Зрелище като от най-емоционалните и смислени хроники на арт гилдията се случи в Младежкия театър заради поредна литературна премиера на Стефан Мавродиев. Този път той представи не книга със стихове, каквито са предишните му шест, а мемоари – „Играещият човек“, сътворени в тандем с Огнян Панов под знака на „Изток-Запад“. В първата част на вечеринката публиката се наслади на моменти от легендарни купони в Младежкия театър, обилно наквасени с вино и невинно-нецензурни реплики от интимната лирика на Мавродиев, както и на тържеството в чест на 50 години от рождението му. Завъртяха се и кадри от десетките му филми и спектакли.
После биографичния труд бе представен с остроумен патос и философско-дружески закачки от шефовете на издателства „Изток-Запад“ и „Захарий Стоянов“ Любомир Козарев и Иван Гранитски, и професор Георги Каприев. Те, заедно с Огнян Панов, обявиха главния герой за демон и гений. С тях се съгласиха прехвърлилият 90-те Иван Несторов и състудентите на Мавродиев – Меглена Караламбова, Андрей Аврамов – чете и авторска поема за централния персонаж на събитието, Елена Райнова, Добромир Манев, Кирил Кавадарков, Марин Янев.
Големият актьор има и отлични режисьорски постижения – заради неговите „Емигранти“ развълнуваният Валери Петров пали цигара след 20-годишна пауза. Много го е яд, че на седмата репетиция на „Лолита“ по драматизация на Едуард Олби, трябва да стопира проекта – агентите на автора отказват версия в България.
В стотиците страници Мавродиев не се страхува да сподели нито радостите и раните, нито запоите и влюбванията от „живота, тази продънена каца“, както се казва една от стихосбирките му. Над всичко друго обаче са идеите му за свободата и истината – илюзорни и действителни. Водещата мярка е тази за достойнството – накърнявано и съхранявано. „Само като дадеш всичко, което имаш, печелиш!“, категоричен е Мавро, както го наричат в съсловието, и отвежда зад кулисите, по снимачните площадки, бохемските свърталища и кръчмите в София и Пловдив. Говори и за жени, и за алкохол, макар че отдавна е на заслужена малка наливна бира в „Тройката“ на „Асен Златаров“ след щастливите години на водката в Руския клуб, където келнерите му посвещават специална песен. Неслучайно в Младежкия театър казват: Всички обичат Маврото. Неслучайно няколко дни преди да отлети към рая на чешитите, Рангел Вълчанов заръчва на дъщеря си Ани да намери Стефан и непременно да му предаде следното: „Той беше единственият, който не е говорил лошо за никого“. Поетесата Миряна Башева, близка и сродна душа на Рангел Вълчанов, използва особена метафора за личността на Стефан Мавродиев – скала на свлачище.
Първата му роля е на козел, той е само на 7. Дава му я Алла Герова – забележителна дама от семейство на белогвардейци, която дирижира детския драм състав в родната му Варна. Оттогава плътно до него е Марин Янев, те буквално живеят в сградата, която споделят театърът и операта – родителите и на двамата са плътно свързани със сцената. „Беше много хубаво място за живеене, нямаше капка фалш. Алла беше дворянка, постоянно ни говореше за Станиславски и Немирович-Данченко. На 10 прочетох за първи път „Моят живот в изкуството“ на Станиславки – почти нищо не разбрах, но беше важното, че съм в темата“, връща лентата Мавродиев.
