Не е тайна, че голяма част от колекциите на българските музеи продължава да остава неизвестна за публиките и в частност за изследователите. Това се дължи както на закъсняващата вече почти половин век дигитализация на сбирките у нас, така и на все по-изострящата се липса на специалисти, които могат да реализират този процес с необходимата компетентност. За щастие, през последните години Министерството на културата, както и отделни общини в страната, финансираха отпечатването на издания, които осветяват непознати артефакти от съкровищниците на музейните институции. Свидетелство за тези позитивни промени е и книгата „Стара Варна в картини. Изобразителното изкуство във фондовете на Музея на Възраждането – Варна“. Съставители на изданието са Кольо Хубенов и Мариянка Николова, която е и от авторите на текстовете заедно с изкуствоведката Рамона Димова.
Пламен В. Петров
Около 1910 година във връзка с разширяването на града и новия градоустройствен план, много от къщите в тогавашния Първи участък, днес старата част на Варна, са съборени. Това провокира будни варненци да намерят начин да документират изчезващата бавно архитектура, носеща „собствена оригинална смесица на възрожденски и черноморски дух с привкус на цялото свое етническо многообразие“. Това е осъществено както със средствата на фотографията, така и в картини. Случайност или не, по това време във Варна пристига чешкият инженер-геометър Индржих Кноб, който се включва със своите художествени умения в инициативата. Проучванията на Мариянка Николова показват, че първите рисунки на инженера са предадени в музея още в началото на 1912 година и са заведени като новопостъпили единици в Инвентарна книга 4 под номер 125. В описанието фигурират „29 акварела“, които стават част в организираната изложба „Варна в картини“, открита през юли на 1912 година. Експозицията е подредена в една от стаите на музея, заемащ тогава тавански помещения в сградата на Девическата гимназия. Отпечатан е и специален каталог със същото наименование, съдържащ включените експонати. В наслова е обяснена целта и характера на събитието: „Изложбата има да представи миналото на града ни в картини“.
През следващите години в сбирката на музея постъпват творби и на друг чужденец – роденият в днешния град Днепър Иван Панкратович Загоруйко (1896–1964), художник, емигрирал от Крим през 1920 г. Той намира нов дом в Италия, но преди това има кратък престой във Варна. В колекцията на музея са открити 10 негови творби, датиращи от периода 1922–1923. Живописецът работи както маслени бои, така и с акварел. А фокусът на картините му е върху отделни екстериорни детайли от варненските домове, обществени места като чешми и улици.
Днес книгата „Стара Варна в картини“ ни връща към онези години чрез първата пълна публикация на натрупаната богата сбирка от над 160 творби на имените художници, сред които са творби на Александър Мутафов, Христо Каварналиев, Милен Сакъзов. Със свои впечатляващи образи присъства и Райко Жеков (1877–1963), който постъпва в Академия за изящни изкуства „Албертина“ в Торино, но се дипломира в Кралския институт за изкуства в Неапол. Неговите произведения в музея са над двадесет и са създадени между 1905 и 1932 г.
През осветяването на тази впечатляваща колекция се връщаме към духа на морската ни столица. Дух, който за съжаление отдавна е изгубен и отстъпил място на еклектизма и често лошия вкус, завладял архитектурния образ на не един и два български града. Лош вкус, който е белязал цялата среда, в която живеем. Ето защо отпечатването на подобни издания, осветяването на заличеното минало и неговото приобщаване към съвременността ни е наистина важно. Защото то е подстъп към изграждането на отношение към общите пространства, в които пристъпваме и населяваме. Дава ни възможност да сравним и оценим настъпилите промени и по-важното – тласка ни към опазване на все по-малкото оцелелите реални свидетелства за онзи романтичен свят на българина, започнал своята европеизация едва в края на ХIХ век, европеизация скършена след 1944 г., а сетне след 1989 г. прераснала в архитектурен разврат, със следите, от който днес все още се опитваме да се справим. На фона на тази борба погиват и последните останки от архитектурните следи отпреди век. А там на Запад, в градове като Рим, Венеция, Париж, Виена, мнозина продължават и днес да живеят в сгради, издигнати преди столетия.
