Актрисата Жана Яковлева, която обикновено е за броени часове в София – за премиера на филм и спектакъл или за раздаването на „Аскери“ и „Икари“, рядко има време за разточителни разговори дори около запазена маса. При едно от последните й идвания сядаме във „Форно Чиполини“ – ресторанта, в който владее отличният италиански вкус. В артистичното заведение се разпорежда усмихната дама, която се оказа зълва на Теодора Духовникова. Жана Яковлева, която от години работи в Българския културен институт в Рим и познава изтънко културата на италианците – духовна, кулинарна и всяка друга, написа шестица на шеф готвача в ресторанта.
Разказва, че напоследък любимото й вино е Фалангина – от бял сорт грозде, което вирее най-вече на юг. Еликсирът е на мода в Италия, тъй като е фаворит на лекарите, които обгрижват черния дроб. Питието върви отлично със задължителните прочути сирена от Апенините, както, разбира се, и с родните биволско, козе, краве и овче. Докато дегустираме даровете на майката природа, става ясно, че на предстоящата „Киномания“ Жана ще бъде в София с респектираща група от Италия, в която са и две страхотни жени. Едната е Валерия Бруни-Тедески – балдъзата на бившия президент и настоящ затворник Никола Саркози, която играе Елеонора Дузе във филма на Пиетро Марчело за знаменитата повелителка на сцената от началото на миналия век. Другата е Федерика Лука Винченти, последната съпруга на Микеле Плачидо, която е връстничка на най-голямата му дъщеря. Ще я гледаме във „Вечния визионер“ на Микеле Плачидо за световноизвестния драматург Луиджи Пирандело. „Историята е изключително любопитна – за сложния триъгълник между Пирандело, любовницата муза Марта Абба и съпругата му Антониета Портулано, страдаща от психично заболяване. В ролите на тези интересни жени са Федерика Лука Винченти и Валерия Бруни-Тедески. Много сериозна тема е и отношението на писателя към фашизма“, разказва Жана Яковлева.
Нейните срещи с италианското кино всъщност започват преди години в София, където
партнира на Пиерфранческо Фавино в „Генерал дела Ровере“,
когато той все още не е звезда
Жана доказва своята вярност към седмото изкуство не само пред камерите. Както се знае, от години отговаря за Фестивала на българското кино в Рим и отдавна работи за сближаването между двете гилдии. Продължава да вярва, че културата е най-непоклатимият мост, по който трябва да минаваме по-често, за да представяме България на света в най-добрата й светлина. Отдавна е постигнала нещо не дотам очаквано – провокира интереса на италиански продуценти, актьори, режисьори и оператори към наши филми. Когато започва да организира дните на българското кино в Рим, почти никой не вярва, че ще ги превърне в международно събитие. Във времето се сприятелява с някои от най-големите артисти на Апенините. Но не заради това обаче участва в италиански топ продукции като „Валентино – легендата“, „Любовници и тайни”, „Боксофис 3D“.
Силно емоционалната Жана винаги е готова да се просълзи, дори когато разказва за всяко признание и награда за наш филм и артист в Италия. Сълзите й рукват и когато „Уроците на Блага“ на Стефан Командарев грабва гран при на журито в Рим, и когато Ники Илиев печели за режисьор номер едно на форума „Кастели Романи“. Да не говорим за радостта й от възторга на сериозни италиански критици пред картините на Васил Василев-Зуека, които той показва в галерия „България“ в сърцето на Вечния град.
„Трогателно е, когато знаменитости на Италия си спомнят с истински чувства за колеги от България.
Със Себастиано Сома и досега бършем очи, говорим ли за Стефан Данаилов.
Всеки път, когато се видим, той ми разказва по случка от партньорството им в сериала „Дело по съвест“. Именно Жана е плътно до Стефан Данаилов в Италия, където той, дори без да знае езика, е често желан от тамошните продуценти. В почивните му дни обикалят Вечния град. След посещение в Колизеума й казва, че се чувства най-адекватно на трибуните, където е било мястото на патрициите, а не на арената, попила кръвта на гладиаторите.
