Жана Караиванова има десетки роли на сцената и екрана. През 2021 година е уволнена дисциплинарно като директор на Националния филмов център от тогавашния служебен министър на културата Велислав Минеков, а през 2025 окончателно печели делото за незаконното си отстраняване. След четиригодишна съдебна битка ВКС определя действията на Минеков като неправомерни, а „основанията“ му като неясни и недоказани. Известната актриса е и международно признат и уважаван продуцент, тя работи с големи продукции в България, Европа и САЩ.
- Как се представяте пред хората?
В Америка с малкото си име. В България с двете. Не моделирам впечатлението, което да оставя в тях.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Много. Енергията между двама при първа среща е най-неподправена.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Да.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Никак, за съжаление. Включват ми се всякакви защитни механизми, явно имам силен инстинкт за самосъхранение.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Осъзнатата несправедливост. Демагогията. Натрапчивата некомпетентност.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
О, като тийнейджър „компромис“ беше едва ли не мръсна дума за мен. С опита разбираш, че светът не е черно-бял и че отстъпки са неизбежни. Но все още не бих си позволила недостойно поведение. Нито да ръководя хора и процеси безотговорно. Нито да разочаровам най-близките си.
- Какво може да ви разплаче?
Безпричинна милост. Насилие над животно. И смирението на човек пред прага на смъртта.
- На какво най-често се смеете?
Заобиколена съм от хора с чувство за хумор, слава богу. Но моментите, в които безпричинно прихваш от ведра дреболия в лекота и радост, вече не са чести. Светът изисква внимание, постоянна активност и съсредоточеност. Минно поле, осеяно с маргаритки. Понякога съм под напрежение с неясно чувство за отговорност, въпреки че животът ми е интересен и разнообразен.
- Последната книга, която ви впечатли?
На нощното ми шкафче са „Гранд хотел Европа“ на Иля Пфайфер, „Психология на западната религия“ на Карл Юнг и индийският епос „Махабхарата“.
- Любим художник?
Рембранд, Микеланджело, Пикасо. И още много.
- Любим писател?
Кафка. Чехов. Дж. Д. Селинджър.
- Любим поет?
Томас С. Елиът завинаги.
- Любим певец?
Боб Дилън.
- Любим филм?
„Нощта“ на Антониони, „Сталкер“ на Тарковски, „Дървото на живота“ на Терънс Малик, „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо, „Мера според мера“ на Георги Дюлгеров, „Хъртлокър“ на Катрин Бигълоу, „Големият Лебовски“ на братя Коен. Всички филми от селекцията на моя фестивал „Со Индипендънт“.
- Любимо тв предаване?
Не гледам често телевизия, слушам сутрешните блокове по необходимост.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Подходяща за емоционалното ми състояние. В почти всички жанрове. Музиката ми е помагала в трудни и в хубави моменти.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
За шофьорски курс. Платих го с хонорара от прекрасния филм на Румяна Петкова „Отражения“.
- Политик, на когото вярвате?
Чак толкова наивна не съм.
- Историческа личност, която презирате?
Сталин.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Махатма Ганди.
- Любим парфюм?
„Шанел“.
- Любимо мъжко име?
Борис.
- Любимо женско име?
Вела.
- Какво научихте от родителите си?
Бяха изключителни. Мама ни учеше, че никога не бива да погазваме достойнството на другия. Най-важният урок на татко беше: Винаги питайте „Защо?“.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Децата не са нечия собственост. Възпитах дъщеря си като самостоятелен и самостоен човек. Щастлива съм, че е завършена личност.
- Каква искахте да станете като малка?
Актриса. Резервните варианти бяха адвокат или лекар. За късмет ме приеха във ВИТИЗ – 15 момичета от 1500 кандидатки. Цял живот правят това, което искам.
- Кое е любимото ви животно?
Куче, кон, пантера.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
Tace et fac – „Мълчи и действай“. Семейното мото на Т. С. Елиът. Просто, практично и достойно. Със сила и смирение.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Христос обикалял из пустинята 40 дни и 40 нощи след покръстването си. Към него се приближава белокос старец с усмихнати сини очи. Христос паднал на колене и промълвил „Татко!“, а старецът извикал „Пинокио!“. Христос е от любимите ми и най-скъпи фигури.
