„Имам много, много щастлив живот“, така американският режисьор Уди Алън представи 50-ия си филм през есента на филмовия фестивал във Венеция. Днес той става на 88 години.
„Имах само късмет и се надявам да се задържи, въпреки че очевидно е рано този следобед“, каза той пред репортери преди премиерата на първия си френскоезичен филм „Coup de Chance“. „Имах двама любящи родители, имам добри приятели, имам прекрасна съпруга и брак, две деца. Никога не съм лежал в болница. Никога не ми се е случвало нещо ужасно“, споделя режисьорът.
Уди Алън е създател на жанра интелектуална комедия. Холивудските звезди смятат за чест да се снимат в негови филми и да имат възможността да работят с него. Доказателство за световното признание на таланта му са множеството престижни награди, включително четири „Оскар“-а, на чиито церемонии той никога не е присъствал. Всички награди режисьорът изпраща на родителите си, като предпочита да се занимава изключително с творчество. Освен кино Алън обича да пише книги, да изучава съвременното изкуство и да свири на кларинет.
Хейууд Алън Стюарт Конигсбърг, известен като Уди Алън, е роден в Ню Йорк през 1935 година. Баба му и дядо му са евреи, имигранти от Австрия и Литва и говорят на идиш и немски. Хейууд Алън Стюарт е първородният син в семейството на Нети и Мартин Конигсберг. Осем години по-късно им се ражда и дъщеря Лети (сега тя е продуцент на
филмите на Уди Алън). Родителите на бъдещия режисьор са родени и израснали в Манхатън, а след това се преместват в Бруклин. Нети работи като счетоводител в сладкарница, собственост на семейството. Мартин е работил като гравьор и сервитьор.
Родителите на Кьонигсберг – младши го записват в еврейско училище, където учи до 8 клас.
Като дете връстниците му го наричат „Червен“, заради рижавия цвят на косата му. Момчето било бейзболист, играело баскетбол, печелело медали в леката атлетика, а също така си спечелило авторитет с вроденото си чувство за хумор. Той пише хумористични бележки за училищния вестник, като приема псевдонима Уди Алън. Те донесли на младия писател първите му приходи.
На 16-годишна възраст Алън е забелязан от художника на комикси Милт Камен. Той урежда на Уди работа в шоуто на Сид Цезар, като автор на хумористични текстове.
След като завършва гимназия, Уди Алън става студент в Нюйоркския университет, където записва кинематография. Но това не продължава дълго заради лошото му старание. Известно време Уди посещава един от колежите на Ню Йорк, но и тук с обучението не се получава. Той си тръгва от колежа, за да изкарва пари.
На 17-годишна възраст режисьорът официално променя името си на Хейууд Алън, а по-късно започва да се нарича Уди.
Уди Режисьорът
Като млад пише скечове за вестници и се изявява като комик в нощните клубове в града. На едно от тези представления го вижда продуцентът Чарлз Фелдман. Той предлага на остроумния Уди да довърши недовършена комедия. Година по-късно на екраните излиза лентата „Какво ново, котенце“, в която Алън дебютира като сценарист и актьор.
Първият успех вдъхновява Уди. Той започва да се снима в епизодични роли във филми и да се заема с преработката на чужди сценарии. Но скоро осъзнава, че е способен сам да гради кариера и да прави филми. Кинематографичната биография на Уди Алън, започва с комедията на Фелдман и се развива бързо. През 1966 г. той прави пародия на филма „Какво става, Тигрова лилия“ на режисьора Сенкичи Танигучи.
Първата си голяма роля Алън изиграва във филма „Вземи парите и бягай“ (1969 г.). В криминалната комедия той се изявява и като режисьор и сценарист. Заедно със съавтора си Мики Роуз, Уди получава награда от Американската гилдия на сценаристите за най-добър комедиен сценарий.
По-нататък Алън поема целия процес на създаване на филми в свои ръце: пише сценариите за тях, снима ги и участва като актьор. Така се появява филмът му „Любов и смърт“(1975) с участието на Уди и Даян Кийтън. Филмът влиза в основния конкурс на Берлинския филмов фестивал и печели наградата UNICRIT. Сатиричната филмова комедия с бюджет от 3 млн. долара печели повече от 20 млн. долара.
Комедията „Ани Хол“(1977 г.) заема специално място във филмовата биография на Уди Алън. С излизането на тази картина започва минаването на режисьора от комедия към по-дълбока драма и ново качество на хумора. Филмът печели 4 награди Оскар, включително за най-добър режисьор и сценарий, както и много други награди. Даян Кийтън, която изпълнява главната роля, печели не само Оскар, но и наградата BAFTA за най-добра актриса. Още от първите кадри в творбата се забелязва характерният режисьорски стил на Алън: това е интелектуална комедия с елементи на психологическа драма, абсурд и сатира.
