Науката и изкуството не са ни особено важни. Това е констатация, на която, уви, се натъкваме ежедневно в страната ни и за пореден път намерихме нейно доказателство през отминалата седмица, удавени в новинарския поток за липсващи бюлетини от отминалите избори и крамолите в парламентарната зала. В нито една от централните новинарски емисии по националните телевизии не беше отразено наистина изключително важен изследователски труд, който беше представен официално в централния салон на Българската академия на науките. Дори присъствието на председателя на БАН чл.-кор. Евелина Славчева, Неврокопският митрополит Серафим, Великотърновският митрополит Григорий, Мелнишкият епископ Герасим, учени и богослови не можа да възбуди любопитството на новинарите към капиталния изследователски труд – книгата „Икони от Националния църковен историко-археологически музей“.
548 страници книга с над 700 илюстрации. Книга, в която е вложен труд на десетки изследователи-изкуствоведи, сред които Александър Куюмджиев, Веселина Йончева, Дарина Бойкина, Иван Ванев, Иван Рашков, Иванка Гергова, Майя Захариева, Маргарита Куюмджиева, Мариела Стойкова, Мария Колушева, Наталия Неделчева, Ралица Русева, Тереза Бачева, Цвета Кунева, Цветан Василев. Нещо повече, това е книга, която е поглед не просто към 100-годишната история на един от най-важните музеи в страната ни – Националния църковен историко-археологически музей, но и публикува в целия й обем най-голямата колекция от икони, съхранявана в българска музей институция – икони, прославили страната ни в редица международни изложби. Икони, част от които за първи път се представят пред обществото ни, защото досега са оставали в мрака на музейното фондохранилище.
Единствената медия, която отрази усилията на български учени да систематизират, проучат и подредят този респектиращ по обема си и важнен по значимостта си материал, бе Българската телеграфна агенция, но и това се оказа недостатъчно новината да достигне до по-голяма част от обществото ни. Общество, което зове себе си православно, общество, което се кръсти истерично пред храмовите икони, татуира кръстове и образа на Христос и Богородица по тялото си, пали свещи и шепти съчинени из социалните платформи молитви, но общество, в което никой не смята за важно да го информира за резултата от петгодишни изследователски усилия на изтъкнати изкуствоведи върху най-голямото иконното наследство в един от най-старите музеи у нас. Работата по проекта стартира още през 2019 г. с финансовата подкрепа на фонд „Научни изследвания“ на Министерство на образованието и науката, а в увода към представеното издание, подготвен още от вече покойния патриарх Неофит през 2023 г., четем „Настоящият каталог, съставен по повод стогодишнината на Националния църковен историко-археологически музей, представя изчерпателно и по впечатляващо прецизен начин богатата и разнообразна музейна сбирка, а участието в това издание на утвърдени изкуствоведи е още едно ясно свидетелство за наистина националната значимост, авторитет и присъствие в обществото на тази свидна рожба на светата ни Църква. Оценявайки и отчитайки със задоволство всичко това, с радост благославяме новото издание на нашия Национален църковен историко-археологически музей, посветено на неговата забележителна стогодишнина. Отечески молитстваме и благопожелаваме на всички участвали в подготовката за неговото реализиране и особено за Всички реставратори, уредници и сътрудници крепко здраве, бодър дух и още много творчески вдъхновения в трудовете им в полза на светата ни Църква и свидното ни Отечество, като призоваваме над тях и техните семейства Божията благодатна помощ и закрила“.
Всъщност книгата е респектиращ разказ за над 600 иконописни произведения, като голяма част от тях се публикуват за първи път. Те са представени в три големи раздела, включващи иконите от края на XIII до края на XVII век, тези от XVIII век и икони от края на XVIII до края на XIX век. Оформени са и допълнителни тематични групи, представящи двустранните икони, руските икони и триптисите. Но не само. Книгата е и поглед към историята на една музейна институция, към нейните създатели, живота и най-важното – към натрупването на нейната колекция. Колекция от почти 9000 експоната, сред които и сбирка от безценни икони. Книгата е разказ не само за всяка една от тези икони, но и за техните пътешествия и публичен живот чрез десетките изложби, в които само малка част от тях са участвали. Част, която ни е позиционирала в големия и необятен свят на Християнското изкуство, което изгражда и собствената ни идентичност. Идентичност, която политици, медии, а и самите ние браним като че ли само на думи. Но пък е щастие, че все още, въпреки нерадостната картина на нещата има личности и учени, които продължават да отстояват с ежедневния си труд, с делата си знанието, без което бъдещето ни е заложено на карта. И собственото ни настояще тревожно ни подсказва именно това.
Пламен В. Петров