлиев и първата му съпруга се запознават с Мариана Димитрова и д-р Игор Куценок в Сан Диего. Младата двойка е приета радушно в дома на психиатъра, заради който кинозвездата на соца напуска родината, сина си Иво, Военния театър и се отказва от блестящата си кариера в киното. След продължителна депресия Мариана Димитрова започва да пише книги, успява да изиграе няколко роли и да направи своя школа по актьорско майсторство. „Тя имаше усмивка, която съм виждал у малко хора. Това не е онази безадресна, изрепетирана усмивка, не е озъбената гримаса с устни, литнали към ушите, но в същото време с безразлични очи. Усмивката на Мариана бе усмивка, сякаш дошла специално за теб. А дали била истинска, дали не – откъде да знам!? Аз я чувствах като истинска и това е, което имаше значение. Може да съм бил наивен. А може и да не съм бил. Мариана имаше едно невероятно качество – в нейна компания, често се случваше така, че ти си звездата, не тя“, споделя още в блога си преди години Захари Карабашлиев.
Той разказва, че на купоните в дома на Мариана Димитрова и д-р Игор Куценок се събирали хора с различен социален статус, но домакините са били еднакво сърдечни към всички.
Мариана Димитрова е сред първите читатели на първата пиеса на Захари Карабашлиев. Писателят я моли да запишат видео на една от сцените – разговор между майка, която разговаря с дъщеря си, обсебена от наркотиците. Седмица преди това Мариана Димитрова е загряла с епизодична роля в американския сериал „Шест стъпки под земята“ – това е дълбочината на един гроб. Няколко дни по-късно се самоубива. „Заглавието на тази моя пиеса е „Аутопсия“ – това беше пиеса за Мариана, а не „Неделя вечер“, коментира писателят. Той започва работа над „Неделя вечер“ много преди фаталния скок на Мариана Димитрова от покрива на мол край Сан Диего. По това време е барман в залата на местната Филхармония. Вече след смъртта на актрисата Стела в „Неделя вечер“ се очертава като актриса. Но авторът изрично държи да се знае, че тя не е огледало на Мариана Димитрова и нито репликите, нито събитията в пиесата имат нещо общо с реалността. А според приятелите на Мариана Димитрова в България в реалността тя не може да преодолее тежките отношения между д-р Игор Куценок и Иво.