Големият актьор споделя още интимни откровения, но те никога не излизат от нея. „Израснала съм сред най-големите артисти на България. Някога понятия като чест и достойнства не бяха пи ар фрази като сега“, категорична е тя. Това, което спестява е, че при нея честта и достойнството са в синята й кръв, за която не бие барабана. „Какво като дядо ми е руски дворянин? Кой днес се интересува от това? Особено в нашата професия“, искрена е в екзистенциалния си скептицизъм. При нея той е миш-маш от вечното българско „Не бързай да се радваш“ и латинското „Ако искаш мир, готви се за война“. И въпреки че отдавна живее в Италия, все още подозира, че долче вита е само за другите. Много й се играе в театър, но италианският език под прожекторите не е този от бита и не се чувства толкова сигурна в него. Затова иска да играе театър в България, за да я разберат, за да се почувства като у дома. Не е престанала да прави сравнения между живота в двете страни, особено вечер, когато остане сама със себе.
И понеже Жана Яковлева е много искрен човек, което е трудно да се каже за повечето от артистите, не крие донякъде противоречивите си съждения към сцената, която е в кръвта й – сцената е екзалтацията и голготата на рода й.
Дядо й Юрий Яковлев е творец в няколко жанра, аристократ от Одеса, който напуска родината си след Октомврийската революция и се спасява у нас. В началото на 20-те приема поканата да поставя в оперетната трупа „Ренесанс“. Не след дълго става главен режисьор на Народния театър. Вече е влюбен в оперната дива Иванка Сладкарова, пяла с великия Шаляпин. Нейният артистичен псевдоним е Жана и именно на нея е кръстена внучката. Щастието в семейството не продължава дълго – Юрий Яковлев си отива само на 50 години от инфаркт, а фатална диагноза погубва по-големия му син, който е едва на 16. Иванка Сладкарова-Яковлева губи гласа си от мъка и се прощава с ролите в Народния театър, където започва и завършва кариерата й. По това време бъдещият актьор Юрий Яковлев е едва на осем, но вече е участвал в представлението „Черното петно“.
„Корените са нещо много важно. Майка ми Наталия Василева-Яковлева беше от най-красивите балерини на Музикалния театър, но се отказа от блясъка и овациите, за да се посвети на мен, на сестра ми Ани и баща ни. Бяхме всичко за нея. Тя продължи като педагог, беше много образована и интелигентна, но живееше за семейството си. Виж, баща ми в пика на кариерата си казваше „Театърът, децата, съпругата ми“. Въпреки че вече много по-късно уточняваше „Съпругата ми, децата, театърът“. Беше дал всичко на „Сълза и смях“, а на финала той го забрави. Имаше над 100 роли – в „Три сестри“, „Любов под брястовете“, „Благородният испанец“, „Дон Жуан“, „Полет над кукувиче гнездо“… Е, вярно е, че огромна популярност през 70-80-те му донесе образа на Робеспиер Гълъбов в „Баш майстора“.
Още не може и никога няма да си прости, че преди да тръгне да номадства в Италия, обяснява на баща си, че няма друг избор, тъй като в България винаги ще остане в сянката му и вечно ще се чуди дали наистина е професионалист или продължава напред заради фамилията си. Още повече че в самото начало, съвсем естествено, я викат като дъщеря на Юрий Яковлев, но после тя доказва, че няма страх от публиката.
Участва на 3 години като Сънчо в „Лека нощ, деца“, на седем се снима във филма „Иван Шишман“,
играе в постановки на „Сълза и смях“. Във ВИТИЗ понякога попада в епицентъра на Пунически сражения. Наясно е, че няма как да изиграе Жулиета, но не страда, че слага фустата на дойката. Може би, ако тук беше открила своя режисьор, който като Иван Добчев да каже „За мен Жана е Жулиета!“ или като Никола Петков да възкликне „Кой ти разправя, че не ставаш за Албена на Йовков?!“, нещата щяха да се подредят по различен начин. Но днес се самоиронизира, че май други таланти освен да играе няма. Нито може да рисува, нито е наследила дарбите на баба си Жана, завършила Музикалната академия в Рига. „Приеха ме в хор „Бодра смяна“. На третия ден извикаха татко да ме прибере – пеех фалшиво, но много силно и подвеждах и останалите.“ Но каквото и да става или да не става, вълнението от досега с музите, никога не я напуска. Понякога й играе лоши шеги. Както става при прослушването за „Младата жена и морето“ на „Дисни“ и легендарния продуцент Джери Брукхаймър. „Имаше няколко реплики на немски. След като се справих с тях, всички започнаха да викат „Браво, браво“. Асистент режисьорката се доближи дискретно до мен и каза тихо: „Чудесно, само че през цялото време говорехте на италиански“.
