Тя се ражда с името Виолета, но остава в история на театъра, киното и телевизията като Леда Тасева. За едни актрисата е вечната Мод от телевизионнната постановката на Хачо Бояджиев „Харолд и Мод“, за други – жената-контрола от филма „Да обичаш на инат“ на режисьора Николай Волев, за трети – дама с три брака зад гърба си. Каквото и да се каже за Леда Тасева никога няма да е достатъчно. Нейния живот е толкова пъстър, че трудно може да се побере в едно „досие“. Години наред тя играе в провинциални театри, защото от софийските все за нещо я уволняват. В личния й живот нещата са по-заплетени и от сапунен сериал, а голямото признание я подминава.
Леда Тасева е родена на 22 август 1926 г. във Видин. Баща й Цветко Тасев е от село Раяновци, Белоградчишко, а майка ѝ Зора е от град Дунавци. Леда е по–малката сестра на художничката на театрални и фолклорни костюми Венера Цветкова Тасева – Наследникова. Леда завършва средното си оброзавине в Първа девическа гимназия в София през 1944 година, а през 1952-ра е приета във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, в който са и Татяна Лолова, Гинка Станчева и Емилия Радева. За Тасева стартът в кариерата не е особено успешен. Тя се снима във филма „Наша земя“ през 1952 година, където изиграва ролята на гръцка проститука. Само че съдбата на продукцията е незавидна. Филмът е спрян веднага след премиерата. След като се дипломира за акрисата започва истинско митарство в различни театри. Първо е разпраделена в Стара Загора, след това играе една година в Сатирата, после – в бургаския и пловдивския театър. Два сезона е в Театъра на армията, мести се във Враца, Пазарджик, за да акустира в драматичен театър „София“.
Малцина знаят, че Леда Тасева се е изявявала в джазовата формация „Бели, зелени, червени“. Освен това пише и стихове, които обаче, докато е жива, не виждат бял свят. Излизат в книгата „Изповеди“ едва през 1994 година и то благодарание на нейната добра приятелка – актрисата Анета Сотирова.
За щастие в Златния фонд на Българската национална телевизия се пазят много от участията й в телевизионния театър, а в киното е оставила роли в 34 филма, сред които „Бъди, щастлива Ани“, „Сиромашко лято“, „Прозорецът“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Да обичаш на инат“ и „Ганьо Балкански“.
През 1980 г. Леда Тасева печели първи награди за най–добра женска роля на Съюза на българските филмови дейци за изявите си във филма „Прозорецът“ и на Съюза на артистите в България за ролята на Аномалия в пиесата „Човекоядката“. През 1986 г. става носител на орден „Кирил и Методий“ I степен, а през 1987 г. е удостоена със званието „Заслужил артист“.
За жалост, коварната болест рак я застига и тя си отива от този свят на 4 юли 1989 година и то само десет дни след като е изиграва последната си роля на сцената. След спускането на завесата актрисата припада в ръцете на колегите си. Тя е първият български актьор, изпратен с аплодисменти в последния му път. Минути преди ковчегът да бъде изнесен от залата за поклонение, нейната колежка и много близка приятелка Илка Зафирова започва да ръкопляска и приканва всички да отдадат последна почит на голямата актриса Леда Тасева.
„Животът на Леда никак не беше лесен – казва преди години в интервю режисьорът Павел Павлов, който също вече не е сред живите. – Беше непрекъснато назначавана и уволнявана. Зачерквана и заслужила артистка, аплодирана френетично и оклеветявана…Съдбата ѝ беше много тежка и тя, дамата, се шегуваше, че се е опитвала да носи прелеко претежкия си път към Голгота…”
През 2024-а по повод 35-та годишнина от смъртта на Леда Тасева на родната ѝ къща по майчина линия в Дунавци е поставена паметна плоча по инициатива на Емил Йорданов – създател на първия частен музей на българското кино, култура и изкуство и известния видински дисководещ Васко Громков.
Три брака, достойни за сапунен сериал
От любовта с режисьора Иван Андонов се ражда дъщеря й Зора
Драматичните роли на Леда Тасева от сцената се пренасят и в личния й живот. Актрисата има три брака зад гърба си, като всичките са достойни за екранизация в сапунен сериал. Любовни триъгълници, изневери, епизодични авантюри съпътстват пътя й постоянно.
