Музикалната сцена в България нямаше да има толкова стилно и иновативно звучене без Десислава Андонова. Деси е първата жена DJ, която започва да пуска дръм енд бейз в България. Тя е част от изключително много музикални формации. След като завършва класическо пеене в Музикалното училище, заедно с най-близката си приятелка Андрония Попова (Рони от Nasekomix), участва в първата си група – Scam. След това става част от Plastic Hi-Fi , участва в един от техните албуми, а през 2001 г. Заедно с Ивайло Стоядинов (Baby Face Clan ) и Филип Александров създават Phuture Shock. С Рони създават проекта Lava Lava, следва триото Sentimental Swingers, отново с Рони, която за съжаление вече не е сред нас.
Деси участва в множество международни фестивали, между които филмовия фестивал в Кан, джаз форумът Нишвил/Сърбия. Тя има редица международни колаборации с артисти като Ils, DeeKline, Maylay Sparks, Wizard и безброй еклектронни Dj сетове.
Тя е постоянно в активен музикален период. Всеки месец е музикален селектор на събитието Roller Bounce, което преди 12 години създават с близкият й приятел Тихомир Рачев, с който решават да се събират, за да потанцуват на музиката от 70-те и 80-те години върху перфектно гладка настилка. Наскоро е започнала нова музикална резиденция и в ново място за музика на „Христо Белчев“. Деси пътува непрекъснато. Активните и джаз проекти в момента са Desy & The Shiny Stockings и “ Глас и Акордеон” с Илко Градев, с които обикаля из България. „Има номад в мен, който обича да преживява пътешествия“, споделя Деси.
Desy and the shiny stockins е джаз триото на Деси, с участоието на Петър Георгиев (Пешо – китарата) и Димитър Карамфилов, с които имат вече два албума. През февруари предстои пускането на третия авторски сингъл от албума Blue Stories на триото.
С музикантите от The Visual madmеn Деси записва авторсият си солов албум Audiobook през 2019 година, но продължават да творят още нова музика до днес. Скоро пуснаха нов сингъл – STRONG, подготвят и EP.
Другият й проект с ъндърграунд звучене е Soul Weapons. „Той ми е много на сърце, в него бяхме аз и брат ми Mr. Vagabond (барабани, Dj), но от известно време сме и с Димитър Горчаков (пиано). Тази година издадохме за Kraak Records едно EP, така че там има нова музика“, споделя Деси.
Даваш ли си сметка, от колко години си на сцената?
Много са! С Phuture Shоcк, първата ми авторска банда, първият ни албум излезе през 2001г. Преди това с Ронката имахме една друга банда, която се казваше Scam. Никога няма да забравя, първият ми лайф беше много клет. Добре, че изпях едно парче хубаво и това ме обнадежди, че ще станат нещата.
Сама ли търсиш проектите или те те намират?
Аз съм отворена за тях, някои от тях създавам сама, други ме намират. Стремежът ми е да съм активна, защото това ми носи удовлетворение.
Как успяваш да не се разпиляваш?
Много разпилян човек съм. Всъщност това съм аз. Не съм от артистите, които работят върху едно нещо. Това може би е успешната формула, но за мен това не работи. Тъй като на мен са ми интересни много неща, имам потребност от разнообразие. Много ме е страх да си прескачам границите, но се стремя да го правя. Защото смятам, че така се израства, като артист.
Винаги ли си знаела, че ще се занимаваш с музика?
Не, като малка не исках да се занимавам с музика. Баща ми беше музикант, и той много искаше , имахме пиано, но аз го избягвах, за разлика от брат ми. На мен ми се играеше на футбол и фунийки.
Когато станахме най- добри приятелки с Рони, светъл й път, тя беше съвсем конкретно ориентирана и се готвеше да кандидатства в музикалното. Ние бяхме дупе и гащи и аз си казах: „Искам в музикалното, да сме заедно с Рони“. Така тръгнах при нашата първа учителка, тя беше изключителна. Приеха ме в музикалното с оперно пеене. На 14 вече тръгнах на пиано и се ориентирах. В младежките ми години- през 90-те, беше много труден период за оцеляване в България. Налагаше се да работя на различни места. Бях секретарка в офис, но това беше страшно недоразумение. Случи се, че Рони работеше в този офис, тя замина за Щатите много бързо за някакъв период и трябваше някой да я замести. Аз имах резерви, любов и не заминах с нея. Работих една година и беше ужасно за мен преживяване и стрес. След това вече бях сигурна – не искам да се занимавам с никакви други работи.
