Преди седмица бях зрител на нестандартния танцов пърформанс „Силата на С“ в артистичното пространство Топлоцентрала в София. Представлението получава финансиране от министерствата на културата в България и в Северна Македония, както и наградата „Икар“ от Съюза на артистите. Авторът Александар Георгиев-Аце от Северна Македония с още двама танцьори изиграват пърформанса с наведени надолу глави, като поставят в центъра на всичко случващо се ануса.
Виж тук разказ за пърформанса „Силата на С“: Защо, по дяволите, със задника напред?
Оля ЖЕЛЕВА
– Къде ви намирам, Александар?
– В момента съм в Тенерифе, подготвям нова премиера по същата линия с аналната тема, която съм подхванал.
-Откога всъщност се занимавате с танци?
– Танцувам много отдавна, танцувал съм народни танци, латиноамерикански, след това продължих със съвременен танц. Занимавам се от 2004 година професионално, учейки в Нов български университет съвременен танц. Оттам продължих с различни неформални образователни програми, завърших магистърска програма в Швеция в DOCH (Академия за танцово и цирково изкуство). Част съм от Номадската танцова академия. С Жана Пенчева от България и Дарио Барето Дамас от Тенерифе започнахме един проект „Въображаем хореографски център“.
– Имате ли български паспорт?
– Да, роден съм в Скопие и имам български паспорт. Получих го през 2006 година, тъй като фамилията, от която идвам, е смесена, всички са от Босилеград в Сърбия, от район, в който политиката на идентичността не е изяснена.
– Нека поговорим за творчеството ви. Първоначално бях готова да приема всичко, което ще покажете на сцената. След това обаче се възмутих от видяното, исках задължително да поговоря с вас и да ви попитам: Защо, по дяволите, със задника напред?
– (Смее се.) Що се касае до аналните теми, забелязах, че когато говорим за тялото, винаги се насочваме към фронталната му част. В един момент установих, че наблюдавайки тялото отзад, ние можем да придобием идентичност от друга перспектива. Ако погледнем физически тялото – устата е единият вход и изход, и той е свързан с ануса. Анусът е избягван, цензуриран, приеман за гнусен. Той не получава никаква видимост. Вярвам, че аналните теми имат място в изкуството. Нека наблюдаваме света не само през репродуктивността. Какво правят всички онези, които не искат или няма възможност да са част от тази репродуктивна система?
– Аз обаче не разбрах, че е толкова дълбока темата след вашия пърформанс.
– Исках да докажа, че не сме имали възможност да покажем ануса по романтичен начин, да му обърнем внимание, да е публично дискутиран, да не бъде цензуриран. Ако е гнусен, нека всички да говорим за това, ако е нужен – нека пак говорим за това. Моето тайно желание беше в рамките на 50 минути да представя ануси с романтичен подход. Те да станат тема за размисъл. Пърформансът не се занимава с капацитетите на ануса, какво може да поеме или не. Не смятам този проект за скандален, а по-скоро за романтичен.
– „Силата на С“ има награда „Икар“ и това възмути доста хора в социалните мрежи.
– Всеки, който е създал творба, може да подаде документи и да бъде оценен от комисия. Тя решава по определени критерии дали да връчи награда. Разбирам, че доста хора са били изненадани, че може да се даде награда на едно такова представление, но в професионалните среди го квалифицират като едно от най-стабилните предложения от независимата сцена. Представяйки работата ми на различни места в Европа, експерти са ми казвали, че са гледали какво ли не, какви ли не органи на тялото, но никога не са виждали толкова романтичен и красив начин на поднасяне на подобна концептуална линия.
Имам и аз въпрос: Какво толкова ги възмущава? Много хора са с друга перспектива към тялото – през гърба и ануса. Аз държа да има интимен момент с човешкото тяло. Бих препоръчал на хората, които се възмущават, да дойдат да видят другите ми постановки. Screen saver например, тя е много романтична и красива.
– Вас какво ви възмущава?
– Какво става с хората, които нямат възможност да се възпроизвеждат заради възраст или други причини? Какво става с всеки един от нас, ако не е красиво изглеждащ, от средната класа, бял и хетеросексуален? Какво става с хората със специални потребности, които няма как да се придвижват по улиците. Живеем в една хетеронормативност, където сме се заключили в схемата – мъж, жена, дете, религия, и от тук не може да излезем. Това ме побърква.
– За какво мечтаете?
– Мечтая да имам деца с моя партньор. Само да видим как точно ще стане (смее се).