Първият й брак е с Йордан Цанков или Дачо, както му казват всички приятели. Той е племенник на бившия министър-председател на България Алексанър Цанков. Знайно е, че по времето на управлението на Цанков са организиарни отвличания, изтезания и многобройни убийства, заради което премиера се прославя с прозвището „кръволак“. Леда преживява тежко не толкова роднинската връзка на Дачо с министър-председателя, а друга негова страст – жените. Той не престава да й изневерява, което дълбоко я наранява. Направо я съсипва. Чашата прелива, когато Леда го заварва в дома им във Видин с нейна братовчедка. Съпругата слага край на токсичната връзка и заминава за София, където е приета да следва в тогавашния ВИТИЗ. Но там пък се влюбва в своя професор Стефан Сърчаджиев. Само че по това време той е женен за Ани Фаденхехт, която му ражда син – Йосиф Сърчаджиев. Да, но Леда няма никакво намерение да се отказва. Тя е решена да се омъжи за своя преподавател и прави така, че за връзката им да се разчуе. В актьорските среди това не е трудно и клюката бързо се разнася. Естествено, слухът стига и до ушите на Ани Фаденхехт. А това естествено води до развод. Леда триумфира и сключва брак с доста по-възрастния от нея професор през 1956 година.
Само че любовната им приказка не продължава дълго. Когато Сърчаджиев снима филма „Хитър Петър“, се влюбва в красивата актриса Анастасия Бакърджиева, развежда се с Леда и се жени за своята нова избранница.
В арт средите се разнасят слухове, че след раздялата актрисата се впуска в кратки афери със свои колеги, сред които Ицко Финци, Светослав Пеев, Коста Цонев, Петър Слабаков.
Авантюрите приключват, когато Леда среща своя съпруг №3 – режисьора Иван Андонов. Той е с цели осем години по-млад от нея и на брака им не се гледа с добро око. Но и тук актрисата не намира щастието. Докато е с Леда, Иван Андонов поддържа паралелна връзка със сестрата на известния музикант Кирил Маричков – Люба Маричкова. Именно заради нея режисьорът се разделя с актрисата.
След поредния крах в брака Леда отказва да се жени отново. Общува с гей приятели от артистичните среди, по това време дори й припасват авантюра с жена и то не с коя да е – а с тв водещата Бригита Чолакова.
Сякаш за да постигне вътрешна хармония Леда не спира да разказва за душевните си болки в стиховете, които пише.
„Когато си отивах сутринта към девет,
до твоята възглавница забравих
зелената си шапка.
Ако си решил да я поглеждаш всеки ден,
понеже повече не съществувам
до твоята възглавница –
колко добре е станало,
че я забравих.
Сложи я да виси на някой стар пирон срещу вратата.
Така ще можеш да я виждаш всяка нощ,
когато се прибираш.
Нека си остане там някъде.
Около твоите много музики.
Ако е паднала, обаче, между стената и кревата
и се учудиш на кого ли беше,
когато я намериш,
върни ми я!
По някого.
Защото е студено.
…
Опитах всички приспивателни,
успокоителни и упоителни,
за да успея да забравя, скъпи,
реката,
шлепа,
твоята ръка на рамото ми,
мойте рамене под твоята ръка…
Щом всичко е изчезнало със тебе –
реката,
шлепа,
сладките ти пръсти,
и значи е настъпил края
на нещото, което е било живот,
любов,
безмълвна нежност в общите ни нощи,
тогава значи е настъпил края
на всичкото това…
Но как да убедя самотните си рамене
да понесат спокойно тежестта
на твоята изчезнала ръка?
….
На Павел
Кажете на съпругата на моя мъж,
че аз не съм ядосана от тяхната измяна.
И само глупостта на моето сърце,
което не се вслушва във добри съвети,
и никак не зачита мъдрия ми разум,
и не гледа с очите на моята умора,
и признава само своите закони,
обърка тъй нещата и не се разбрахме.
Кажете на жената на мъжа ми –
бих й подарила годежния си пръстен
и дрехата, с която се ожених,
украсите, които ми поднесе
нейния съпруг,
когато му родих красивото момиче
със поглед с цвят на липов лист.
Кажете моля – бих й подарила всичкото това,
ако го бях получила.
