Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

7+1 изложби, които трябва да видите на тазгодишното Венецианско биенале

Едно от най-големите събития в календара на световното изкуство, 60-ото Венецианско биенале „Чужденци навсякъде“, е пред нас! Международното културно изложение, което се организира ежегодно във Венеция от Фондация „Биенале“, представя изкуство от цял свят на множество спиращи дъха места, включително венецианските дворци и магичното пространство на църквите.

Тази година обещава да бъде изпълнена с изкуство и чудеса – представяме ви 7 изложби, които изглеждат особено примамливи и една, която вече познавате!

Франсиско де Гоя и Лусиентес (1746-1828), „Ya no hay tiempo“, “Ужасите на войната”/ „Бедствията на войната“, 1810-1820 г., отпечатана през 1863 г.

Beati Pacifici (Бедствията на войната и надеждата за международен мир), църква “Сан Самуеле”, 16 април – 29 септември

Изложбата Beati Pacifici представя над 200 творби на художници като Жак Калло, Франсиско Гоя, Ото Дикс и Марлен Дюма, събирайки една антигероична история на западното военно изкуство. Произведенията, взети от колекцията на Бейли, датират от XVII в. до наши дни, като потвърждават силата на изкуството да свидетелства и улавя ужасите на войната.

Пълна с известни имена, тази изложба обещава да бъде трогателна и да обърне брутално честен поглед към реалността на конфликтите – може би изключително важно във време, когато те са толкова много в света.

Франческо Вецоли, Musei delle Lacrime (Музеи на сълзите), Музей „Корер“, 17 април-24 ноември

Франческо Вецоли, Le Gant d’amour (По де Кирико), 2010 г., мастиленоструен печат върху платно

Франческо Вецоли е роден през 1971 г. в Бреша, Италия, и е един от най-успешните италиански художници. В работата си използва видеоинсталации, бродерия, фотография, пряка изява пред публика, а сега и класическа скулптура, за да изследва съвременната култура.

Това Венецианско биенале не е първото му голямо представяне: негови творби са селектирани на 49-ото, 51-ото и 52-ото издание на събитието, както и на Архитектурното биенале през 2014 г. Тази година работата му ще бъде представена в Музея „Корер“ на площад „Сан Марко“ във Венеция, където ще се изправи срещу идеологията на музея като утвърждаване на властта.

Преди близо 30 години Вецоли започва да вгражда сълзи върху репродукции на шедьоври на изкуството. Проектът „Musei Delle Lacrime“ представя исторически творби с новосъздадени произведения и отбелязва исторически момент за Международната фондация „Венеция“, тъй като за първи път художник е поканен да преосмисли едно почитано пространство във Венеция – Музеят „Корер“. 

„Гърди“, Палацо Кавали-Франкети, 18 април – 24 ноември

Марсел Дюшан, “Моля, докосни”, 1947 г.

Женските форми отдавна се изследват в изкуството (не без спорове), но „Гърди“ са наистина фокусирани върху, както може би сте се досетили от името, върху женските прелест, като се изследва как те са били представени в изкуството от 1500 г. до наши дни.

Резултатът е пет зали с живопис, скулптура, фотография и филми, които отразяват теми като майчинството, сексуалността и болестите. Изложбата изследва как женските гърди могат да бъдат използвани като метафори за по-широки социално-политически реалности и като израз на лична идентичност, както и за насърчаване на информираността за рака на гърдата.

Произведенията на изкуството включват смесената мултимедийна творба на Марсел Дюшан, озаглавена Prière de toucher (Моля, докосни), която представя гърда от пенопласт, прикрепена към корицата на книгата Le Surréalisme en 1947 (Сюрреализмът през 1947 г.), сюрреалистична фотография на Робърт Мейпълторп и филм на Лор Пруво озаглавен Four For See Beauties, който припомня етапите на трансформация на човешкия живот.

Ю Хун, “Вървейки през живота”, 2019–22, акрил върху платно

Ю Хун: „Още един се впи в прахта“, Църквата на абатството “Мизерикордия”, 20 април – 24 ноември

Първата голяма европейска изложба на съвременната художничка Ю Хун ще представи фигурални и сюжетни картини, които отговарят на Църквата на абатството “Мизерикордия” (Chiesetta della Misericordia) – обезсмъртена романско-византийска църква, основана през Х в. от августински монаси.

Картините на Ю Хун изобразяват човешкия опит от раждането до смъртта, показвайки изкривени тела – жени, увити във фолио, деца акробати в циркови номера, които изследват ограниченията, наложени от политическите реалности и културните норми. Ю Хун е описвана като „ненаситна присвоителка на световното изкуство“, а творбите ѝ черпят от будистката наративна живопис, византийските икони и италианския барок.