А какво и дали оттук нататък ще се случва в киното за самата нея, Жана Яковлева не прогнозира. Пак заради някакъв леко мъглив микс между нашенския и романския фатализъм. Разказва, че на фестивала „Златна роза“ през септември във Варна е получила два огромни комплимента. Първият го цитира веднага. „Шофьор на такси ме позна на мига. „Нали ти гонеше Любо Нейков в „Столичаните“?!“ зарадва ми се той, въпреки че това беше преди вече не знам колко години.“ За втория комплимент обаче Жана Яковлева се колебае, за да не излезе, че се фука – в Европа не е прието да си вдигаш акциите с повод и без повод. И все пак – след прожекцията на ковид драмата „Звезда“ на Камен Стоянов журналисти казват „Българското кино прави грешка, че не ви използва по-често“. А нейният персонаж, макар и епизодичен, е най-цветният – изкуствоведката кураторка Мая Гондова, която дава оценки и акъл на млада художничка, чиято първа изложба се проваля заради рестрикциите на локдауна. Също толкова ярка е и като учителката по математика Михайлова, която тормози главната героиня в тийн трагедията „Диада“ на Яна Титова. Не по-малко колоритна е в „Четвърта власт“, „Връзки“, „Пътят на честта“, „Слънчево“, „Чалга“, „Вездесъщият“.
Жана Яковлева може да се връща до безкрай в спомените, някои от които дели с имена от първи страници на български и италиански медии, но разговорът ни завива в изповедалност, от която тукашните й колеги все по-често бягат с аргумента „После ще го видя изопачено в жълтите сайтове“.
„Свободата на нравите, която днес дава демокрацията, не е най-доброто. Трябва много да си зрял, за да я ползваш и да продължиш по правилния начин. Не го разбираме нито на 18, нито на 30. А в XXI век чувствителният човек много страда – иска да получи неща, които вече са недостъпни. Артистът пък е дете, което приема живота през плач и смях. Моето поколение имаше възможност да мечтае, но не намери сили да приеме действителността. Това съсипа Чочо Попйорданов, Иван Ласкин, Андрей Баташов. Изгоряха непрежалими, интелигентни, почтени, харизматични извън баналността, извън прагматизма. На път съм да повярвам, че колкото по-малко даваш, толкова повече получаваш. Познавам хора, които не дават нищо и понякога си мисля, че живеят по-щастливо от мен. Колкото си по-нормален, толкова по-лесно те елиминират. Къде отиде празникът? Защо нямаме сетива за хубавото? Отдавна съм разбрала, че само с пари или само със страст не става. Истината е в хармонията. Но Господ все пак ме обича, а Културният институт в Рим ме спаси от самотата. Студентите от Академията на Борис Христов несъзнателно ме мотивират да не се предавам. Дори не знаят какво ми дават. Докато учат по програмата „Еразъм“ кинорежисура, културна дипломация и музика, ми се иска да им припомням, че дарявайки къщата си в Рим на България, великият бас казва:
„Да спестя на когото мога тежкия път, по който минах аз, когато пристигах в Италия.“
Жана често е раздвоена – хем чете, вижда и чува какво се случва в родния казан, подгряван от здрави и болни амбиции, хем остава някак в страни от висотата на римските хълмове. Но от хейтърите продължава да я втриса. „Може да кажат и напишат хиляди хубави неща за теб, но единственото лошо остава вярното. Как да се справиш?!“
Меню
„Форно чиполино“,
ул. „Христо Смирненски“ 48
Средиземноморска салата – 20, 95 лв.
Салата с киноа – 17, 95 лв.
Талиателе с трюфел – 23, 90 лв.
Ризото с шафран и скариди – 30, 93 лв.
Общо – 92, 83 лв.
Албена АТАНАСОВА