Художници от различни поколения представят визуалните си интерпретации на съграждането в мащабна изложба в зала „Райко Алексиев“
Пламен В. ПЕТРОВ
Още в Светото писание се казва: „А по цялата земя се употребяваше един език и един говор. И като потегляха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха. И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал. И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците. И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е, което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят. Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си. Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града. За това той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя“. Разказът за Вавилонската кула е провокирал стотици умове, които ще му се отдадат, за да издирят свое тълкуване. Как е съградена тя, защо наистина рухва и какви ли не още интелектуални главоблъсканици, превърнали Вавилонската кула в нарицателно за смислеността да съградиш. Но и за дързостта да се съизмериш с Бога – акт, обречен на провал, на наказание. Тухла по тухла, мисъл по мисъл, които ще ни отведат, сякаш като наказание, до рухналите надежди, мечти, до момента, в който вода газим, а стоим жадни – неразбрани, изгубени, опустошени.
Към размисъл за всичко това сякаш ни препраща изложбата „Тухлата“, която се откри преди броени дни в зала „Райко Алексиев“ при Съюза на българските художници в София.
Експозицията обединява визуалните търсения на 115 български художници и е своеобразно продължение на мащабната арт акция „Тухлата / 2023“, като за целта бяха поканени творци, които на територията на една тухла да създадат своето „парче“ изкуство. Изложбата предизвика бурен интерес, когато бе показана в първият си вариант в Културен център „РеБонкърс“ във Варна. Сега, в съвършено нов формат, тя може да бъде видяна от жителите и гостите на столицата. Въпреки кратките срокове на своя публичен живот, ще ми се да вярвам, че тази изложба дълго ще води към разговори за смисъла на съвременното изкуство и общите ни усилия да съградим нова Вавилонска кула на единението.
Сред участниците в изложбата трябва да посочим поне Аделина Попнеделева, Алцек Мишев, Венелин Шурелов, Веско Велев, Веселин Дамянов – VES, Вихрони Попнеделев, Генади Гатев, Греди Асса, Емануела Ковач, Иво Бистрешки, Искра Благоева, Калин Серапионов, Катрин Томова, Красимир Добрев, RASSIM, Лъчезар Бояджиев, Лора Пармакова, Мариела Гемишева, Милко Божков, Михаела Иванова, Никола Михов, Нора Ампова, Николай Бузов, Ода Жон, Правдолюб Иванов, Радостин Седевчев, Сашо Стоицов, Свилен Стефанов, Станимир Желев, Спартак Дерменджиев, Текла Алексиева, Цветан Кръстев, Явор Костадинов, Явора Петрова. Сред авторите е и изкуствоведът Филип Зидаров. Изобщо, творци от различни поколения, работещи с различни медии, пренебрегнали различията и обединени в тухления блок. Парчета изкуство, които съграждат една голяма палитра от подходи, търсения, домогвания. Парчета изкуство, регистриращи състоянието на разпокъсаното ни съвремието, но изправящи се срещу ни като свидетелство, че въпреки различията Вавилонската кула е възможна реалност.
Куратор на проекта е изкуствоведът Христина Бобокова, а артистичен директор е художничката Рада Якова. Трябва да се подчертае, че тази изложба е и своеобразен повод да си припомним фигурата на отишлият си преди няколко години наш колега – изкуствоведът и художник Димитър Грозданов, без чието присъствие на художествената сцена от 80-те и 90-те години на миналия век историята на българското изкуство съвсем не би била същата. Както изтъкват организаторите, концепцията на акция „Тухлата“, провела се през 1993 -а, принадлежи именно на Димитър Грозданов, който е идеолог и съосновател на фондация „Процес – Пространство“. Тогава в резултат на неколкомесечни усилия на определен кръг артисти от страната и чужбина са изпратени по пощата обикновени тухли с предложение те да ги превърнат в реално художествено произведение. 27 творци откликват, а идеята на всичко това, е всяко произведение да се превърне в метафора на „първата тухла“ за бъдещ музей на съвременното изкуство в България. Тъжната констатация е, че днес – 30 години след първата акция у нас, Музеят на съвременното изкуство, колкото и да не ни се иска, продължава да бъде утопия.
В рамките на изложбата в зала „Райко Алексиев“ се представя новосъздаден каталог към инициативата и репортажен филм за нагласите в обществото към съвременното изкуство. По думите на авторите на проекта каталогът „Тухлата“ е обобщение на работата на организаторите и всички творци, взели участие в проекта, като представя и данни за първата акция „Тухлата“, организирана през 1992 – 1993. Репортажният филм е с участието на Христина Бобокова, Рада Якова и Силвия Богоева и представя случайни разговори по теми, свързани със съвременното изкуство, неговата музеизация, представяне и популяризиране в обществото.
