Звездата на Александра Лашкова изгря на малкия екран в сериала „Войната на буквите“ по БНТ, където младата актриса изигра ролята на Макрена. В историческия филм тя си партнира със своя приятел Даниел Върбанов, който пък влезе в образа на Баян. Сега Лашкова отново е в центъра на медийното внимание, тъй като е част от шоуто за имитации „Като две капки вода“ по Нова телевизия и всяка неделя влиза в различни образи. Тя е най-младият участник, само на 25 години, и затова от продукцията я нарекоха „заека на сезона“. Но Александра въобще не е за подценяване. Доказа го и с превъплъщението си в кралицата на поп музиката Мадона, което й донесе и първа победа в предаването.
– Алекс, първата победа в „Капките“ с образа на Мадона даде ли ви самочувствие?
– Приятно е да получиш признание, но всяка следваща роля започва от нулата и победата не ти дава някакви суперсили.
– Вярвахте ли, че Мадона ще ви изкачи на върха?
– Не, изобщо не вярвах. Изненадах се, че печеля лайфа сред тези артисти, с които съм в „Капките“ и много уважавам и ценя. Още повече че всеки от тях дава не 100, а 150 процента от себе си на сцената. На репетицията даже се бях отчаяла от начина, по който пея и как се получава образът. На лайфа обаче нещо се случи и стана „кликване“.
– Менторите също бяха впечатлени от вас и ви дадоха своите 10 точки.
– Да, и съм им много благодарна.
– Кой е най-трудният ви образ досега?
– Най-трудно е, когато трябва да смениш пола, но за мен много сложна и комплексна задача бе да пресъздам образа на Шиниъд О’Конър.
– Къде отиде дългата ви коса при този образ?
– (Смее се.) Това са тайните на невероятните гримьори на шоуто и не знам дали имам право да ги разкривам. Но след като ме видяха с къса коса, доста хора ми писаха, че много ми отива.
– Да не вземете сега да се подстрижете?
– А, не! Много съм консервативна, когато става въпрос за косата ми. Радвам се, че в шоуто мога да се виждам в различни визии, без да трябва да се подстригвам наистина.
– Как се справяте, когато се налага да пеете с маска?
– Когато влязох в образа на Миро, бях с цяла маска. Честно казано, мислех, че ще е по-трудно, но се оказа не чак толкова. По-скоро ми помагаше, отколкото ми пречеше.
– Кои образи искате да ви се паднат на бутона на късмета и кои – не?
– Искам да са различни, за да ме предизвикат актьорски. Като изпълнител много харесвам Ейми Уайнхаус и тайничко си мечтая да ми се падне на бутона на късмета. Със сигурност не желая да се налага да имитирам певици като Уитни Хюстън или Селин Дион, защото за мен това ще е невъзможна задача. От такива образи наистина ме е страх.
– От българските изпълнители вече имитирахте Преслава и Миро. Някой от тях обади ли се да ви поздрави?
– Да, Миро ме поздрави. Написа ми много мили думи. Дори ни покани с моя приятел Даниел да се снимаме в новия му клип „Разкажи ми приказка“. Скоро ще излезе видеото и с нетърпение го очакваме.
– Продуцентът и режисьор Кирил Киров-Кико участва в подкаста на „Капките“ и разкри, че вие всъщност сте препоръчана за шоуто още преди две години, и то от Юлиан Вергов. Той е гарантирал за вашия талант. Какво се случи, че не станахте част от предаването?
– Кико ме покани тогава на среща, но тъй като вече имаше типаж „млад актьор“, нямаше как да се вземе и втори. За моя радост, станах част от предаването тази година и съм много щастлива.
– Вие тогава обидихте ли се?
– Не, в никакъв случай. Самият факт, че са ме поканили на разговор, беше огромно признание. А и участието ми в „Като две капки вода“ сега е голяма възможност, която ми се дава в началото на моята кариера. Винаги ще съм благодарна за това.
– Четете ли коментарите след всеки лайф и как реагирате на хейта?
– Не ми влияят добре и затова не ги чета. Натъжавам се и реших да се отдръпна от социалните мрежи. Най-важните коментари за мен са от близките ми – от семейството, от приятелите, от моите преподаватели, от менторите, от идолите ми. Засега те са доволни и ме подкрепят.
– Какви са най-топлите думи, които сте чули?
– Мама ми каза, че се гордее с мен. А тя е човек, който трудно прави комплименти. Да каже тези думи, за мен означава много.
– Откъде идва интересната ви фамилия?
– Питала съм моя дядо, най-възрастния човек, който я носи. Дори аз самата си мислех, че има някаква интересна история, но той не знаеше за такава. Може би е редно да си измисля някаква и да си създам легенда. (Смее се.)
– Няма да е лошо и Рачков ще престане да казва, че Лашкова идва от лашкане. Сърдите ли му се за това?
– Не! Никога не приемам думите му лично. С Рачков винаги ми е забавно. А и аз се шегувам с него.
– Как се чувствате в любовния триъгълник Рачков-Лашкова и Роксана?
– (Смее се.) Много ми е смешно. А и Рокси е изключително забавен човек. Тя ме пази от Рачков. Така че докато Роксана е в този триъгълник, няма от какво да се притеснявам.
– Дълъг ли се оказа пътят от родния ви град Мездра до София?
– Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото моят път тепърва започва. Просто реших да кандидатствам в НАТФИЗ и тръгнах към София. Приеха ме и сякаш всичко от този момент нататък за мен беше предопределено. Без да насилвам нещата, те се случваха. Вътрешно в себе си винаги съм знаела, че няма да остана в Мездра, още повече като осъзнах с какво искам да се занимавам. В родния ми град няма театър и много културни събития. И за да сбъдна мечтата си, трябваше да напусна града.
