„Животът не е състезание, но аз печеля“ (Life Is Not a Competition, But I’m Winning), документален, 2023, Германия, режисьор Джулия Фур Ман, сценаристи: Джулия Фур Ман, Луиза Ньолке; оператор Каролине Шпрейценбарт.
Със сестра ми и зет ми не сме много-много по спорта. Но за първи път в живота си изгледахме цялото откриване на олимпийски игри – от Зидан до Макрон. Най-неочаквано то се оказа завладяващо-авангардно-концептуално-грандиозно. И демократично. Откриването на летните Олимпийски игри в Париж, режисирано от Тома Жоли, и възхити, и отврати – зависи от гледната точка. Сега и аз на свой ред ще ви занимая с ефектен филм, посветен на особени олимпийки от миналото. Беше показан в конкурса на документалния четвърти Родопи филм фест (11–14 юли) в Смолян.
Твърде находчива е идеята на „Животът не е състезание, но аз печеля“. Чрез група съвременни куиър (необичан, странен, б.р.) атлети, позиционирани на Олимпийския стадион в Атина, разказва за олимпийски победителки, така и не се качили на подиума. Това се случва с германката Лина Радке (18 октомври 1903 – 14 февруари 1983) – първата победителка на 800 метра на олимпиадата в Амстердам през 1928 г., а рекордът й от 2 минути и 16,8 секунди е подобрен чак след 16 години. Участва и в големия Баварски маратон през 1929-а, но е обявена за транссексуална.
Друг пример е американката Стела Уолш, родена като Станислава Валашевич (3 април 1911 – 4 декември 1980). Тя е победител на 100 метра на Олимпиадата в Лос Анджелис през 1932 г., участва в летните олимпийски игри в Берлин през 1936 г. и получава сребърен медал, от който е недоволна. Печели в разни дисциплини. А когато е убита и й е направена аутопсия, откриват, че е хермафродит.
Чернокожата американка Уилма Рудолф (23 юни 1940 – 12 ноември 1994) е легендарна спринтьорка, която се състезава в бягането на 100 и 200 метра. Рудолф е смятана за най-бързата жена в света през 60-те години и се е състезавала на две олимпийски игри: през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, и през 1960 г. в Рим. Там става първата американка, спечелила три златни медала в леката атлетика по време на едни олимпийски игри. Смятана е за пионер в борбата срещу расовата дискриминация и за правата на жените. Архивните черно-бели кадри са обилни и твърде интересни. Младите съвременни спортистки бягат, скачат, търкалят се и видимо се забавляват.
От една страна, този женски филм е донякъде спекулативен, тъй като се оказва, че някои от посочените „зачеркнати“ олимпийки от миналото са получили не само известност, но и почести. От друга страна, въпреки че е замислен и заснет чудесно, в монтажа е преекспонирана съвременната линия и на моменти филмът заприличва на куиър пърформънс. И това е голямата му беда – направо досажда.
И все пак в съчетанието на времевите пластове се прави опит за създаване на своеобразна поетична утопия, далеч от строгите правила за пола. А авторката Джулия Фур Ман е толкова радикална феминистка, че е разделила фамилията си Фурман.
Геновева ДИМИТРОВА
