Валентин Ганев, който е винаги готов не само да играе, но и да поставя класики, репетира „Кабаре“ в Оперетата. Прочутият мюзикъл е от най-култовите заглавия на XX век, тъй като по уникален начин комбинира шоуто и политиката в зловещото настояще на Германия през 30-те години, което скоро се превръща в нейно жестоко бъдеще, белязало съдбата на човечеството за век напред.
Мюзикълът е вдъхновен от пиесата „Аз съм камера“, която Джон ван Дрютен пише в началото на 50-те, базирайки се на „Берлинските разкази“ на англичанина Кристофър Ишърууд, излезли още през 1945 г. В тях авторът, известен и с открития си протест срещу дискриминацията на хомосексуалните като него, споделя впечатления и емоции от живота в Берлин през 20-те и началото на 30-те години – време на блясък и разруха, на безгрижие и страх. Героите му са представители на „изгубените“, както е била озаглавена първата, незавършена версия на романа. В онзи период Ваймарската република се тресе от дълбоки конфликти. След поражението на Германия в Първата световна война обществото се колебае между демократични устои и икономическа нестабилност, между нови свободи и ескалиращата агресия на крайните движения. Но тогава Берлин е и космополитна столица на изкуството, музиката и театъра, каквато е и днес.
В „Кабаре“ се оглеждат именно тези контрасти: между удоволствието от творческата свобода и напиращата тъмнина, между разкрепостените артисти и униформените блюстители на надигащия се нацизъм. Както знаем от легендарния филм на Боб Фоси, всичко това се пречупва през личното битие на танцьорката Сали Боулс. В нощните клубове на Берлин кипи експериментаторски дух, джазът и балетът идват от Америка, а артистите смело играят с идентичността, пола и сексуалността. Кабарето става символ на свободното слово и политическата сатира. Сблъсъкът с радикалния плебс е неизбежен – както и урокът за крехкостта на демокрацията, опасността от безразличие към политическите промени и разбитите надежди и илюзии за „всемирно щастие“.
Точно в това е провокацията на Валентин Ганев и целия екип към съвременните зрители. „Защото „Кабаре“ не е просто история за любов и музика. То е предупреждение и огледало, което ни приканва да се запитаме: Какво бихме направили ние?“, казва Валентин Ганев. „Кристофър Ишъруд представя портрети, чиято деформация сепва и разтърсва с тока на брутално откровение не по-малко силно от която и да е картина на Грос, Кирхнер, Кокошка, Бекман, Хекел, макар че ги е рисувал с туш или пастели, не с бои, примесени с кръв и разръфали платното като незарастващи рани“, пише преди десетилетия Вера Ганчева. „Блестящи очерци за едно общество в развала”, коментира Джордж Оруел декадентската интелектуално-политическа еуфория на живота в Берлин.
„Дали ми харесва или не, Сали Боулз е най-прочутият ми литературен герой, единствен със собствен живот извън романа „Сбогом на Берлин“, в който се появи. Но Сали дължи славата си на други, а не на мен – на Джон ван Друтен, който я показа в пиесата си „Аз съм камера“, на Джули Харис, която пресъздаде образа на Сали в нюйоркската постановка и по-късно във филм със същото име, на Дороти Тютин, която игра Сали в Лондон, на Джо Мастероф, Джон Кандер и Фред Еб, които написаха „Кабаре“ и поставиха една пееща Сали на сцената, на Лайза Минели“, споделя приживе Кристофър Ишърууд.
Мюзикълът „Кабаре“ е създаден от либретиста Джо Мастероф, композитора Джон Кендър и автора на текста на песните Фред Еб през 1966-а, обединени от режисьора-продуцент Харолд Принс. Четиримата хвърлят ръкавицата на традицията с марката „Бродуей“. Кендър и Еб пишат за филма на Боб Фоси още три композиции, два от които няма да чуем в софийската версия на Оперетата заради ограничения на договора за авторски права, но за сметка на това ще има други, не по-малко забележителни „музикални номера“, обещават оттам. Диригенти са Юли Дамянов и Георги Милтиядов, хореограф е Йоанна Стоянова, режисьор е Марчо Апостолов, сценограф – Красимир Вълканов, костюмограф – Боряна Семерджиева. В основните роли се редуват по четирима изпълнители, като сред гостуващите във фрака на церемониалмайстора е Боян Арсов, другите са Георги-Маноел Димитров, Денис Бояджиев и Александър Панайотов. Михаела Маринова дели Сали Боулс с Илона Иванова, Яна Стефанова и Боряна Йорданова. Като Клифърд Бредшоу ще гледаме Димитър Иванов, Александър Милев и Николай Велков, като Шнайдер – Добрина Икономова и Олга Михайлова-Динова… На сцената ще бъдат хорът, балетът и оркестърът на Националния музикален театър.
Лайза Минели се проваля на първия кастинг за „Бродуей“, но печели „Оскар“
В Лондон Сали Боулс е поверена на Джуди Денч, която е отхвърлена от филмовата версия заради своята интелигентност
През 1972 година Боб Фоси е режисьор и хореограф на филма „Кабаре“ с Лайза Минели, Джоел Грей и Майкъл Йорк, получил десет номинации за „Оскар“ и спечелил осем от тях. Лайза Минели още като тийнейджър се явява на прослушване за ролята на Сали в първата постановка на „Бродуей“, играна над 1000 пъти. И се проваля, печели английската старлетка Джил Хауърт.
В Лондон ролята е поверена на Джуди Денч. Тя обаче отпада като възможна кандидатка за екранната версия. Според продуцентите е прекалено интелигентна, за да се превърне в разглезената и донякъде повърхностна Сали Боулс. Боб Фоси пък отхвърля Джоел Грей като претендент за ключовия образ на церемониалмайстора, но продуцентите налагат театралния маестро. Още на първите проби Джоел Грей е зашеметяващ в превъплъщението си – безпощадно точен коментатор на социума, който под формата на невинно-глуповата забава иносказателно разкрива нарастващата кафява заплаха. Дистанцираното и гротескно говорене на героя му е като хор в антична трагедия. Джоел Грей е от малкото артисти с „Тони“ и „Оскар“ за една и съща роля.
Албена АТАНАСОВА