– Тренирали сте художествена гимнастика. Не ви ли предвещаваха бляскава кариера в този спорт?
– Да ви призная честно – не. В моето семейство всички са лекоатлети. Майка е треньор, а дядо ми до ден днешен ходи на маратони за ветерани. Всички са спортисти с потекло. Дори са ми казвали, че аз имам ген на лекоатлет. Но напук на тях исках да бъда гимнастичка. Само че в този спорт не ми вървеше чак толкова много.
– Родителите ви не възразиха ли, като им казахте, че искате да ставате актриса?
– Да, но въпреки че имаха своите съображения, не се опитаха да ме спрат. Мама дори ми помогна с таксите за НАТФИЗ. И все си мисля, че ако беше чак толкова против, нямаше да го направи. Явно дълбоко в себе си са ми вярвали.
– Вашата звезда изгря в сериала „Войната на буквите“ Трудна ли беше ролята на Макрена за вас?
– Беше мечтана роля, защото освен жена играх и образ на преобразена в мъж жена. Трябваше да влизам в битки, да яздя коне. А това да ми се случи в трети курс в НАТФИЗ, си е сбъдната мечта. Най-хубавото беше, че ни взеха заедно с моя приятел Даниел. Ние тогава вече бяхме гаджета. И двамата ни хвърлиха направо в дълбокото и мисля, че този опит ни даде много.
– Имахте ли трудни сцени?
– Веднъж се спънах в наметалото си и паднах по очи. Но това беше по-скоро смешно, отколкото страшно. Сцената обаче, която никога няма да забравя, е, когато ме потопиха в леденостудена вода в подножието на Витоша. Много травмиращо беше за мен. За щастие, сериозни инциденти не съм имала, тъй като съм доста сръчна благодарение на гимнастиката и леката атлетика.
– Имате ли покани за други филми?
– Преди участието ми в „Капките“ заснех три пълнометражни филма. Единият е българо-италианска продукция и разказва за мафията в България в началото на 90-те години. В него сме заедно със Захари Бахаров. Премиерата у нас ще е през септември и това е моят дебют на голям екран. Участвам и във филма „Немигранти“, засягащ темата за това дали да емигрираш и да оставиш всичко, или да си там, където си роден, и да направиш най-доброто в родината си. Снимах се и в американска продукция, където си партнирах със сина на Клийнт Истууд Скот – изключително точен и голям професионалист. Впечатли ме неговото поведение на снимачната площадка и това, че не се е взел за звезда. Винаги беше готов да помогне с каквото може. Последния снимачен ден бяхме заедно и когато приключи неговият ангажимент, режисьорът каза пред целия екип, че без неговия професионализъм този филм нямаше как да стане. Много научих от Скот Истууд.
Работих и по още един проект с моя приятел Даниел. Създадохме наш късометражен филм – „Бъркани яйца“. Даниел е автор и режисьор, а аз и Захари Бахаров участваме в проекта. Операторът на филма „Гунди“ Борис Славков го засне. Наш продуцент e компанията SFK. Това е история за затворник, който излиза на свобода и в първите няколко часа извършва престъпление.
– Казахте, че единият от филмите е озаглавен „Немигранти“. На вас минавала ли ви е идеята да емигрирате?
– Ако кажа не – ще излъжа. Минавала ми е тази идея, но колкото повече пораствам, виждам какво се случва по света и ми се иска да съм тук и да се развивам в България. Никога няма да откажа, ако някой ме покани да снимам в чужбина, но на този етап не мисля да емигрирам. Една от репликите в „Немигранти“ е: „Навсякъде е гадно!“. Но аз искам да съм тук, на нашето си гадно място, защото си е наше.
– Холивуд блазни ли ви?
– Научавайки неща от кухнята на Холивуд, мога да кажа, че все по-малко ме блазни.
– Няколко пъти споменахте приятеля ви Даниел и затова е логично да ви попитам – ще стане ли Лашкова скоро Върбанова?
– (Смее се.) О, не ме питайте мен. Направете интервю с Даниел и му задайте този въпрос. Това са много лични неща и са доста по-романтични, когато не се обсъждат публично. Не ми се иска да се разваля магията.
– Даниел е на всеки лайф. Той ли е най-голямата ви подкрепа?
– Той е моят най-голям почитател. С него обсъждаме всеки образ, а ден преди лайфа имаме традиция да му покажа каква работа съм свършила. Заставам пред телевизора и пускаме на екрана оригиналния клип. Той прави финалните бележчици и много ми помага винаги.
– Виждате ли се като победител в шоуто?
– Изобщо не мога да погледна толкова далеч в бъдещето.
– А притеснявате ли се от това, че на финала ще пеете пред 40 000 души на стадион „Васил Левски“?
– Разбира се, но на мен ми се струваше също толкова притеснително и да запея пред 400 души на сцената на „Капките“. С малки бебешки стъпчици вървя към финала. А и все по-уверена ставам с този екип, който е до мен. Затова чакам с нетърпение всяка репетиция и всеки лайф.
– Докъде искате да стигнете?
– Иска ми се да не си залагам крайна цел и да си поставям някакъв връх за покоряване. Имам си опорни точки, но не мисля докъде ще стигна, горда съм от самото пътуване. Искам да съм добър човек и да мога да оставя нещо, което да има смисъл за някого.
Антон СТЕФАНОВ