- Думата, която използвате най-често?
Хайде.
- Любимо ястие?
Харесвам японска кухня.
- Любим цвят?
Оранжево.
- Любимо питие?
Вода.
- Пушите ли?
Не. Но в особени случаи паля цигара или пуричка.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
В първи клас ни питаха коя река тече в София. Аз съм от „Лозенец“ и мислех, че съм я виждала. Казах гордо: „Перловската“, а се оказа Искър. Никога няма да забравя срама и разочарованието.
- Кога сте били най-горда със себе си?
Когато по молба на колеги се прибрах от Ню Йорк, за да променя нещо в българското кино и вдигнах бюджета му до 50 милиона лева. Когато станах първият българин, член на борда на директорите на европейската организация ЕФАД. Когато не се сдържах да кажа какво мисля за служебния министър Минеков.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Семейството. Но в света, в който живеем, е по-лесно да избереш кариерата, а понякога е и по-безопасно. Личните отношения са все по-рисковани.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Интелигентни. Личности. Останалите качества са следствие. Много ги уважавам.
- От какво най-много се срамувате?
От това, че не успяваме да направим държавата си тази, която заслужава да бъде.
- Кой е най-големият ви страх?
Нямам страхове. Човек трябва да знае, че с него може да се случи всичко, и да го приема с ясното съзнание, че това е част от сделката да си жив. Но не харесвам много неща, примерно, да бъда предадена от „близки“.
- Мечтата, която преследвате?
Хармония с всичко и всички. Непостижима, разбира се.
- Откъде черпите информация?
От различни източници. Изкуственият интелект помага да се ориентираш в огромния обем от възможни източници
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Опитвам се да прилагам критично мислене – повече анализ, по-малко емоции и пристрастия. Но фалшивите новини са мощна индустрия.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Не много.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Не, не очаквам катастрофични сценарии. Изкуственият интелект е изобретен от естествения и в негова служба. Надявам се, че се възползваме умно от този факт.
- Искате ли да летите в Космоса?
Не. Но обичам да гледам кадри от космически мисии.
- Вярвате ли в извънземни?
Вярвам, че и на други планети има живот.
- Имате ли пророчески сънища?
Странно, но да, понякога.
- Кое е любимото ви цвете?
Кокиче.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Наскоро загубихме кученцето си на преклонна възраст. Едно от най-скъпите ми същества. Опи беше прекрасен джентълмен от Ню Норк.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Интелектът, въображението, добротата.
- Кога предпочитате самотата?
Самотата зарежда, помага да се прибереш в кожата си. Винаги я предпочитам пред лоша компания.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Лакомията.
- Борили ли сте се със зависимости?
Не. Не съм склонна към пристрастяване.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Битката с алкохолизма на мой-близък. И я загубих, не можах да му помогна и си отиде. Страшно перфидна болест – добре е да се говори повече за нея, наистина е опасна.
- Имате ли хоби?
Спорт и природа.
- Бихте ли се определили като бохем?
Не, но обичам бохемски моменти с любими хора.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
В чужбина. Но напоследък прекарваме по няколко месеца на къмпинг „Градина“. Карам кану, сърф, плувам. Снимам изгреви и залези, работя дистанционно. Не ми се беше случвало от десетилетия.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Да ме управляват тирани. Крайно неблагоприятна съдба.
- Вярвате ли в късмета?
Да, има го, всички го знаем.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Не се сещам.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Бих. Пише го и в Гугъл.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Група студенти ни пратиха на среща с Тодор Живков. Преди да влезем в кабинета му, се подхлъзнах и едва не паднах. Голям срам. А после друг конфуз – той попита как сме, ние отговорихме, че сме добре. Той започна да се смее. Никой не разбра за какво беше срещата.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
В Античността и в Ренесанса може би е било хубаво и интересно. Но може и да не е било.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Откритието на Айнщайн, че материята е форма на енергия. А формулата му, че енергията е равна на масата по скоростта на светлината, дори научно доказва, че притежаваме душа.
- Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Климатичните промени ще се справят с човека. Ще ни се наложи да се съобразяваме.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Не. Как може да се вярва на конспирации?
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
И от двете в разумна степен.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Това е въпрос от медицински характер. Полът не е като да решиш каква музика харесваш.
- Толерантна ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Да. Мисля, че е от изключителна важност да уважаваме не само себе си и собствените си разбирания, но и тези на човека до нас. Това не значи, че трябва да ги приемаме, но трябва да ги уважаваме.
- Интересувате ли се от спорт?
Най-вече от практикуването му. Иначе обичам да гледам тенис, плуване и състезания на яхти.
- За или против пластичните операции?
Няма лошо.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не мисля.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Каквото и да е, стига от него да чувам шума на вълните.
- Доволна ли сте от заплатата, която получавате?
Не съм на заплата, в частния сектор съм.
- Страхувате ли се от новото начало?
Не, но с него не трябва да се прекалява, защото човек няма неизтощима енергия.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Добре съм си така – и в Европа, и в Америка. Прекрасно е, че сега избираме и пътуваме навсякъде. Само преди 35 години беше невъзможно за българите.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Раждането на детето ми.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Изгубих най-близките си хора за няколко години, а служебният министър Минеков междувременно се упражняваше да ме уволнява. Бащата на детето ми почина в „Пирогов“, докато пишех закон с юристите. Няма да забравя.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Че има утре, което с всеки изгрев отваря нови възможности.
- Как си представяте света след 100 години?
Без мен със сигурност. На добър час на останалите.
- С кого бихте живели на самотен остров?
Със съмишленик.
- Можете ли да простите изневяра?
Не ми се е случвало да изпадна в такава ситуация. Но изгубвам всякакъв интерес към човек, който би ме предал или заменил – в този смисъл не знам как бих могла да прощавам на някого, който не ме вълнува.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Да, оставаме близки приятели.
- Привърженик ли сте на брака?
Да. Харесва ми да знам, че принадлежа на някого. Може би защото по природа съм ужасно свободолюбива и обвързването също ме освобождава.
- Романтична ли сте?
Докато играех в Народния театър, критици ме наричаха „най-романтичната актриса“. Но съм предпазлива с рефлекс за самозащита, а това пречи да се поддавам на романтични сюжети.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Късна вечер и ранно утро. Нощта е магия, енергията й ме зарежда. Харесвам изненадите на тишината. Докато бях директор на Националния филмов център и пишех закони и нормативни актове, ставах в четири сутринта и в девет бях готова с „домашното“.
- На кой народ симпатизирате?
На цивилизования. Подценено понятие, приема се за даденост. А цивилизацията е столетия работа в усъвършенстването на личността и обществото, трупане на качества и критерии, постижения за напредъка на света. Цивилизация е съзнанието, че си част от вселената, а не само от държавата в паспорта си.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Каква е мисията ми в момента? Всеки е роден с предназначение и задължения.
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
Може и да ви изненадам, но винаги съм искала да съм племенница на Уинстън Чърчил и да си говорим на чай в събота.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че човекът може да е съвършен. Като дете наистина вярвах, че с много труд е постижимо. Но май не е заложено в софтуеъра ни.
- Кога свършва детството?
С първата заплата. Като дете живееш с чувства и впечатления, общуваш безкористно. После разбираш, че всичко има утилитарна стойност. Самият ти – също. И че ще бъдеш съден по това колко биха платили за теб и по това, което притежаваш. Това е ябълката на змията в рая, в който растеш.
- С какво никога не искате да се разделите?
Нито с близките си, нито със сетивата си, нито с любимите си места, но всичко е наше само докато ни има.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Да не се взимам на сериозно.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
В някаква степен. Има вариации, които зависят от нас и от обстоятелствата. От изборите, които правим.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
От 14-годишна не съм го правила.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Имах по едно време, сега нямам.
- Каква е представата ви за щастие?
Хармония с нещата в теб и нещата извън теб.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
Никой няма да ме пита. Надявам се да не е мъчително, много се надявам.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
С името ми.