Пъргавият Мавро, който не е нито красив, нито снажен като състудентите си Стефан Данаилов и Милен Пенев, бързо става любимец на преподавателя им Методи Андонов. Славният режисьор обаче не се колебае да ги замеря с тежки пепелници, когато бъдещите звезди падат в капана на халтурата. Меглена Караламбова и досега твърди, че Мавродиев е най-талантливият в класа им. Той пък си спомня, че въпреки хвалебствията, е имало нощи, в които му е идвало да се гръмне. Стотици пъти се влюбва и осъмва по пейките, пишейки стиховете си. На 23 печели награда със 75-годишен герой на Хайтов. Пловдивският му период е от щастлив по-щастлив, после настъпва мрачното време в Сатирата, където го вика Методи Андонов. След няколко блестящи спектакли, „народните артисти“ топят Методи Андонов пред Тодор Живков и го гонят с гръм и трясък. И веднага изолират ученика му, който е от най-безкомпромисните Методианци. Не му дават роли, не му говорят, не го забелязват. Мавродиев е наясно как могат да бъдат омилостивени, но няма никакво намерение да коленичи. Лолова, Парцалев и Григор Вачков са единствените, с които поддържа човешки отношения в изолацията. Маврото толкова страда в тази кретенска ситуация, че въобще не гледа къде и как се рее по „Раковски“ – художникът Димитър Киров един ден го хваща за рамото точно преди профучаващ автомобил да отнесе авера му. Мавродиев споделя и други драми в „Играещият човек“. Цветана Манева е на косъм да предаде Богу дух, докато героинята й увисва на въжето в „Уестсайдска история“ в Пловдив, а Добромир Манев единствен на мига зацепва какво се случва и се хвърля да я подхване. Меглена Караламбова за малко да се удави, докато снимат „Осмият“ – Георги Георгиев-Гец я спасява от водния въртоп буквално в последната секунда. Като готвач в постановката „Кухнята“ Мавродиев така замахва със свиреп сатър, че оръдието на кулинарията отскача, преминава на милиметър от главата на Анани Явашев и се забива в ламперията на стената. В Алжир снимат „Бащата на яйцето“ с Анри Кулев, когато Димитър Буйнозов едвам успява да изплува от подводна пещера. Но когато майка му и баща му умират през три месеца – тя от рак, той от токов удар, страданието му придобива различно измерение.
Мавродиев има запазена марка: обземе ли го пълното отчаяние, виси от балкони. При един от тези силно съдбовни случаи дори толкова бойни мадами като Доротея Тончева и Мария Статулова окаменяват от потрес и не могат да реагират адекватно.
Възражда се, когато Младен Киселов го вика в Младежкия театър. Дори „цивилните драматурзи“, както наричат ченгетата, пращани от Комитета за култура, не могат да го извадят от равновесие. Най-смешни са, когато настървено го разпитват за домашния театър в хола на вечния дисидент Вили Цанков. Но Мавродиев е последният човек, който ще избере „бояджилъка“, който за него е големият срам на нацията. Затова му е много смешно, когато се говори за смяна на системата. „Основната смяна е еволюционна, а за нея, извинете, трябват векове“, категоричен е той.
Известен е със слабия си ангел Станка Калчева най-дълго остава с него – 10 години
Притежателят на Икари и Аскеери наследява страстта към зрелището и думите от баща си – учител по литература от Добруджа. Артистичността и музикалността Мавродиев попива от майка си – хористка, една от основателките на Операта във Варна и на прочутия фестивал „Варненско лято“. Маврото от юноша се слави със слабия си ангел. Високо цени дамските прелести. Той е в девети клас, когато се влюбва в две балерини едновременно – Маргарита Арнаудова и Маргарита Градечлиева. Бъдещата му съпруга Аля Анастасова е непълнолетна, когато стават двойка. Умилостивява баща й с мъжкарско пиене на мастика и челна стойка върху масата в ресторанта. Влюбен ли е, минава по външната страна на первазите – на шест уискита прави този номер на шестия етаж в „Тримонциум“. Пак през пловдивския период сваля Елена Райнова, обаче тя е гадже с Методи Андонов. Докато снимат „24 дъжд“ е мераклия на Ева Шикулска, но Стефан Данаилов го изпреварва. В края на 80-те се влюбва безумно в Станка Калчева – с 20 години по-млада и два пъти по-висока от него. Два пъти й предлага да се оженят, но някакви случайности ги спират. Връзката им продължава десет години, приятелството им остава и до днес. Мавродиев, сега на 81, с пламенна самоирония споделя, че е изгубил ума си по толкова скандално млада колежка, че дори няма да спомене името й, но тя си знаела.