Театралният свят изпадна в шок, когато преди броени дни стана ясно, че един от най-известните режисьори Юрий Бутусов се е удавил в Созопол. Мнозина в първия момент дори не повярваха на зловещата новина, а някои дори помислиха, че става дума за съвпадение на имената. За съжаление, трагедията се оказа истина.
Връзката на Бутусов с България съвсем не е случайна, а със страната ни са били свързани негови бъдещи творчески планове. Режисьорът планирал да постави спектакли в Плевен и водил разговори за постановка и в Народния театър. Самият той напуска Русия след началото на „специалната операция“ в Украйна и планирал да се установи със семейството си в България. Получил и покана да бъде назначен за главен режисьор в трупата в Плевен.
От 2022 година Бутусов странства в Европа, работи в Париж, Рига, Вилнюс. Драматургът Роман Должански, който стои зад авангардното представление на Тимофей Кулябин в Народния театър „Нора“ и „Хеда Габлер“, нарича Бутусов „още една жертва на войната“. Кирил Серебренников, един от най-известните руснаци в международното кино, коментира: „Юрий винаги разбиваше обикновеното и правеше всичко „въпреки“. Роден рокер. Под прожекторите твореше визуален експресионистичен хаос, който обаче обрамчваше с най-нежната хармония и крехкост. Притежаваше остро чувство за истина и лъжа, постановките му носеха бясна енергия и излъчваха усещането, че и в театъра, и в живота няма никакви граници – или ако ги има, трябва да бъдат унищожавани“.
Постановката на Юрий Бутусов „Лов на диви патици“ по Александър Вампилов, която излезе през 2012 година, тогава е полюсно оценявана и дори свалена от сцената. Тогавашният директор на Народния театър Павел Васев кани Бутусов да бъде звездата на така наречения Руски сезон в програмата, без да изчисли възможните препъникамъни. Първият се появява, когато Деян Донков почти в последния момент се отказа от главната роля на Зилов – чаровен лентяй, който сваля колежки, организира мощни запои с приятели и мръсни номера на шефа си. Иван Юруков влиза в кожата на съвременния Обломов и се справя чудесно. Вампиловата сложна история, писана през 1968 година, просмукана от славянско-социалистически безнадеждност и безпътица, от самотата на героите му в абсурдния свят без любов, смущава публиката с дължината си от три часа и малко с два антракта. Голотата на Ирмена Чичикова не прави особено впечатление на зрителите. Затова пък на някои от тях им се струва досадно, че в един момент сценичните работници се появяват под прожекторите, за да покрият пода с червен плюш и да изсипят върху нея всевъзможни вехтории. Логичната циркова музика се трансформира в църковно-славянски песнопения, докато на финала се чува изстрелът на Зилов, решил че вече няма за какво да съществува. Снежина Петрова, Теодора Духовникова, Александра Василева, Николай Урумов, Леонид Йовчев, Дарин Ангелов и Валери Йорданов също успешно се справят с персонажите си. Това може да се види дори сега от кадрите с етюди от „Лов на диви патици“, които Иван Юруков качи във фейсбука си.
Юрий Бутусов не е единственият руски интелектуалец, който е застигнат от смъртта край българското Черноморие. Алексей Казанцев, чиято пиеса „Бягащи странници“ беше поставена в Народния театър от Николай Ламбрев-Михайловски, също се удави в Бургаския залив. Той и съпругата му, известната художничка Наталия Сомова, бяха пристигнали край морето за арт фестивала в Бургас. Немалко от творбите на Казанцев стават хитове в световни афиши, въпреки че съветската власт им слага ембарго в продължение на 15 години. Вече през 90-те години Алексей Казанцев и Михаил Рошчин, прочул се с „Валентин и Валентина“, създават Център за драматургия и режисура, за да откриват млади и неизвестни автори. През 80-те години във вълните край Златни пясъци загива актьорът Александър Боярски – братът на Михаил Боярски, един от най-ярките таланти на Русия, познат в България най-вече като Д’Артанян от филма „Тримата мускетари“.