Какво друго си работила?
Бях преподавател по английски в детска градина, продавала съм във всякакви магазинчета. Имаше един момент, в който с всичко, което изкарваш, можеше да си купиш само едни тампони. Беше пълен абсурд. Когато си казах, че искам само с музика да се занимавам, всичко се разчисти. В този период станах и DJ. Бяха трудни времена, за разлика от детството ми.
Какво беше детството ти?
Имах много готино детство! Имахме повече свобода, аз израснах на кънки. Не беше страшно да караш през нощта в София на 13 – 14 годишна възраст. Нямаше го този страх от страна на родителите. Доверяваха ми се.
Доверяваш ли се на дъщеря ти Янтра, която е на 16 години?
Доверявам й се, но се опасявам от независими от нея обстоятелства. Мисля, че съм толерантна и й давам свобода, но съобразена с настоящето. Даже съм прекалявала с изборите, който съм и давала.
Каква майка си?
Не знам. Ако питаш нея, вероятно няма да е много положителен отговорът, защото е на 16. Тя е в период на разграничаване, стремя се да го приемам, без да и се сърдя. Съветвах се с психолози – какво правим! Тя е супер деликатно дете, но въпреки всичко имаше генерална промяна и аз се стъписах. Тя мина пика на пубертета. Децата изобщо не са виновни, мощни химични процеси се случват в този период.
Каква тийнейджърка си била?
Абсолютно безпроблемна. Занимавах се със спорт, карах кънки, на нейните години бях в музикалното с оперно пеене – нито пиех, нито пуших. Мисля, че бях лесен тийнейджър.
Защо кръсти дъщеря си Янтра?
Баща й е от Варна. Когато се събрахме, имаше много пътешествия от моя страна до Варна с автобус и все спирахме на табелката р. „Янтра“ при Търново. За мен в това име има много заряд и в един момент си казах, че ако имам момиче, бих я кръстила Янтра. Когато заченах, сънувах, че ще имам дъщеря и знаех, че ще се казва Янтра. Имаше първоначално неприемане от близкия ми кръг. „Как така Янтра, ще й се подиграват!“ Аз обяснявах, че не ги питам, а им казвам, как ще си кръстя детето. От страна на баща й имаше следното: „О, не, ще я кръстим Никол“. Има чудесни николчета, но това не беше нейното име. Когато се срещнахме и се запознахме с нея, се уверих, че е Янтра. Всички свикната с времето. Тя имаше период, в който не си харесваше името. Питаше ме: „Мамо, какво е това име, аз искам да се казвам, както ти се казваш“. Аз й предложих да си разменим имената (смее се). Тя сега много си го харесва.
Как те промени Янтра?
Тя е моят най-голям учител, това е безспорно. Предизвиква ме почти всеки ден, тества граници. Всъщност много съм се променила. Когато я родих, си дадох сметка, че времето вече има друга стойност за мен и приоритетите ми тотално се промениха. Много съм щастлива с нея, тя е направена с любов и е пожелано дете. Не съм от родителите, които страдат за пропуснати възможности. Създадохме я в момента, в който си я пожелахме. Тя със сигурност усеща, че е много обичано същество.
Занимава ли се с музика?