Но тъй като не притежавам нищо,
с което да докажа свойта благодарност,
кажете да намерят Жената –
приятеля на моите приятели,
а следователно и мой, –
да го намерят,
да му предадат поклон от мене
в знак на мойта обич
и нека той ги заведе във кръчмата
при гръцкия певец,
и там да им изпеят вместо мене
„Апалахтика апо есена“.*
А после Жената да дойде в къщи
и да си поговорим на балкона.
Нейните думи във „Всяка неделя“
Величието на един актьор е, че даваш всичко свое на театъра
Това казва голямата актриса, когато е гост в рубриката „Събеседник по желание“ през 1983 година
Леда Тасева никога не е обичала показността, рядко дава интервюта, но гостува в знаменитата рубрика „Събеседник по желание“ в легендарната програма „Всяка неделя“ през 1983 година. В най-личното си интервю пред Кеворк Кеворкян актрисата разголва душата си, говори за актьорската професия, за ролите и за това, че никога не знаем какво губим, когато печелим и какво печелим, когато губим.
За детството
Майка ми изглежда беше много търпелива към мен, понеже бях доста отвратително дете. Конфликтите ми бяха, че все трябваше да правя нещо, което не исках да правя. Най-много ми се искаше да съм свободна. Винаги съм го желала. Не знам точно в какво се състои това, не не искам да ме насилват.
За принципите
Принципи имам много, спазвам ги и това ми тежи понякога. Най-важният от тях е да не преча по възможност никому. И другият, който изисквам – по възможност да не ми пречат, когато могат.
За ролите
Обиколила съм много театри и това е хубаво за един артист. Видях всичко, което може да се случи в театъра. Петнайсет години бях в провинцията, в различни градове, почти винаги в пътуващи театри. Само Бургаският и Пазарджишкият не бяха такива. Играла съм на всички сцени в България. Това е голям комплимент за мен. Беше непосилно трудно, имам добра памет, но предпочитам да запомня доброто.
Пазех се да не допусна халтурата в работат ми. Много уважавам театъра и нашата публика и се стремя да не си създава поне от мен лош вкус. При мен нещата вървят по-бавно. Идват винаги с малко закъснение, но идват. А и аз не съм молила човек никога за нищо. Разбирах се с режисьорите. Но ми е трудно да кажа кой държи на мен. Може би Иван Ничев. Той винаги има някаква роля за мен. Общо взето, когато може, ме ангажира и при него съм играла една от най-хубавите си роли в киното във филма „Една театрална вечер“. Мисля, че и Николай Поляков също държи на мен. И при него играх нещо много хубаво.
Мен критиците не ме забелязваха, защото те изобщо не са ме гледали в едни от най-добрите ми роли, които минаха в провинцията. Но там ме гледаше публиката, която в случая е най-верният ми приятел. От нея черпя сили. Дори критикът Атанас Свиленов беше писал в списание „Театър“, че аз съм градски тип актриса. Въобще мислеше, че не мога да играя селянки. А съм играла много селянки на провинциалните сцени.
Величието на един актьор се изразява в това, че даваш всичко свое на театъра – здравето си, силите си, грижите си. Недоспал, мъртъв от умора, отново и отново тръгваш към сцената. Без да мислиш какво печелиш и какво губиш. Затова ми се иска да кажа една мисъл: “Когато печелим, не знаем какво губим, и когато губим, не знаем какво печелим!“
Журналистът Георги Тошев: Леда носеше страховете, любовите и болките с достойнство
За болестта си не е разговаряла с никой, криела я е дори от близките си приятели
Журналистът Георги Тошев представи премиерно на 21 март в Драматичен театър – Пловдив документалния филм „Загадката Леда“ и спектакъла „Леда и думите“, посветени на 100-годишнината от рождението на голямата актриса Леда Тасева. Чрез стихове и истории за своята колежка си спомниха Анета Сотирова и Маргита Гошева. А след Пловдив този сценично-филмов разказ ще продължи своя живот в градовете София, Бургас, Варна, Видин, Перник и Враца.
– Господин Тошев, как се роди спектакъла „Леда и думите“?