През 1992 г. по решение на Библиотеката на Конгреса на САЩ лентата „Ани Хол“ влиза в Националния филмов регистър като „културно, исторически или естетически значима“.
Първият черно-бял филм на Алън „Манхатън“ излиза през 1979 г. Той се превръща не само в касов хит с приходи от над 40 милиона долара, но и придобива култов статут. Според много критици той е най-добрата творба на режисьора. Освен Алън и Кийтън, в актьорския състав влизат Мерил Стрийп и Мариел Хемингуей, която получава номинация за „Оскар“ за най-добра актриса в поддържаща роля.
През втората половина на 2000-те години Уди прави филми, които критиците условно наричат „европейски цикъл“. Това са филми, базирани на събития в големи европейски градове.
„Мач пойнт“ (2005) с Джонатан Рис-Майерс и Скарлет Йохансон в главните роли, самият режисьор смята за един от най-добрите си филми. Филмът получава номинация за „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий, но губи наградата от драмата „Сблъсък“на Пол Хагис. Показан извън конкурсната програма на филмовия фестивал в Кан, проектът печели 85,3 млн. долара при бюджет на продукцията от 15 млн. долара.
Режисьорът продължава да работи с Йохансон във филма „Сензацията“ (2006 г.). Актьорският състав включва самия Алън, както и Хю Джакман. Филмът получава смесени отзиви, но събира 39,2 млн. долара дори при ограничен брой прожекции. Тъй като е заснета в Лондон, комедията така и не е представена в британските кина.
Премиерата на комедийната мелодрама „Полунощ в Париж“ е на 64-ия филмов фестивал в Кан през 2011 г. Филмът с участието на звезди като Оуен Уилсън, Марион Котияр и Рейчъл Макадамс събра 150 млн. долара и беше награден с четири „Оскар“-а, два от които – за най-добър режисьор и най-добър оригинален сценарий – предварително претендира лично Уди.
Две години по-късно по световните екрани е показан филмът на Алън „Син жасмин“. Критиците написаха много похвали за една от малкото драматични ленти на режисьора. Главната роля във филма се изпълнява от Кейт Бланшет, която получава за нея „Оскар“, „Златен глобус“, BAFTA и повече от дузина други награди.
През 2016 г. проектът на режисьора отново открива кинофестивала в Кан. Комедията „Социален живот“ с такива звезди в актьорския състав, като Джеси Айзенбърг и Кристен Стюарт, се превърна в един от най-скъпите филми в кариерата на Алън: първоначално бюджетът на картината беше 18 млн. долара, но към края на продукцията достигна 30 млн. долара. В кината лентата събира 43,8 млн. долара.
Уди Алън – писателят
Уди е известен не само с филмите си, но и с много книги, пиеси и разкази. Сборникът с хумористични есета и пиеси на Алън „Без перушина“ от 1975 г. прекарва 10 седмици в списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. Разказите от библиографията на Уди са преиздавани многократно в цял свят.
В мемоарната си книга Apropos of Nothing (Апропо от нищо) Алън говори за отношенията си с настоящата си съпруга. Книгата беше публикувана през март 2020 г. Издаването ѝ е съпроводено със скандал: издателите отказват да сътрудничат на режисьора, заради обвиненията в тормоз от страна на осиновената му дъщеря Дилън. Но литературното произведение на Уди все пак видя бял свят.
В мемоарите си авторът подробно описва началото на аферата със Сун-и Превен. По това време продуцентът е на 55 години, а момичето е само на 21 години. Двойката не можела да се откъсне един от друг, изпитвайки истинска страст. Според режисьора, въпреки че връзката със Сун-и е осъдена от обществеността и предишната му съпруга, той не съжалява за избора си.
Уди Алън е голям почитател на джаза. Самият той свири на кларинет и саксофон. От време на време той изнася концерти в клубове и концертни зали. През есента на 2008 г. Уди поставя за първи път операта „Джани Скики“. Премиерата ѝ се състоя в Лос Анджелис. Критиците признават постановката за най-значимото събитие на годината. Режисьорът подготвяи програма за концерти като кларинетист, които се провеждат през лятото на 2019 г. в Европа.
Любовният живот на Уди Алън
Въпреки някои странности в общуването, Уди Алън винаги е бил популярен сред жените. В младежките си години той е успявал да заинтересова момичетата с нестандартното си чувство за хумор. Първата съпруга на режисьора е Харлин Росен, с която той се запознава на млади години. Първата им среща е била на джаз концерт. Двойката се омъжва през 1956 г. в Холивуд и се премества в Ню Йорк, където Харлин
учи философия, а Уди пише хумористични скечове и сценарии. Бракът продължава пет години и се разпада. След развода Росен многократно съди бившия си съпруг за хапливите му забележки по неин адрес, като оценява обидата му на 1 милион долара.
Вторият брак на Уди Алън, който е с актрисата Луиз Ласер продължава още по-малко. След 3 години двойката се разделя, като през това време артистката успява да се снима в няколко филма на съпруга си, включително във филмите „Вземи парите и бягай“.
