„Човечеството е на върха в материалното си развитие, но без духовност нещата не стават“, споделя Иван Кънчев, носител на италианската награда „Артист на годината 2025 г., връчена тази година във Флоренция от фондация Еffetto Arte. През 2022 г. по повод на номинирането му на панаира на изкуствата в Токио японският критик Юънк Шаах отбелязва: „За Иван Кънчев работата с глина е не само завръщане към своята памет, но и възможност за предефиниране на универсалната функция на хилядолетната традиция на керамиката, осъвременяване на нейната приложимост, обновявайки я извън познатата утилитарност чрез формàта, мащаба, пластиката и цветовите нюанси… Той създава достъпно изкуство освен за зрящи, но и за зрително затруднени хора, чрез богата фактура, насочена към емоционалното усещане за допир, което води до синтез, обогатяващ тактилното преживяване на изкуството и конкретно керамиката“.
Възпитаник на керамичното училище в Троян, което определя средата за израстване, шанса да се допре до личността на големия български скулптор – Никола Терзиев-Желязото, уроците на Националната художествена академия в София, както и завършването на специалността „Психология“ в Русенския университет, всичко това в цялост определя отрано възможността на художника да е наясно със себе си за Пътя – личностен и творчески, който той следва в живота. А именно да създава изкуство – контрапункт на консуматорското общество.
„Двигателят е вътре в теб, това е дарбата, която имаш – споделя художникът. – Трябва да се закачиш за корена… Да се завърнеш към своята памет.“ За Иван Кънчев коренът и паметта са неолитната и тракийската керамика с характерния й черен и сив цвят, към който той прибавя цялата цветова палитра с предпочитания към синия цвят – символ на безкрайността и божественото, както и ръждивокафявите тонове, пряко насочващи към земното, човешко, ритуално претворяване на небесните послания. Тази житейска и естетическа платформа е изразена в любимите му кръгови композиции, напомнящи и прабългарския календар, и дърворезбените възрожденски тавани, и съвременните дискове, преносители както на древната духовна енергия, така и на визията за едно все още непредвидимо бъдеще. Неслучайно в неговите керамични композиции се реят летящите фигури на човеците, опитващи се да преодолеят земната гравитация, но и да литнат в отвъдното. Тези експерименти, превърнали се вече в собствено постижение, му донесоха световно признание след Ню Йорк (Творческата награда „Изкуство на единството“ 2021 г. и статуетка за скулптура на Международната награда ATIM`s Top Masters 2024 г.) и на флорентинското биенале златен плакет „Лоренцо Великолепни“ 2021 г., както и за получаване кураторската награда „Донатело“ във Флоренция. Днес можем с увереност да кажем, че Иван Кънчев е оригинален артист със стилистичен принос и удивителен синтез между кавалетното и монументалното, декоративното и изящното, утилитарното и възвишеното.
По повод изложбата в галерия „Българи“, която бе открита на 1 април и ще продължи до 18, не мога да подмина и още нещо – изследванията му в областта на изкуствознанието и пластичните изкуства у нас, чрез книгата „Творците говорят. 77 интервюта за българската скулптура“ (2019). В тези диалози Иван Кънчев задава основните въпроси на живота и в изкуството, които пронизват циклите, представени в настоящата изложба:
Вярваме ли в Бог?
Можем ли да вървим напред, без да се опираме на корените си?
Конкурентни ли сме с останалите култури по света? и т. н.
Много въпроси за един художник, определящ себе си като интуитивен автор, но и творец, който е разбрал, че големият успех изисква жертви, творец, който никога не е твърдял, че изкуството е по-голямо от живота, считайки, че те – животът и изкуството, трябва да са в синхрон. Така упорито и целенасочено, наведен над своите ритуални дискове, той реди ежедневно пъзела на живота, отговаряйки на извечния въпрос „Човече, къде си?“. Това е заглавието на един от основните цикли в творчеството му въобще. Цикъл – въпрос и откровение за самия художник, но и негова надежда да предизвика всички към осъзнаване на собствения ни избор между материалното и духовното в избрания от нас Път.
Аксиния ДЖУРОВА