– Много исках да има нещо специално за годишнината на Леда Тасева. Винаги е била от онези актьори, които носиш у себе си още с първата им поява в живота ти. Не помня с коя роля я открих като ученик – дали с Амелия в „Човекоядката“ в театър „София“ или с Мод в спектакъла на Телевизионния театър на Хачо Бояджиев „Харолд и Мод“…Не помня, но съм запомнил лицето й и онази изключителна „не-игра“, с която тя присъства в киното, театъра и на малкия екран. Да, Леда Тасева е специална. Не можеш да я сравняваш в тази или онази актриса. Не можеш да си обясниш с какво точно те привлича. Затова беше трудно да намеря точната формула – как да я припомним днес? Как да останем верни на духа й. Леда беше тих човек и трябваше да направим нещо специално, тихо, интимно. Така създадохме „Леда и думите“. Документален спектакъл, който включва спомени, стиховете на Леда и нов документален филм, който направихме със Стефан Н. Щерев, Калояна Климентова и Валерия Крачунова – Попова.
– Коя дума най-точно определя Леда Тасева?
– Загадка.
– А кои са нейните думи?
– Дъжд, шапка, студено.
– Тя е била известна с острия си език. Това създавало ли й е много проблеми?
– Леда е личност с позиция. Нещо, което нито преди, нито днес се прощава. Аз я помня тиха, деликатна, но категорична. Има го изписано на лицето й. Леда носеше страховете, любовите, болката и радостта си с достойнство.
– Каква Леда всъщност ще видят зрителите?
– Надживяла времето си, предателите, завистниците. Работех много с архив и се радвам, че потънах в гласовете на Леда, Николай Бинев, Иван Теофилов, Анета Сотирова, Клара Армандова, Ириней Константинов, Маргита Гошева.
– Кой е бил най-тежкия й период?
– Никога не се осмелих да я попитам, но разбирам от свидетелствата на близките й колко често е била освобождавана от театрите заради нейната различност, категоричност, позиция. Четейки стиховете й /Леда е написала забележителни стихове, които оживяват в спектакъла/, разбирам колко много я боли след всяка раздяла с любим мъж..
– Коварната болест променила ли я?
– За болестта си тя не е разговаряла с никой. Криела я дори от близките си приятели. Във филма Клара Армандова, която е била в една гримьорна с нея в театър „София“, разказва как елегантно е казала само, че напуска театъра и живота. 10 дена след последното й представление в Театър 199 тя умира. Не мога да си обясня откъде в тази фина жена има толкова сила, физическа и психическа устойчивост да минеш през болката, без никой да не разбере за нея…
– Имаше ли лично за вас изненада, докато снимахте филма?
– Много изненади, много нови факти изплуваха за Леда Тасева, за което съм благодарен на всички и най-вече на Община Пловдив, която припозна този проект като свой и направи всичко възможно да се случи.
– Какво ново научихте за актрисата?
– Че характерът е всичко, не талантът. И че човек трябва спокойно да приема изпитанията, защото след тях продължава с друга сила да се справя с предизвикателствата в живота. Но е важно да издържи.
– Наричат я аристократката на българския театър. Такава ли я видяхте и вие?
– В който й филм да я гледате, в каквато й да е роля – на сервитьорка в „Понеделник сутрин“ или на кантонерка в „Да обичаш на инат“ класата и финеса й са покъртителни, а стила й на игра – недостижим. Да присъстваш в изкуството така естествено и елегантно е много, много трудно.
– Има ли кадри в документалния ви филм, които зрителите ще видят за първи път?
– Имаме снимки, кадри и спомени, които ще изненадат мнозина, но филмът „Загадката Леда“ тепърва ще се среща със своята публика.
– 100 години след рождението й има ли актриса, която може да кажете, че е наследила нещо от Леда Тасева
– Не. Леда Тасева е единствена по рода си в българския театър и кино. Неповторима. Необяснима.
Актрисата Клара Армандова: Не желаеше да я мислят за нещастна
Клара Армандова е актрисата, която дели една гримьорна с Леда Тасева в театър „София“. Двете играят заедно и в постановката „Таралеж“ на Иван Радоев.
„Тя беше бабата, аз бях смахната журналистка – спомня си Клара Армандова. – Много си говорехме. Излъчваше загадъчност. Разказвала ми е и за любовта си с Иван Андонов. Пишеше много силни стихове. Никога не се оплакваше, не желаеше да я мислят за нещастна, въпреки че имаше много болка и горчивина в нея.
Не беше от актрисите, които се стремяха да ги съжаляват, за да осребряват съчувствието. Леда виждаше като с лазер нещата от живота.“