Дори само ролята на Караиван в „Козият рог“ да беше изиграл, Антон Горчев щеше да бъде запомнен. Точно тя превръща в знаменитост актьора, превъплътил се в 80 образа на сцената и над 60 на екрана. След появата му в „Козият рог“, обявен за най-добър филм на всички времена у нас, цяла България го познава и обича. Това обаче не пречи да си отиде от този свят отритнат и забравен, в пълна мизерия.
Той не само е изоставен от колеги и приятели, но и лишен от препитание. За да свързва двата края в годините на демокрацията, Антон пребоядисва колата си и я кара като такси, работи като нощен пазач на строеж, дори продава цветя. Опитва се да не губи чувството си за хумор и докато е „бакшиш“, се шегува, че дублира Робърт де Ниро в „Шофьор на такси“. Съпругата му, звездата на Сатирата Соня Маркова, пък се пробва като фризьорка в салона на колегата си Веселин Ранков.
Тонката, както го наричат приятелите му от детството в Коньовица, се ражда на 10 ноември 1939 г. Иска да стане летец, но заради прекарана в детството туберкулоза небето си остава мечта. Той обаче намира друг начин да лети – на крилете на въображението, каквито дава изкуството. Записва се в самодейната трупа на столичното читалище „Св. св. Кирил и Методий“. Там късметът му се усмихва – при децата идва големият актьор Константин Кисимов. Той от раз харесва Антон и го кани да играят заедно „Андрешко“ по Елин Пелин. Така пътищата го повеждат към ВИТИЗ, където той кандидатства, но на втория кръг го къса Кръстю Мирски. Обяснява, че има „несъответствие между глас и фигура“ – детското му лице и момчешката фигура не отговарят на плътния му басов тембър. Затова в казармата момчето здраво тренира гласа си и почти го докарва на фалцет. Веднъж дори отнася карцер за това упражнение. Усилията дават резултат и Антон е приет в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, чийто асистент по това време е Методи Андонов. „Бяхме страхотен клас, но имах късмет, че попаднах в компанията на Спас Джонев и Йордан Матев. С тях обикаляхме кръчмите, но даже и там се учех на актьорски мурафети“, разказва навремето актьорът.
„Още като студент той стана толкова известен, че се редяха на опашка да го гледат като Клавдий в „Хамлет“ на сцената на Театралната академия. Цяла София говореше за него, а девойките седяха по цял ден на „Ръкси стрийт“, както викаха през шейсетте години на улица „Раковски“, само за да го мярнат. Силният му глас огласяше улицата, виждах го винаги обиколен от колеги, много ярък и забележителен“, разказва приживе режисьорът Павел Павлов, който е негов приятел от студентските години. Той си спомня забавни истории с него и от времето, когато след завършването на ВИТИЗ Горчев играе две сезона във Варна. Когато се представя на артистите във Варненския театър, по-възрастен колега му пожелава на добър час и му подава ръка, за да се запознаят: „Идеал Петров“, представя се актьорът. Горчев решава, че това е шега, а не истинското му име и отвръща: „Поморин Гочев, сърдечно ви благодаря“. Причината е, че по това време у нас са популярни две марки пасти за зъби – „Идеал“ и „Поморин“.
След Варна Горчев играе пет години в Пловдив, след което кинорежисьорът Христо Христов го кани да изиграе „Бай Ганьо“ под тепетата. Именно там се запознава с жена си – красивата му колежка от Пловдивския театър Соня Маркова, в която остава влюбен до края на дните си. „Нашето беше любов от пръв поглед. Видяхме се на входа на театъра в Пловдив. Тя носеше кошница с грозде. Поканих я на разходка. Тя отказа и… вече толкова години сме заедно…“, споделя актьорът, който омагьосвал дори колегите си с мощното си присъствие. Разказват, че понякога партньорите му на сцената толкова се увличали да го гледат, че забравяли да играят.
Звездният му час обаче е ролята му на Караиван в „Козият рог“. За снимките на филма Горчев, с когото са свързани доста комични истории, обича да разказва как надхитрил режисьора Методи Андонов. Тъй като режисьорът знаел за слабостта на Антон към чашката, го пазел като орлица и всяка вечер го карал да сяда на неговата маса. Сервирали им едно и също – домати, сирене и лимонада. Един път Андонов забелязал, че очите на неговия Караиван блестят подозрително. В първия момент си помислил, че е от вдъхновението, но бързо се усетил, че актьорът е вдигнал градуса с „твърдо гориво“. Така обаче и не успял да разбере как е станало това. Чак след смъртта на големия режисьор Горчев издал тайния източник на „вдъхновението“ си. Срещу добър бакшиш той кандърдисал келнера да разрязва с бръснарско ножче капачетата на доматите, да ги издълбава и пълни с ракия. Така му сервирал едновременно пиенето и мезето. „Добре, че играх Караиван с брада. Дадох му всичките си бръснарски ножчета“, смеел се той.
Хора от екипа на знаменитета продукция си спомнят, че по време на снимките градското момче Горчев се влюбва в козите. Една от тях му е особено любима и затова й дава име – Ленка, преди всяка сцена тя го лизва по лицето за късмет. Впечатлен, операторът на лентата Димо Коларов също се обръща към Ленка да близне камерата, за да има филмът успех. Козата обаче се опъва и не го прави. Може би защото лошата поличба, която се твърди, че тегне над филма, не може да бъде развалена. Много хора от екипа си отиват без време – режисьорът Методи Андонов, Катя Паскалева, Милен Пенев, авторката и изпълнителка на песента към лентата „Двама“ Мария Нейкова. Тъй като по онова време в Турция реагират зле срещу филма, хората говорят, че на екипа е направена магия. Тя не отминава и Антон Горчев, който след Пловдив има много успешни роли в театър „София“. Въпреки това той е съкратен от там няколко месеца преди да се пенсионира.
Колегите му го помнят като добър човек и голям майтапчия. „Беше левскар и на вечеря у дома с неколцина футболисти, които бяхме поканили, всичко бях подредил в синьо, от покривката до сини чинии, салфетки и чаши от синьо венецианско стъкло. Беше щастлив, сияеше: „На нас и дирниците ни са сини. Ама не бойте се, само задушеното в печката не е синьо. Няма да се изтровите“. И от възторг направи лицеви опори пред горящата камина, без да падне в огъня“, спомня си Павлов. Антон имал навика да изразява възторга си, като прави лицеви опори. Известен като голям купонджия, той често събира приятели в дома си, но след като изпада в тежък период, те постепенно го забравят. С горчивина хора си спомнят, че са го виждали да обикаля из заведения близо до Военната академия, като предлага на случайни минувачи да ги забавлява срещу почерпка с ракия и някоя цигара. На 19 юни 2000 г. Горчев извежда за последен път двата си дога в градинката пред театър „София“ и след това го намират паднал вкъщи, покосен от инсулт едва на 60 години.
Мария ПЕТКОВА