Николай Урумов: Спектаклите му бяха открит урок, но не всички го разбираха
В „Лов на диви патици“ бях бит, смазван, смилан в унижението си, влачеха ме като полугол труп
„Обрахме“ паузите в „Лов на диви патици“, но на Юрий не му хареса
„Театърът на Юрий Бутусов беше на търсенето, изследването, провокацията. Не всички го разбираха“, коментира пред „Филтър“ Николай Урумов. Той е от първите, които режисьорът избира на кастинга за своя „Лов на диви патици“ в Народния театър.
„След това партнирах на колегите, които дойдоха на пробите – и на мъжете, и на жените. Така че минах поне 50 пъти през „цедката“ на Бутусов. В началото дори не знаехме какво точно ще иска от нас, той ни поставяше различни задачи. Домъкна огромен пътнически куфар, пълен с дискове – пускаше различни парчета, докато работехме. Поиска да му донесат целия гардероб на Народния театър – всеки да избере костюм, който го предизвиква. После му стовариха целия реквизит – беше неописуем пейзаж, който се вписваше във визията“.
Юрий Бутусов не спира да се интересува от битието на артистите, с които работи. „Един ден му разказах, че Митко Гочев ми прати от Германия по Теди Москов 24 страници текст на немски от „Дневникът на един луд“. Трябваше да изиграя Попришчин в Бохум. Цялата пиеса беше на някакъв архаичен немски, тъй като преводът датираше едва ли не от времето на Гогол. Вече бях научил половината, когато баща ми почина, а майка ми се разболя и всичко се преобърна, наистина не бях на себе си. След като изслуша неволите ми, Юрий пожела да включи няколко големи монолози на Попришчин в „Лов на диви патици“.
И това не е случайно – между двамата герои на Гогол и на Вампилов има нещо много общо: нещастието да бъдат презирани от също толкова драматичните жертви на руското нищоправене. Но след първото „завъртване“ на постановката дори свикналият на многочасовите московски класики Павел Васев пита хората си дали могат „малко да я посъкратят“. Те, разбира се, не си позволяват никакви своеволия, но „обират“ няколко от паузите. Бутусов обаче веднага настръхва и се разпорежда да ги възстановят, както той ги е пожелал. Явор Гърдев и Мариус Куркински гледат „Лов на диви патици“ поне по четири пъти – като учебник, като „открит урок“.
„След едно от представленията Явор ми призна, че имаме да извървим още доста път, за да достигнем и осъзнаем стила и философията на Бутусов“, казва днес Николай Урумов.
Спектакълът е първият от чужбина, който гостува в програмата на прочутия фестивал „Пет вечери“ в Санкт Петербург – бастионът на тежката и непоклатима консервативна традиция. Но за разлика от София, там всички са очаровани от представлението на първата ни трупа, което се превръща в събитие. Артистите получават високи оценки, което не се случва често в онези театрални географски ширини – особено за гастрольорите. Един от тримата най-мастити коментатори на Русия откровено хвали Николай Урумов: „Нито един наш актьор от вашата класа не би се съгласил на подобно изтезание дори в името на персонажа“.
„Защото в „Лов на диви патици“ бях бит, смазван, смилан в унижението си, влачеха ме като полугол труп“, уточнява Урумов. Две години по-късно, докато е на ваканция в селската си къща в Българево, Павел Васев го пита по телефона дали пак би работил с Бутусов. „Бяха разговаряли за следващ проект в Народния театър и Юрий поискал да съм в централната роля. За жалост тогава нищо не стана.“ Урумов не крие, че е очаквал да се чуе и да се види с руския режисьор, за да обсъждат евентуални възможности за ново творческо партньорство, когато е гръмнала новината за гибелта му.
Албена АТАНАСОВА