През 1970 г. режисьорът се запознава с Даян Кийтън. Тя оказва значително влияние върху творчеството на Уди и се снима в много от филмите му, най-яркият от които – „Ани Хол“. Заглавието на филма е истинското име на актрисата. Той представя биографични епизоди от съвместния живот на звездната двойка. Връзката им приключва, но Алън и Кийтън се разделят като приятели и по-късно продължават да общуват и да си сътрудничат.
През 1980 г. Уди Алън има афера с Миа Фароу. Актрисата играе в 13 филма на режисьора, сред които най-популярните – „Пурпурната роза от Кайро“ и „Хана и нейните сестри“. Заедно двойката живее 12 години без да регистрира брак. Мия ражда на Алън единствения му син Ронан Шеймъс Фароу.
Двамата също така осиновяват две деца – Малоун и Миша. Краят на връзката е съпроводен от шумен скандал и няколко съдебни дела. Бившата извънбрачна съпруга отправи обвинения срещу Уди в тормоз на малолетни, но не представи доказателства.
Единственият син на Алън и Фароу, Ронан, през 2011 г. попада в списъка на списание „Форбс“, който отбелязва най-успешните млади хора под 30 години. Той е бил младежки съветник на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън и е получил стипендия „Роудс“, която му позволява да учи в Оксфордския университет.
Причината за раздялата му с Фароу е аферата на Алън със Сун-и Превен. Тя е осиновена дъщеря на Фароу и бившия ѝ съпруг Андре Превен. В края на 90-те години Уди Алън и Сун-и се женят. Заедно те отглеждат осиновените момичета Беше и Манзи.
Скандалите околко Уди Алън
През 2014 г. в медиите се появяват подробности за сензация, свързана с Уди Алън. Обществеността научи за фрапантен случай, засягащ личния живот на режисьора. Според спомените на осиновената му дъщеря Дилън (Малоун) Фароу, като 7-годишно дете тя е била тормозена от доведения си баща.
На страната на доведената сестра застана собственият син на режисьора, но самият Уди Алън отрече твърдението. Той уточни, че само веднъж е сложил главата си в скута на Дилън, но това събитие се е случило пред очите на другите по време на общото гледане на телевизионен филм в дома на режисьора. Признанието на режисьора не убеждава членовете на семейството му, те все още са убедени в истинността на думите на Дилън.
Официалният резултат от процеса става отхвърляне на обвиненията в сексуално насилие. В едно интервю Алън нарича Дилън добро дете, което не се е опитало да навреди на кариерата му. Режисьорът заяви, че осиновената му дъщеря е била накарана да повярва в злоупотреба от негова страна и момичето е било искрено убедено в думите си.
Името на режисьора е свързано и с друга скандална история. През 2018 г. моделът Кристина Енглехардт обвини Алън, че е била тормозена от него на 16-годишна възраст. Въпреки това актрисата си спомня за тази връзка, която по-късно продължава няколко години, без да отправя обвинения към знаменитостта.
Скандалната новина предизвика дискриминация срещу режисьора в Холивуд. През 2018 г. студиото Amazon прекрати договора си с Алън, който се ангажираше с пускането на пет филма на режисьора. В резултат на прекъсването на премиерата на четири картини, включително филма „Един дъждовен ден в Ню Йорк“ с участието на
Тимоти Шаламе и Селена Гомес, Уди реши да съди компанията. Той съди студиото за 68 милиона долара. Адвокатите на режисьора се опират на факта, че изявлението на Дилън е станало известно на обществеността 2 години преди подписването на договора.
След излизането на скандала в публичното пространство много звезди се отдръпнаха от Уди. За работата си в проектите на Алън публично се извиниха Кейт Уинслет, Дрю Баримор, Рейчъл Броснахан. Сред актьорите се намериха и такива, които подкрепиха сценариста, не считайки за възможно да се обвинява човек без доказателства за вина, сред тях са Джуд Лоу, Джеф Голдблум, Хавиер Бардем.
В интервю за Variety в кулоарите на филмовия фестивал във Венеция, тази година, Алън каза, че подкрепя движението #MeToo, което постави интензивен фокус върху сексуалното неправомерно поведение в развлекателната индустрия. Но той добави, че може да стане и „глупаво… Когато е твърде екстремно“.
Филмовият фестивал във Венеция беше заклеймен от някои критици, че е дал на Алън престижно място за новия му филм, а малка група протестиращи демонстрираха шумно, когато той пристигна на червения килим преди премиерата на филма си, скандирайки „насилници“ и блъскайки се с полиция.
Първоначално Алън е възнамерявал да избере американски актьори за главните роли. „Вдъхновен съм от европейските режисьори, така че с удоволствие смених езиците, въпреки че не говоря френски“, сподели той преди дни при представянето на новия си филм „Coup de Chance“.