Като малка мина през бойни изкуства, балет, пламваше и гаснеше. Започна да говори за китара, точно след като й взех пачка и туфли. Казах й, че един ден ще и взема, но отлагах. Тя започна да настоява, беше си събрала пари и каза, че са за „мечтаната китара“. На другия ден купихме китара. Исках да я запиша в Испанската до нас, но тя пожела да е в музикалното, сама реши, че ще ходи на уроци „при млада учителка“. От първи клас беше в музикалното училище. После реши, че музикант няма да става, и иска да се премести в хореографското – докато беше в музикалното ходеше на танци и много й се отдаваше. Искаше да приравни годината в хореографското и успя.. Но се случи Ковид и започнаха с онлайн обучение, в резултат на което направи дискова болест и трябваше да прекрати. Това беше в седми клас, когато трябваше да кандидатства отново, но тя трябваше да почива половин година. Това много я отблъсна и каза, че повече няма да се занимава с танци. Оттогава се опитвам да я подтиквам да се насочи, каквото й харесва. Засега не го е намерила. Ковид я уцели в годините, в които тя имаше най-много нужда да общува, а се наложи да седи затворена вкъщи. Това беше страшно ощетяване на децата.
С теб какво се случи по време на пандемията?
Аз се изплаших жестоко. Когато имаш и дете, това ти носи екстра страхове. Посегнах към 40 rules of love на Шамс Тебриси, които от години ми повдигат духа. Така се роди албума Rules of Love, защото докато си повтарях текстовете реших, че искам да ги изпея и да направя звукова среда за тях. Първия карантинен период го прекарах в студийцето си, в създаването на албума и това ме спаси. Продуцирах го изцяло сама. И тъй като съм свикнала да работя с музиканти, което ми дава упора бях притеснена да го споделя. По съвет на близки, реших да си измисля алтер его. Отне ми една година, реших, че името ми трябва да пее. Накрая го намерих – Sila Sol. С този проект участвах предпремиерно в Unseen sceen – прекрасна концепция на Калина Павлова – поредица сетивни концерти на тъмно. В него незрящи хора те въвеждат в пространството, където ежедневието и външният свят остават далече. Оставят се мобилните телефони и е важна само музиката. Тя ми предложи да направя концерт, там го представих предпремиерно и много се развълнувах. Обратната връзка беше много хубава, даде ми тласък да се концентрирам, да намеря лейбъл и да види бял свят.
По време на пандемията се обърнах към Фонд Култура и Културен Фонад на Музикаутор, които ми помогнаха да реализирам няколко проекта. Щастлива съм, че има такава възможност за подкрепа на българските музиканти. Повечето от нас имаме нужда от краен срок, за да случваме проектите си. Фондът помага за това да знаеш, че в срок трябва да си готов. Със Soul Weapons записахме албум с помощта на Фонд култура.
Можеш ли да се издържаш от музика в България?
Можеш. Аз се издържам. Но трябва да си мултифункционален, за да успяваш. Повечето музиканти покрай мен и аз включително имаме много проекти, за да можем да се занимаваме само с музика. Има една несигурност в нашия бранш – не разчиташ на регулярен приход. Има периоди, в които нямаш работа. Но музикантите в България сме много добре тренирани, можем да живеем и с 2 и с 200. Носим една екстра издържливост, която в някои случаи за съжаление може да доведе до прегаряне. Притеснява ме масовото полудяване на хората през последните години.
Какво ти прави впечатление?
Тази идиотска социална среда, в която толкова време се влачи тоя преход и мутира, и ни държи на прага на оцеляването. Нямаме гражданско общество, цари апатия и безучастност. Така няма как да станат истински промени. Случват се такива, но много бавно. Хората генерално нямат кураж. Ние артистите си витаем в облаците, повечето нямаме отношение към политиката, което не е окей. В момента лесно се промиват мозъците през дигиталната среда, по която са обсебени децата ни. Като родител съм свидетел на сериозно и тенденциозно затъпяване и изпростяване. Благодарение на крайно неадекватната образователна система много умни и интелигентни деца растат с усещането за малоценност, което е пълна трагедия за мен. Много ме тревожи всичко това. Аз останах в България, казах си “ тук ми е мястото, тук искам да живея”. И сега като родител, честно да ти кажа, понякога ме обзема съмнение , че може би направих грешка. Имам приятели, които заминаха, за да могат децата им да получат по-нормално образование и среда. Разбира се светът се променя навсякъде и гаранции няма.
Съжаляваш, че не си заминала от България?
Мисля си го. Не съжалявам за изборите в живота си, разбира се и съм щастлива, че имам възможност да правя това, което обичам. Много мои близки и талантливи хора, за съжаление, не се занимават с това, което обичат.