Оформяйки изложбата според пространството, Ю Хун е създала творба, която се вписва в архитектурните размери на бароковия олтар на Chiesetta Della Misericordia, инсценирайки седем житейски събития в една композиция, която е едновременно отчаяна и чудотворна. Ю Хун коментира: „Всеки търси някаква форма на спасение и аз вярвам, че то трябва да произлиза не само от божествени източници, но и от самите нас.“

Оранжерия, Палацо Кавали-Франчети, 20 април – 24 ноември

Моника дьо Миранда, Оранжерия, 2024 г., мастиленоструен печат върху памучна хартия.

Колективен проект на художниците-куратори Моника дьо Миранда, Соня Ваз Борхес и Ваня Гала, Оранжерия ще представи Португалия на 60-ото Биенале във Венеция. С помощта на растения, които произхождат от африканските страни, художниците ще създадат „креолска градина“ в Палацо Франчети – венециански готически дворец, издигнат през XVI в. „Креолската градина“ е препратка към частните парцели, за които са се грижили поробените като акт на съпротива и оцеляване в плантациите.

Изложбата свързва идеите за екологията, деколонизацията, диаспората и миграцията чрез богато биоразнообразно пространство, създадено в сътрудничество с артисти от различни области (визуално изкуство, история и хореография). Наред с растенията, в градината ще бъдат поставени и звукови инсталации, скулптури, уъркшопи и събития с участие, създавайки трансдисциплинарно пространство за участие и солидарност.

Оранжерия отбелязва и две важни годишнини: стогодишнината от рождението на Амилкар Кабрал (1924-1973), бисауско-гвинейски антиколониален лидер и агроном, който има съществен принос за независимостта на Гвинея-Бисау от Португалия през 1973 г. и 50-годишнината от Революцията на карамфилите, която сваля диктатурата в Португалия през април 1974 г.

„Във възхвала на черната заблуда“ Palazzo Pisani S. Marina, 17 април – 29 юни

Рейчъл Джоунс, !!!!, 2024 г.

Базираната в Лондон галерия “Unit” представя колективна изложба на няколко поколения, събрала впечатляващ списък от 19 водещи художници от африканската диаспора, обхващащ съвременни таланти като Стейси Джилиън Ейб, Джонатан Линдън Чейс, Рейчъл Джоунс и Ханк Уилис Томас, до икони от XX век като Жан-Мишел Баския и Ромар Биърдън. Представените творби, включително няколко нови творби, изразяват визиите на радикалното чернокожо въображение. „In Praise of Black Errantry“(„Във възхвала на черната заблуда“) се корени в темите за свободата, съпротивата отвъд границите, като черпи вдъхновение от концепцията за „errantry“ на Едуар Глисан. Изложбата обещава обмислено, поразително представяне, което допълва идеите на „Чужденци навсякъде“, насочващи вниманието към художници, които не се подчиняват на националните граници и традиции.

Шахзия Сикандер, „Сегменти от желанието се скитат“, 1998 г.

Шахзия Сикандер, „Колективно поведение“, Палацо Соранцо Ван Аксел, 20 април – 20 октомври

Американската художничка от пакистански произход Шахзия Сикандер е най-известна с това, че съживява практиката на миниатюрата, като използва традиционни персийски и южноазиатски техники със съвременни идеи за феминизъм и постколониализъм. Този преглед художничката в средата на кариерата ѝ е шанс да се видят творби от самото начало на творчеството ѝ, като например революционната ѝ работа “ Свитъкът“ (1989-90), заедно с нови творби, които отговарят на архитектурата на Палацо. Организирана съвместно от Музея на изкуствата в Синсинати и Музея на изкуствата в Кливланд (които ще покажат допълващи се варианти на изложбата през 2025 г.) и подкрепена от Галерия “Шон Кели”, това ще бъде най-мащабната изложба на творчеството на Сикандер досега.

„Съседите“, зала „Тициан“ (Sala Tiziano) в Centro Culturale Don Orione Artigianelli

Снимка: bulgarianpavilionvenice.art

„Съседите“ ще представя България на Венецианското биенале тази година. “Това е мултимедийна и интерактивна инсталация, която изважда на показ премълчаните и избледнели спомени на оцелелите от политическото насилие на комунистическия режим в България. Проектът е създаден от Красимира Буцева, Лилия Топузова и Джулиан Шехирян и е плод на 20-годишно научноисторическо и художествено изследване. В контекста на българското участие на 60-ото издание на Венецианското биенале куратор на проекта е Васил Владимиров.

Проектът пресъздава частично домовете на оцелелите, където се случват срещите и разговорите с тях. В тези лични пространства са поставени интервютата, водени от авторите на проекта, както и теренни аудио и видео записи и предмети от локациите на два от лагерите край Ловеч и Белене”, посочват организаторите.

Но, ние имаме няколко парещи въпроса относно „Съседите“ и комунизма

Източници: artsy.net, labiennale.org, readersdigest.com, bulgarianpavilionvenice.art

Последни публикации