Успяваш ли да се занимаваш със създаване на съдържание за социалните мрежи, каквато е задължителната тенденцията от години при музикантите?
Не успявам! Давам си сметка, че в днешно време това е задължително. Говорейки по конференции с букинг агенти, мениджъри на артисти, са ми го казвали в прав текст: Може да си гениален, но ако нямаш съдържание, вече отъпкана пътека, не си завършен артист и няма да работя с теб.
Наблюдавам по-младите музиканти, с които работя, на тях им се отдава с лекота да правят съдържание. Когато аз бях прохождащ артист, нямаше вариант да не си подписал с лейбъл. Нямаше връзка с Европа, със света. Постепенно това нещо се промени. Но аз не успявам да култивирам необходимите качества за да се справям сама, а екип нямам. Говорим си с Пешо китарата от моето джаз трио, който е от адекватните, промотиращи се музиканти в социалните мрежи. Когато използваш това, което имаш налично и си активен, ще стигнеш до много повече хора отколкото, ако имаш някакъв много добър продукт, но просто си от време на време в социалните мрежи.
Публиката ти промени ли се?
Проектите ми са коренно различни, както и публиката на всеки от тях. До момента Sentimental Swingers мисля, че е проекта, достигнал до най-много хора. Публиката му беше от по-улегнали хора.
Сега с джаз проектите ми млади хора попадат случайно и им харесва. Със соловия ми авторски (който практически не е солов, защото с мен в студиото и на сцаната са – Божидар Василев – ТромБоби (тромбонист и бийтмейкър), Димитър Горчаков (пиано) , Васил Вутев (Soulization) от DAYO (барабани) и Георги Дончев публиката е по-различна. Вероятно до някаква степен поради факта, че съм свързана с едно ядро от талантливи активно творящи млади музиканти, от което е част и Боби – Евден Димитров (бас), Пейо Йотов (китара) са гости в албума ми.
Преподаваш в Нов български университет от миналата година. Как ти се струват студентите?
В Нов български университет преподавам вокална техника на актьори. Не бях много уверена в началото дали е моето нещо. Рони, да речем, беше роден преподавател. Аз имах резерви, но много ми хареса. Когато преподаваш си даваш сметка за много неща, защото ти си от другата страна. Правиш един анализ на процеса, търсиш решения, а това много ми помага като артист и изпълнител, да фиксирам някакви грешки, които несъзнателно правя.
Студентите ми са изключително сладки. Извън уроците са много смислени събеседници, говорим си за Тик- Ток и за начините, по които музиката ми да стига до повече хора. От тях разбирам, какво абсурдно съдържание привлича в социалните мрежи. На някои от тях например им е приятно да наблюдават как някакви хора си пълнят хладилника или си подреждат шкафа. Всичко е направено със звукова среда. Аз си представих, че мога толкова неща да разказвам за себе си и то не само как си карам буса, или си подреждам хладилника (смее се). Животът ми е токова динамичен и със сигурност би бил интересно съдържание за социалните мрежи.
Често споменаваш Рони…
Много ми липсва. Аз имам огромен късмет, че Ронката роди две прекрасни деца, които са част от живота ми. Аз съм кръстница на голямата й дъщеря Рада, ние си кръстихме децата в едни ден. И аз си имам много специална връзка с нея особено. Тя е много индивидуална, но в същото време носи частичка от Рони, което е подарък за мен. Имам си песни, които са си за нея, имам песни, които изпълняваме с джаз триото ми и ги свързвам изцяло с нея. Аз съм й безкрайно благодарна, Ронката беше изключително голяма част от живота ми, докато беше тук. Веднъж дори ми спаси живота, тя е моят ангел хранител. Сънувам я много често. Усещам някакво присъствие, вероятно е въпрос на моя нагласа.
Ако можеше да се срещнеш със себе си, от периода в който сте карали кънки с Рони и сте правили музика, какво би си казала?
Бих си казала: Много неща ще са ти интересни, но няма да имаш никакво време за всичко това! (смее се) Щях да се посъветвам да си използвам по-пълноценно времето и да си дам малко повече зор
Оля Желева
